Манифест за провъзгласяване на независимостта на България

Манифест за провъзгласяване на независимостта на България
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
<p>Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.<br />Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.</p> <p>Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.</p> <p>Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.<br />Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.</p> <p>Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.</p> <p>Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!</p> <p><em>Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване </em></p> <p><em>Фердинанд </em></p> <p><em>Министър-Председател и Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията Ал. Малинов, Министър на Външните работи и на изповеданията Ст. Паприков, Министър на вътрешните работи М. Такев, Министър на народното просвещение Н. Мушанов, Министър на финансите Ив. Салабашев, Министър на правосъдието Т. Кръстев, Министър на войната генерал Д. Николаев, Министър на търговията и земледелието А. Ляпчев</em></p>

Коментари

  • Pevla

    22 Sep 2011 21:17ч.

    "По волята на незабвенния....", което означава старинно "незабравимия", а не "незабавния". Оправете тази нелепица. А снимката показва посрещането на цар Фердинанд в Париж през 1910 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не съм

    23 Sep 2011 13:20ч.

    Независима България е нищо без приятерска и братска Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи