Министерствата пилеят милиони въпреки кризата

<p>Бюджетите на тези звена оцеляват година след година, с минимални корекции на финансовите показатели. Не е известно досега някой да е правил оценка на тяхната ефективност и необходимост.<strong> В условията на криза обаче поддържането им изглежда като прекален лукс и оптимизацията им със сигурност ще осигури част от така нужните приходи на хазната.</strong><br /><br />На теория министрите трябва да харчат държавните пари по програми с ясни цели и измерими показатели за резултатите, но програмните бюджети всъщност прикриват пилеенето на средства за ненужни звена. Показателно е, че <strong>министерствата масово не публикуват програмите, а на сайта на финансовото ведомство документите са качени като проекти.</strong><br /><br />МВР и Министерството на отбраната &ndash; двете най-тайни ведомства в държавата, оглавяват и класацията по най-странни програми. Изумително например е финансирането по скромно звучащата програма на МВР "Информационно осигуряване, научни изследвания и разработки и административно обслужване".<strong> За нея в бюджета на вътрешното министерство са заложени близо 116 млн. лв. &ndash; повече, отколкото отиват за охраната на границите (107 млн. лв.), а парите са насочени към три основни дейности &ndash;осигуряването на комуникациите на полицейските структури, МВР болница и изумяващото перо "научна дейност на МВР".</strong> Докато държавата води титанична битка с множеството институти на БАН, в МВР на завет работят цели 6 научни института &ndash; Институтът за специална техника със 149 души персонал, n-тият за държавата Институт по компютърни технологии с 60 учени, Институтът по психология, който провежда психотестовете (127 души ) и Институтът по криминология &ndash; със 119 души персонал.<br /><br />Не е ясно колко души работят в Научно-приложния институт по пожарна безопасност и спасяване. <strong>Издръжката на тази програма обаче може да бъде сравнена с ефекта от някои от най-драстичните и непопулярни мерки, които се обсъждат в последните дни. Ефектът от прекратяването на осигуряването на държавните служители от бюджета, довело до масов отпор, например е 150 млн. лв.</strong><br /><br />Впечатление в МВР прави и поддържането на множество центрове &ndash; прехвърления от закритото министерство на бедствията Център за аерокосмическо наблюдение, Центъра за бойна подготовка, 5-те центъра за професионална подготовка към Академията на МВР.<br /><br /><strong>Във военното министерство пък енигматичната програма "Хората в отбраната" гълта 88 млн. лв.</strong> В този сериозен бюджет са включени разходите за повишаване качеството на живот на военните. Въпреки орязването на част от придобивките им сумата остава сериозна, а липсата на разбивка колко харчат изпълнителите на програмата прави невъзможно установяването на разходите на скандалната изпълнителна агенция "Социални дейности" и военна болница.<strong> МО също издържа научен институт &ndash; Институт за отбраната, който готви военни анализи и изследвания. В него работят 190 души, а перото за научни изследвания в отбраната е 2,3 млн. лв.</strong><br /><br />В Министерския съвет вниманието привличат две програми &ndash; за разходите на правителствена болница и за поддържането на базите на властта. Болница "Лозенец" ще харчи тази година 14,475 млн. лв., като властта е предвидила ползващите я политици и нормални граждани да боледуват повече &ndash; 10 000 хоспитализации по прогноза срещу 6115 м.г. 5-те ведомствени лечебници &ndash; военна, МВР, правителствена и двете транспортни болници, въобще не се обсъждат в контекста на здравната реформа, никой не анализира и финансовите им резултати. <strong>За базите на властта пък въпреки кризата ще отидат 6,2 млн. лв. За отдиха на политиците се грижат според данните на МС 459 души.</strong><br /><br />Социалното, образователното и здравното министерство са сред ведомствата с много второстепенни разпоредители, някои от тях с невъзможна за проследяване история. Така например към образователното министерство има толкова много административни структури, че то поддържа звено за оперативно управление на организационните структури. <strong>Сред неоткриваемите в официалния регистър е Центърът за отдих и обучение, в който са включени 3 ученически бази въпреки наличието на търговско дружество със същата цел, Домът на детската книга, Центърът за информационно обслужване на образованието.</strong><br /><br />Социалното министерство пък е успяло през годините да осигури държавно финансиране на 5 центъра за професионално обучение въпреки изобилието от професионални училища и частни обучителни центрове. <strong>В тях работят общо 115 души, а държавната подкрепа е осигурена покрай германско участие в създаването им. В системата на здравеопазването функционират 7 национални центъра, чиято численост остава неясна от правилниците за дейността им.</strong><br /><br />Потресаващи щатни разписания има в изпълнителните агенции към земеделското министерство. Под неговата шапка има 20 структури &ndash; 7 изпълнителни агенции, 4 национални служби, 3 почивни бази на морето, фонд "Тютюн" и др. <strong>Изумява раздутият щат на Изпълнителната агенция за борба с градушките &ndash; цели 723 бройки, чиито служители се оказаха неотстраними заради натрупани рекордни отпуски от по 220 дни</strong>. Странен в част от агенциите е високият среден разход за персонала. <strong>Националната служба по растителна защита харчи за заплати 7 839 600 лв., или средно по 1372 лв. на служител</strong>. Рекордьор по численост в аграрното ведомство е Селскостопанската академия с 2854 души. Тя обединява цели 24 института, а също и национален земеделски музей, опитни станции, висши училища. <strong>За научни изследвания в земеделието годишно се отпускат близо 30 млн. лв.</strong><br /><br />---- Приходи ----<br /><br /><strong>Много от ведомствата могат да увеличат значително приходите си, ако продадат или дадат под наем излишните имоти. Министерството на отбраната например има цели 858.</strong> Намерението е 250 от тях да се продадат, а другите да бъдат дадени на общините, под наем или на концесия. <strong>Само скандално известното Военно НДК в София имаше данъчна оценка около 70 млн. лв. и щеше да се продава за 100 млн. лв</strong>. Армията може да спести и ако ръководителите й ревизират сключените стари договори за наем, при които се плащат смешни суми за квадратен метър. <strong>8 милиона лева са щетите, за които бе сезирана прокуратурата, нанесени само от неизгодно дадени под наем военни клубове.</strong></p> <p><em>Текстът е публикуван във в. "Сега".</em></p>