Между короната и въглеродните емисии

Якето на девойката, която протестира, струва над 200 евро и е изработено изцяло от изкуствени материали, които гарантират запазване топлината на тялото.

След като близо 77 хил. китайци са заразени от коронавируса, затворени са предприятия, рафинерии и полетите в страната са намалели с около 13 хиляди дневно, въглеродните емисии в страната са намалели с около 25 на сто спрямо същия период на миналата година, според Центъра за проучване на енергията и атмосферния въздух – независима организация с неуточнен произход, която научно мери състоянието на въздуха. Факт е, че New York Times се позовава именно на тази агенция, за да изтъкне добрите страни на спирането на работата на предприятията и движението на хора. Медията обаче изтъква, че независимо дали става дума за глобално разпространение на вирус или за рецесия, това винаги се отразява на подобряване качеството на атмосферния въздух. 

Какво се случва обаче в света на хората? 

Строителните дейности се забавят, технологичните предприятия почти спират работа, рафинериите в пъти намаляват обемите на обработената суровина. Ключови сектори в икономиката бележат спад между 15 и 40 на сто за последните три седмици, сравнено със същия период на миналата година. Нарушаването на тези процеси, от които зависят стотици други дейности по света, е може би позитивно за чистотата на въздуха, но борба с климатичните промени е непосилна за хората, които могат да дишат чист въздух, но не и да осигурят препитанието си. Именно тази криза показва в колко голяма степен човечеството зависи пряко от добива на въглища и горива, които дават енергия за производството на всички компоненти, вложени във всеки аспект от ежедневието. 

Нито един от протестиращите срещу правителствата, които не налагат светкавични и рестриктивни мерки срещу климатичните промени, не желае да проумее, че от подметките на обувките, с които е обут, до телефона, с който снима какво се случва, е плод на индустрията, която без енергия не може да съществува. 

Камерите, които ги снимат, телевизиите, които предават, компютрите от които хората по света ги гледат, са произведени в резултат на това, че в Китай работят всички предприятия и захранват света с необходимите му компоненти – от технологичния сектор до най-дребните битови предмети на ежедневието.

Всяка голяма зараза тръгва от регион на света, където хигиената е на много ниско ниво.

Самата хигиена се гарантира от две неща: течаща вода и химични препарати, които убиват бактериите. Химията е продукт на индустрията, която се нуждае от енергия, за да работи и продуктът се продава на цена, която е поносима за потребителя. Ако всяка от тези производствени дейности се поддържа от най-непредвидимите източници на енергия – вятъра и слънцето, то цената на най-важното в човешкото битие – хигиената – ще стане непосилна за още повече хора. 

"Прогнозата на Ню Йорк таймс" за първите седмици след утихването на ефекта на коронавируса е, че всички предприятия, които са спрели работа, ще подновят дейността си с пълна мощ и това ще доведе до взривно увеличение на въглеродните емисии. Ако това не се случи, най-малката беда ще бъде забавяне в изпълнението на поръчки за нови модели телефони и компютри. Дългосрочният ефект от спрените в момента производства е рязък спад във всеки икономически сектор по целия свят. Цената на чистия въздух е равна на едновременно обедняване на милиони хора и досущ като от вируса – нито една страна няма да бъде пощадена. 

През 2018 г. френският президент Еманюел Макрон опита да постави допълнителна „зелена такса“ върху горивата

и предложението му даде летящ старт на движението на "жълтите жилетки". Основанието бе, че тази такса увеличава социалното неравенство. Нито веднъж протестиращите в подкрепа на „зелена планета“, които искат „действие сега“, нито самата Грета Тунберг, не застанаха лице в лице с „жилетките на Париж“ – щяха да бъдат пометени по-бързо, отколкото американската армия навлиза в Ирак. 

Преди дни американски конгресмени от няколко щата обявиха, че предвиждат да стартират допитване до хората дали са съгласни цената на горивата да се увеличи с няколко цента, за да бъдат тези пари отделени за борба с климата, но „по въпроса трябва да се работи много внимателно и да се вземат предвид мненията на социално чувствителните групи.“ 

Ако всеки протестиращ срещу климатичните промени получи касов бон за сумата, която дължи като лично участие в процеса по спиране на производствата, които зависят от горива и въглища и осъзнае, че в дълг влизат и неговите правнуци, всеки протест ще се превърне в метеж. По необяснима засега причина протестите настояват от една страна всичко, свързано с отделянето на въглеродни емисии, да спре, но животът да остане все така уреден и в никакъв случай да не поскъпва. 

Коронавирусът показа нагледно последователността на процеса: не работят предприятията – почиства се въздухът – хората нямат доходи – настъпва глад. 

И докато в Китай вече продават самолетни билети на цената на едно кафе, за да съществува някакъв авиационен трафик в страната, то Би Би Си отчита рязък скок в поръчките за частни полети, като някои компании отчитат ръст от 90 процента. Богатите, които искат да останат и здрави, поръчват частни самолети, за да се придвижват независимо. В резултат, не достигат висок клас частни самолети, недостигат пилоти и екипажи, макар цената да е около 6000 долара на час. Без да е потвърдено, но китайски собственици на технологични компании искали да наемат големи пътнически самолети, на които да качат всичките си ценни служители и да се настанят с тях в друга държава, докато опасността премине. Забраните, наложени на авиацията в тези райони, са причина полетите да не бъдат осъществени. 

