Кратък наръчник на саботьора

Това е много ефикасен начин за водене на диалог, понеже е напълно разбираем за всички. Не може да се мери с философско-правния спор, воден цяла година след убийството на Харири: дали да се прави международен трибунал за тероризъм? Досега не е имало такъв извънреден съдебен орган. Добър прецедент ли би създал такъв трибунал? Ами ето, създадоха го. И първият прецедент беше в това, че някои от назначените юристи напуснаха още преди да е готов обвинителният акт. Тогава медиите допуснаха, че напускането е резултат от заплахи. А сега не просто има обвинителен акт (все още секретен), ами и обвинителен акт, който "Хизбула" никак не харесва (нищо, че е секретен). Толкова не го харесва, че блокира гласуването на бюджета, излезе от правителството, предизвика политическа криза и изкара маса народ по улиците на Бейрут. <br /><br />В една медия пишеше, че Ливан върви по пътя на Тунис. Имаха предвид политическата криза и безредиците по улиците. Формално събитията си приличат, да. Но от гледна точна на съдържанието става дума за друго. В момента "Хизбула" се бори с международното правосъдие. При това го прави с инструментите на метежа. Законна партия и нейното терористично крило в Близкия изток вече воюва с първия трибунал за тероризъм, базиран в Европа. Тъкмо това е изключителното на днешната ситуация. Всичко останало &ndash; неудобни разследвания, политически кризи и улични протести са класически прояви, добре познати на обществата.<br /><br />Събитията в Ливан се разказват лесно, но се обясняват трудно. Що се отнася до разказвателната част, в основата е убийството на Рафик Харири &ndash; милиардера, който стана известен като умерен и прозападен премиер на Ливан от 1992 до 1998 и от 2000 до 2004. На 15 февруари 2005 година той беше убит в бомбен атентат заедно с министъра на икономиката и 20 човека от охраната. Първоначалните данни от разследването на ООН разкриха, че най-вероятно става дума за младеж самоубиец, детонирал не само това, което е било омотано около тялото му, но и общо един тон експлозиви, поставени в колите от автомобилния кортеж на Харири. По-късно синът на Харири &ndash; Саад &ndash; стана министър-председател на Ливан. Преди две седмици, докато беше на посещение в САЩ, двамата министри от "Хизбула" в неговото правителство подадоха оставки и с това практически свалиха кабинета. В момента Саад Харири е и.д. премиер.<br /><br />Международният трибунал за разследването на атентата беше създаден през 2006 г. и заработи през 2009 г. Намира се в Лайдсхендам, град сателит на холандската столица. Това е шестият поред извънреден трибунал в света и първият, който разследва престъплението тероризъм. За разлика от повечето други извънредни съдилища, този орган беше създаден бързо, а преговорите на ООН с Ливан се водиха безкомпромисно и твърдо, което е голяма рядкост за международната институция. В трибунала работят както ливанци, назначени от местното правителство, така и чуждестранни юристи, излъчени от ООН. Уставът е организиран така, че ливанските власти не могат да блокират нито разследване, нито съдебно дело (за разлика от трибунала в Камбоджа, където ООН допусна местните власти да разиграват правосъдието както и когато пожелаят). Дори нещо повече &ndash; трибуналът за Ливан е единственият международен съд, в който се допуска съдебното дело да се гледа в отсъствието на обвиняемия. От самото начало се твърдеше, че който и да се окаже заподозрян за атентата, той надали някога ще стигне до съдебната зала в Холандия. Решението може да е непопулярно, а може да се определи и като несправедливо. Но то във всички случаи отразява факта, че създателите на този трибунал са знаели срещу какво се изправят &ndash; за първи път срещу тероризъм, за първи път на международно равнище, за първи път със средства на правосъдието и за първи път без каквито и да било полицейски сили. Трибуналът за Ливан (както и другите&nbsp; международни съдилища) няма свой полицейски орган. Ако иска да си получи обвиняемите и да ги съди, той трябва да разчита на съответните правителства да му ги предадат доброволно. Това е много романтична разпоредба, ако допуснем, че очакването може да е и от някоя страна, известна като спонсор на тероризма. Така че ако трибуналът сега издържи на натиска и ултиматумите, той най-вероятно ще съди поне едно лице в негово отсъствие. Тогава натискът ще се промени и ще навлезе в сферата на правото: колко голямо може да е доверието към един съдебен орган, в който обвиняемият не е представен?<br /><br />Дотогава остава да разберем кой е заподозрян в извършването на атентата. В първите месеци от разследването се твърдеше, че това са пратеници на Сирия. През пролетта на 2010 година обаче немското списание "Шпигел" публикува свое разследване, от което стана ясно, че прокурорите работят в съвсем друга посока. От август 2010 нататък вече е публична тайна, че обвиняемите са представители на "Хизбула" &ndash; организация, която САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Израел определят като терористична. Тя има паравоенно и политическо крило, като последното е особено важно за съдбата на трибунала, базиран в Холандия. Просто политическото крило е представено в парламента (а допреди седмица и в правителството), където наред с редица закони гласува и бюджета на Ливан. Щом стана ясно, че обвиняемите ще бъдат хора от "Хизбула", въпросната "Хизбула" блокира гласуването на бюджета, в който ставаше дума и за финансиране на трибунала. Според устава Ливан осигурява 49% от финансирането на този съд, а ООН &ndash; останалите 51%. Общият годишен бюджет на трибунала за 2010 година беше 55 милиона и 400 хиляди долара.<br /><br />Според "Хизбула" премиерът Рафик Харири е бил убил от представители на Израел. Това е теза, развивана почти от самото начало на разследването. За изненада на много ливанци прокурорите тръгнаха да разследват и тази версия. Разпитваха свидетели, проучваха ДНК-то на младия камикадзе и произхода на експлозивите. Искаха данни от "Хизбула" и получиха няколко DVD-та, на които се виждат кадри от Бейрут, заснети от високо. Твърди се, че това са кадри на израелското разузнаване, от които се разбира, че маршрутите на Харири са били следени. Прокурорите казаха, че това не е доказателство и поискаха нещо, което да докаже тезата на "Хизбула", но не получиха нищо. Разследваха сами тази линия и затова забавиха с половин година срока за приключване на разследването. Официално то приключи в понеделник, когато данните бяха предадени на прокурор от досъдебното производство. Тези данни ще останат секретни от 6 до 10 седмици &ndash; това е срокът, в който прокурорът трябва да прецени дали данните са убедителни.