- 10 Sep 2020
- 132
- 30
"Ние предложихме лустрация, но Конституционният съд я отмени“. С тези думи бившият премиер Иван Костов обясни личния си провал по отношение на темата за ДС. Едва ли някой е очаквал синият лидер да се извини заради това, че отварянето на досиетата не само че не беше извършено, докато страната се управляваше от „демократичните сили“, но и се случи нещо по-лошо – точно тогава този процес беше най-тежко опорочен. Днес Костов нарича Георги Първанов с агентурния му псевдоним „Гоце“, но упорито не желае да си спомни, че две комисии за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, тази на вътрешния министър Бонев и на Методи Андреев, които бяха излъчени и подкрепени от тогавашното синьо мнозинство в парламента, скриха от гражданите, че Георги Първанов е бил агент на ПГУ на ДС. Манипулацията, която беше извършена с досието на настоящия български президент в периода 1997–2001 г., показва за какво всъщност е била използвана темата с „бившите ченгата“ от онези, които дойдоха на власт благодарение на антикомунизма си.
<p>Първата манипулация беше извършена от комисията, ръководена от Богомил Бонев, който като министър беше пряко подчинен на премиера Костов. Социологическите изследвания през 1997 г. показват, че 81% от българите искат отваряне на досиетата. Първоначално от ОДС заявяват, че ще отварят 250 000 досиета на хора във властта.</p>
<p>След това Бонев изготвя списък с 93 имена на сътрудници на ДС, а от парламентарната трибуна изчита имената само на 23 от тях. Между тези имена не попада името на току-що избрания за лидер на БСП Георги Първанов.</p>
<p>Официалното оправдание на Бонев по това време е същото като тезата на Костов през годините. Той заявява, че не се обявяват имената на всички съпричастни към ДС, защото Конституционният съд приема, че не следва да се огласяват така наречените картотекирани сътрудници, за които в архивите на ДС са останали само картончета за принадлежност към агентурния апарат на комунистическите служби. Точно тук обаче е уловката. Георги Първанов не е просто картотекиран. Той има досие „Гоце“, което и до днес се пази в комисията по досиетата.</p>
<p>Досието на Първанов съдържа разходен документ, отчетен от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; рег. бланка; дело Ф1 а.е. 7562. Всички тези атрибути в досието на секретния сътрудник на ПГУ „Гоце“ го правят равен по статут на лидера на ДПС Ахмед Доган и останалите 22-ма депутати, които чуват имената си, докато Бонев чете списъка с агентите от трибуната на Народното събрание. Името на Георги Първанов не е и сред имената на онези, които Бонев няма право да обяви.<strong> <br /></strong></p>
<p><strong>Защо Георги Първанов е скрит? </strong></p>
<p>Този въпрос трябва да бъде зададен на Иван Костов, който още след проверката на комисията „Бонев“ е бил напълно наясно, че новият лидер на БСП има досие в ДС, и то може да бъде огласено напълно законно. Напротив неогласяването му е нарушение на закона. Почти десет години след първото покриване на Първанов Костов в типично ченгесарски стил – през депутата си Атанас Атанасов и абсолютно незаконно – ще атакува кандидатиралия се за втори президентски мандат Първанов с компромат за досието му в ДС. Няколко месеца преди президентските избори през 2006 г., когато все още няма закон за отваряне на досиетата, Атанасов пита публично Първанов дали в архивите на ДС се съдържа папка „Гоце“, която е свързана с него. Първоначално президентът отрича, а след това потвърждава с уточнението, че такава папка има, но в нея няма нито знак, нито ред от него. По-късно ще се окаже, че тогава Първанов е излъгал, а в досието му фигурират негова автобиография и анализи на македонска тема. Припомням всичко това, защото то показва, че Иван Костов никога не се е притеснявал да нарушава закона, ако това е в синхрон със злободневните му политически цели.</p>
<p><strong>Ще повторя, че комисията „Бонев“ скрива незаконно агентурното минало на Първанов, а девет години по-късно Костов и Атанасов, също незаконно, го оповестяват.</strong></p>
<p>Днес тези хора искат да им повярваме, че са имали голямо желание да налагат лустрация и да отварят досиета, но Конституционният съд ги е спрял, защото е казал, че хора с картончета не бива да бъдат оповестявани.</p>
<p>И така, след като комисията „Бонев“ скрива досието на Първанов, идва ред на комисията „Андреев“. Тя е създадена в рамките на предизборната кампания в началото на 2001 г. Тогава е приет и закон за досиетата, който предразполага към извършване на тежки манипулации по темата. Според закона гражданите нямат никакъв достъп до досиета на обявените за сътрудници на ДС, което ги лишава от възможността да прочетат какво пише вътре. Те биват периодично информирани за дейността на определени бивши агенти от председателя на комисията Методи Андреев.</p>
<p><strong>Също като Бонев Андреев скрива досието на Първанов и започва да говори за него чак през 2006 г.</strong></p>
<p>За сметка на това той се възползва от това, че гражданите нямат достъп до архивите на бившата ДС, и изцяло използва поста си за манипулации и спекулации по адрес на някои от оповестените като агенти на ДС. По закон комисията „Андреев“ трябва да провери всички кандидат-депутати и да каже кои от тях са били сътрудници на комунистическите служби за сигурност. Проверката е направена. Кандидат-депутатът от БСП Георги Първанов отново липсва. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Защо Георги Първанов е скрит?</strong></p>
<p>Този въпрос трябва да бъде зададен и на Методи Андреев, който иначе е доста словоохотлив по отношение на темата с бившата ДС.</p>
<p><strong>Кой е принудил Методи Андреев да наруши приетия от СДС закон за досиетата и да скрие агентурното минало на Георги Първанов?</strong></p>