За пореден път темата е разпределена между политици, които обичат конференции, протестиращи, които са с толкова свободно време, че могат да си измислят каузи, богати, които при всички обстоятелства нямат проблем да си наемат самолет, болница или остров и всички останали – тоест ние. 

От експериментите не са засегнати нито политиците, нито богатите. Протестиращите, като брой хора, са пренебрежимо малко спрямо останалите няколко милиарда на планетата и затова в експеримента оставаме…ние. 

Според доклад на щатската инвестиционна банка Морган Стенли от 2019 г.,

на света са нужни инвестиции от 50 трилиона долара (написана като число, сумата изглежда ето така 50 000 000 000 000 000 000) за достигане на нулеви емисии към 2050 г., като в тях се включват 14 трилиона за възобновяеми източници, 11 трилиона за електрически коли и цялостна подмяна на инфраструктурата.  За сравнение, към днешна дата в банките, спестовните сметки и в джобовете ни, в света са на разположение 37 трилиона долара.

Джеф Безос, собственик на технологичния гигант "Амазон" и най-богат човек на планетата обяви, че дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени. А защо не 100 милиарда (пак ще му останат 30 милиарда)? 

Въпросът е от кой джоб ще ги даде Безос и най-вече за какво? 

Агенция "Ройтерс" коментира, че би било много по-добре "Амазон" да започне да плаща пълния размер на таксите си за въглеродни емисии, които само за 2018 г. са 44,4 млн. куб.м и да престане да заплашва с уволнение служители, които посочват проблеми на компанията по отношение на политики, свързани със екологични дейности. От агенцията допускат, че обявяването на сумата не означава влагането ѝ в конкретна дейност, а свободен избор измежду държавни и неправителствени организации, подкрепа на политическата кампания на кандидати, които са с екологична насоченост или създаване на собствена организация, която да си финансира сам. На този етап Джеф Безос не е обявил какво възнамерява да прави.

В крайна сметка, от "Ройтерс" препоръчват милиардера да даде сумата на "Амазон". На първо място компанията изобщо не е пример за управление, което намалява въглеродните емисии. Второ: досега дължимите такси за СО2 не са платени. Трето: сумата може да се окаже достатъчна, за да може Амазон действително да стане климатично неутрално предприятие до 2030, а не до 2040 г. – в изключително динамичния ни свят, обещание за след 20 години не звучи изобщо като бизнес ангажимент, подчертава "Ройтерс". 

Глобалният свят не може да се превърне отново в локален свят, защото нито една дейност не може да е сама за себе си, ако не говорим за домашно гледани кокошки и частна селскостопанска продукция. Транспортът и движението на хора; взаимната обвързаност на процесите, които гарантират съществуването на живите същества, е необратим. От комуникациите до здравето – вече всичко е трансгранично и то е обвързано с движение по земя, по вода и по въздух. 

Цинизмът в темата за зелената планета

е на първо място в почти пълното неглижиране на Африка. Всички говорят за Европа, за Америка, за лошия Китай, който замърсява най-много, но и произвежда най-много, но Африка отсъства от картината – тя отсъства и по отношение на коронавируса. В същото време мините, от които се вадят нужните земни материали за батериите на електромобилите са именно на черния континент. 

През 2014 г. британският Mail Online публикува обширно разследване за деца-миньори в Конго, които копаят кобалт, необходим за батериите на електрическите коли. В Конго се намират 60 на сто от световните залежи на кобалт, който е съставен елемент от литиево-йонните батерии. В тази дейност са ангажирани 40 хил. хлапета. През 2018 г. до същия резултат стига и репортерското разследване на CBS News и слага заглавие: 

„Вашата екология идва от ада!“

И докато светът днес е в истерия, че не се намират предпазни маски за лице (които така или иначе са безполезни) в защита срещу Ковид 19, десетки хиляди деца и възрастни, които ръчно копаят кобалта, никога не са виждали защитна дреха или маска. От малки те боледуват (и от това ще умрат) от тежки белодробни увреждания, но никой в Европа или в Америка не се интересува от този факт. Единственото важно за компаниите, които ползват кобалта, е „доставките да са навреме и в Конго са се научили да спазват графици". 

CBS интервюират 11-годишния Зики Суази, който е пълен сирак, живее с баба си и осигурява прехраната. Снимка: CBS News

В сложната плетка между заразата, страхът от пандемия, все по-вероятната финансова и пазарна криза, стои голямата и страховита сянка на климата, който може да погълне всичко, защото хората уж ще опитват да го променят. За много пари експериментаторите ще се множат. 

Като генерално предупреждение за света, коронавирусът показва, че може да се яви като инструмент с избирателна способност за жертви: този път са страдащи от някаква болест, с отслабен имунитет и предимно възрастни хора. Следващият масов вирус може да поразява малки деца и бебета. Но предупреждението е друго: 

Ако светът се нуждае от 50 трилиона долара за енергийна чистота, то живите сме тези, които тепърва започваме да плащаме цената. 

И ако в България управляващите се чудят какво ще правим с нашите въглищни централи, а пишман туристи си искат парите обратно за екскурзии до Сърбия, то в света се провежда гигантско реално учение, което е на границата между здравния апокалипсис и глобална рецесия. И всичко това е опаковано в целофана на „грижа за планетата“.