- 10 Sep 2020
- 51
- 1
„Меката власт” или способността да влияеш чрез убеждаване или привлекателност е новата магия на международните отношения. Култивирането на способността за влияние чрез атрактивността на институциите, културата и политиката на дадена нация става все по-важно занимание. За много то е един от най-важните нови лостове на международния терен. Във времена на финансови ограничения някои европейски държави виждат там скрит ресурс. През идните пет години, например, британското външно министерство ще загуби една четвърт от своя бюджет за външна дипломация. Отговорът: по-умно използване на нещата, които другите харесват у британците. Годините на Джордж Буш-младши в Белия дом са пък вече учебникарски пример за срив в репутацията и привлекателността на САЩ. Нещо, което се очакваше Барак Обама да оправи.
<p>Играта на „мека власт” обаче става все по-населена и агресивна. Новите глобални играчи все повече поглеждат към култивирането и използването на този инструмент и инвестират в него. Например Китай активно създава мрежата от институти „Конфуций” като през 2010 е инвестирала почти девет милиарда долара за своя външен имидж. Тази политика ще продължи и през идните години и ще допълва нейната финансова и икономическа експанзия. Действията на Турция в тази посока пък наблюдаваме съвсем отблизо.</p>
<p>Но какво точно е ‘soft power’? Няма единна методология за нейното измерване, макар най-приеманите индикатори да са култура, политически ценности и външна политика. Тяхната комбинация дава възможностите за влияние върху предпочитанията и поведението на другите нации. Успоредно с нарастващата важност на този инструмент се увеличават и изследванията за него. Вече се появяват и класации за държава с най-много „мека власт”. Само преди месец бе публикувано подобно ранкиране, при което към вече споменатите три фактора са добавени образование и бизнес и иновации. Всеки един фактор съдържа отделни критерии.</p>
<p>Например при дипломацията се гледат възприятията за съответната страна в регионален и глобален план, способността й да представя „позитивен разказ” за себе си, относителната тежест и капацитет на дипломатическата й инфраструктура и т.н. И така, как изглежда първата петица? Малко неочаквано първа е класирана Франция, следвана от Великобритания, САЩ, Германия и Швейцария. Сингапур е 13-и, Китай 17-а, а Русия 26-а.</p>
<p>Европейският съюз е сред най-зависимите от тази трудно изчислима стока на международната политика. Поне на теория влиянието му се дължи на подкрепата за добри каузи като човешки права, борба с климатичните промени, толерантни културни политики и други. Европа продължава да смята себе си за модел на изграждане на мирна и кооперативна среда между исторически проблемни нации. Уникалността на ЕС като транснационална организация също го прави обект на желание от най-различни посоки. Европейското самовъзприятие за dolce vita, изпълнен с висока култура, уважение към удоволствията на ума, рефлексивното и бавното намира потвърждение в желанията на много неевропейци. Този микс дори накара сегашния външен министър на Финландия, А. Стуб, да определи Европа като „лайфстайл суперсила”. Тълпите държави, желаещи да станат част от ЕС и „най-успешната политика на ЕС”, тази на разширяването, дълги години бяха третирани като неотменимо доказателство за неустоимата привлекателност на „стария континент”. Но времената започват да се променят и Европа има все повече конкуренти. Кризата с еврото хвърля сянка върху нейния имидж, а ЕС изглежда все по-малко щедър, все по-взискателен, по-труднодостъпен. „Старият континент” вече не е в центъра на света и влиянието му е все повече под въпрос.</p>
<p>На теория България също трябва да се заеме с играта на „мека власт” поне в регионален план. Наскоро нацията колективно си избра чушкопека за най-голяма национална гордост и предмет на национална идентификация. Спонтанният избор на сълзливата битова меланхолия е сред най-точните индикатори за културното ни състояние. Към чушкопека спокойно можем да добавим редица политически, спортни и културни артефакти, които са добре познати и навън. Като минимум сред тях могат да попаднат входно-изходната схема за източване на държавни предприятия, републиканското коронясване на бивш цар и неговия бодигард, управленската „методология”: „роднина – милиционер, роднина – милиционер”, усвояването на еврофондове по модела „Батко и Братко”, братя Галеви, „Златните бетони”, назобаните „славни” спортисти на социалистическа България, Христо Стоичков... Служебно задължение на официалната власт е да произвежда „позитивни сигнали” за българското и да се опитва да го развие и „опакова” в някаква форма на влияние. Задължителните клишета тук включват „геостратегическото положение”, „остров на стабилност”, „предвидим партньор” или „перспективен пазар”.</p>
<p>Природо-културният арсенал стъпва върху „многовековна култура”, „красива природа”, „богато културно наследство”, „земя на много култури” и т.н. Проблемът е обаче, че за да работят аргументите на „меката власт”, трябва да бъдат достоверни за всички страни в упражнението и да формират цялостна картина, която е разпознаваема и привлекателна за околните. На първо време обаче тя трябва да стане лицеприятна за нас самите. Чушкопекът няма да е достатъчен.</p>
