Конкурсите в министерството на културата - „мижи, да те лажем”

Комисията за избор на директор на културен институт в областта на сценичните изкуства се назначава от Министъра на културата, както си е редно. По традиция включва няколко независими експерта, редовните председатели на САБ и на БАРОК – и – внимание!!!-от щата на МК! - юрист, финансист и евентуално някой от ОТДЕЛА-дирекция  „Сценични изкуства и художествено образование”./ Наричам го „отдел”, тъй като Ламбо от Национален център за театър, за музика и танц, за книгата и пр. превърна всички центрове в болшевишки подчинени на Министъра „отдели” по стар комунистически маниер, лишавайки ги от относителната им финансова независимост, както ги бе замислил Министър Ивайло Знеполски по френски образец- и те работеха  нелошо при тази относителна независимост доста време./

Сега, който може да смята, да смята: след събеседването всички членове на комисията пишат в едни формуляри „точки”, за да се образува цялостния „бал” на всеки от кандидатите. Няма обсъждане, няма коментари. Кандидадът „Х” или „Y”  е отговорил на въпросите, зададени му от комисията – и следва „попълване на формуларите”. Достатъчно е  при това попълване САМО ЕДИН от подчинените на Министъра чиновници да на напише минимален брой точки на кандидата „Х” – и той вече е декласиран, защото е станал неконкурентен, броят му „точки” е „под чертата”. Проста средна аритметика. А Министърът назначава , освен външните експерти, не един от членовете на комисията – служители в министерството, а двама или трима …Лесно е. Отсвирват се лошите и се избира наш човек.

Не по-малко любопитно е обстоятелството, че при конкурсите за директори  във формулярите, в които членовете на комисията присъждат т.нар. „брой точки” по няколко критерия за всеки отделен кандидат, липсва „прозорец”, където поне с едно изречение да аргументират решението си-какви са позитивите или недостатъците, поради които дават висока, средна, или ниска оценка. Такива „прозорци” има във формулярите на НФЦ /Националния филмов център/ при кандидатстване с проект за субсидия за сценарий, или филм. Но в конкурсите за директори отсъстват. Този факт лишава от възможност кандидатите, отпаднали от конкурса не само да оспорват, а  да се запознаят поне с мотивите, поради които са били ниско оценени от експертната комисия, тъй като такива документирани  МОТИВИ   Н  Я  М  А!

Ето защо считам, че по-почтено би било назначенията /поне за Националните културни институти/ да си стават директно от Министъра, а додето той стигне до решение кого да назначи, да си се съветва с каквито си пожелае експерти, вместо да се крие зад тоя камуфлажен конкурс. И накрая той ЛИЧНО да поема открито и публично отговорност за решенията си. Или, втора версия, ако действително има воля и зрелост за демократичен конкурс, то той би трябвало  да се провежда от комисия НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМА от Министъра, комисия САМО от авторитетни външни експерти, а не включваща негови подчинени служители.

Идеална независимост и обективност надали е възможна, но така поне е по-почтено и рискът за манипулации - значително намален. И в двата случая – експерти-съветници, или комисия-те само предлагат , а Министърът назначава. И ако е бурно несъгласен с протокола от „точките”, в крайна сметка нищо не му пречи да не зачете решението на комисията и да обяви нов конкурс и т.н и т.н.  

Докато зелената трева на младата ни демокрация се изравни и балканският ни шуро-баджанашки манталитет и наследените от командно-административната система на тоталитарната държава маниери се култивират и бъдат заместени с цивилизован подход и механизми.