<p>Иначе и при тази проверка Доган е огласен като сътрудник на ДС. През 2002 г. комисията „Андреев“ е разпусната, а законът отменен. Заради манипулациите, които извършва синьото управление по темата с досиетата, голяма част от онези 81%, които през 1997 г. искат архива на ДС да бъде отворен, вече са безразлични.</p>
<p>През 2001 г. последователно скриваният от СДС агент „Гоце“ е избран за президент на България. Той побеждава синия кандидат Петър Стоянов с помощта на бившия вътрешен министър Богоми Бонев, който вече не е в сините редици. Същият, който оглавява първата комисия и пропуска да спомене името на Първанов в списъка с агентите.</p>
<p>Днес Костов отново е радетел за лустрация и за пореден път се опитва да употреби темата за ДС. Нищо че само преди година, по време на частичните избори в Разлог, партията му издигна за кандидат-кмет бившия агент на ДС Благой Дункин, при положение че агентурната му принадлежност към Шесто управление беше обявена още през 2007 г., а с гласовете на самият Костов и депутатите от Синята коалиция Божидар Димитров с три псевдонима от ДС стана министър, отговарящ за българите в чужбина, мнозина от които напуснали България, за да се спасят от ДС.</p>
<p>Легендата за Конституционния съд е приказка за наивници, която трябва да прикрие личната вина на Костов досиетата да бъдат отворени избирателно, за да се манипулира чрез тях обществото и да се шантажират политически противници. Публична тайна бе, че всички институции тогава се подчиняваха на изпълнителната власт, ако по конституция да бяха самостоятелни. Впрочем това е и досега. Конституционният съд гласуваше в повечето случаи, както му наредят, но и без него сините имаха възможност да публикуват всички имена в няколкомесечния период между приемането на закона и произнасянето на съда. Да не говорим, че ако имаха искрена воля по този въпрос, щяха веднага да гласуват нов закон и да ги отворят. Тогава имаха пълно самостоятелно мнозинство, президент, главен прокурор, ВСС, ВКС, ВАС и т.н. – цялата власт в държавата.</p>
<p><strong>Ще завърша с една друга тъжна история. Тя се нарича Асен Агов.</strong></p>
<p>Преди няколко дни този човек си позволи да заяви следното: „Ако добре си спомняме, когато се приемаше последният закон за разкриване на архивите на репресивните служби на комунистическия режим, се правеха огромни усилия да бъдат скрити имена на дипломати. Това бяха усилия на Татяна Дончева, на Румен Петков, на други дейци на БСП, когато тя беше в мнозинство“.</p>
<p>Това изявление е нахално, защото именно благодарение на депутати като Татяна Дончева и Касим Дал в България най-после беше създаден нормален закон за отваряне на архивите на бившата ДС и всички граждани могат сами да се запознаят свободно с досиетата на агентите. По ирония на съдбата днес досиетата на дипломатите се отварят точно заради приетия от мнозинството на БСП, ДПС и НДСВ закон. Помните ли колко дипломати бяха оповестени като сътрудници на ДС, докато Иван Костов беше министър-председател, а Асен Агов – председател на външната комисия в 38-ото народно събрание? Нито един!</p>
<p>Това обаче е само едната страна на въпроса с изказването на Агов. Другата е още по-неприятна. Той твърди, че Дончева се е опитвала да прикрива бивши сътрудници на ДС. Тези, които днес обвиняват Дончева, че се е опитала да скрие определени сътрудници на ДС, по време на управлението си скриха огромно количество сътрудници на комунистическите служби, като измислиха точка в закона, според която имената на агенти на ДС, които са реактивирани и работят за съвременните служби за сигурност, не се оповестяват. И до днес по върховете на Синята коалиция се движат хора, за които се знае, но не може да се докаже, че са били сътрудници на тайните служби отпреди 1989 г. Други, като Красимир Каракачанов, бяха обявени чак от сегашната комисия по досиета.</p>
<p><strong>В тази връзка ще припомня някои факти от биографията на самия Асен Агов, който нито една комисия не е обявявала за агент на ДС.<br /></strong></p>
<p>От 1971 г. до 1985 г. Асен Агов работи като журналист в Българска телеграфна агенция, която по това време е едно от местата, на които могат да се срещнат най-много сътрудници на ДС. През 1987 г. става специален кореспондент (с други думи, военен кореспондент) на Българската телевизия в Африка и Близкия изток.<strong> По тази линия Агов вероятно е единственият български кореспондент в Близкия изток отпреди 1989 г., който не е сътрудничил на комунистическите служби за сигурност и няма досие в ДС.</strong> Или поне един от малкото, чието досие не се намира в архива, с който Комисията по досиетата разполага, а някъде другаде. Така както в този архив няма досие на Кеворк Кеворкян, но по случайност негови доноси бяха открити в досиетата на някои от жертвите му и по тази линия той беше оповестен като агент „Димитър“.</p>
<p><strong>Името на Асен Агов обаче фигурира в архива на бившата ДС и се споменава с добро.</strong></p>
<p>За финал ето една характеристика, която е писана за него от Иван Гарелов в качеството му на оперативен работник на обществени начала „Талев““ през 1972 г. Характеристиката е поискана от ДС и е нещо като препоръка за вербовка. Ето какво пише ОРОН „Талев“ за Асен Агов:</p>
<p>„В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.</p>
<p>Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА</p>
<p>Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юрисконсулт. Майка му, доколкото ми е известно, работи в някаква секретна лаборатория при БАН.</p>
<p>След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА. Много амбициозен, той се посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа. Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа. Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП. Доколкото ми е известно, баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.</p>
<p>Трябва да се има предвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба. От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път”.</p>
