Как „комунизмът“ да влезе в учебниците, като не е излизал от там

Как „комунизмът“ да влезе в учебниците, като не е излизал от там
о Следвоенният строй в Източна Европа е държавен социализъм от съветски тип о Най-лесно се управлява по рецептата: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“

 

 

Предложението да се изучава комунизмът в училище в първия момент ме изуми - нима някой се готви да връща ”научния комунизъм”? После обаче нещата се оказаха като в стария виц за компютрите и компотите (че всъщност не ставало дума за износ на компютри, а за върнати от износ компоти).

 

Все пак темата заслужава внимание. Първо, заради термина „комунизъм”. Хората, които предлагат да се изучава „комунизмът” в училище, са на такава възраст, че няма как да не са учили поне в училище, ако не в университета, че той представлява „безкласово общество, основано на общата собственост върху средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд”. Такова нещо до момента никога и никъде не е имало, а и според мен идеята, че всеки ще работи според способностите и ще получава според потребностите си е твърде утопична, за да може да стане реалност.

 

Очевидно е, че в предложението „комунизмът” трябва да се разбира като обществото, в което живяхме след Втората световна война до настъпването на демокрацията. Онова общество тогава наричахме социализъм, макар и с прилагателни - зрял, развит, реален и т.н. Защо сега някои хора се опитват да го наричат по друг начин, и то комунизъм, не е съвсем ясно.

 

Всъщност подозирам каква е причината, но ми се вижда малко глупава - в Съединените щати понятието „комунизъм“ има изцяло негативно звучене, тъй като за американците то се свързва с борбата с големия противник в студената война - Съветския съюз. В Европа обаче не е така, на нашия континент продължават да съществуват комунистически партии, които са легитимни, някои от тях влизат в парламентите, включително и в Европарламента, и са приети в обществото - и като казвам това, имам предвид не само Западна Европа, която никога не е била в съветската „сфера на влияние“, а и Чехия, където Комунистическата партия на Чехия и Моравия продължава да е в парламента.

 

Ако говорим за това как да наричаме следвоенния строй в Източна Европа, една голяма група европейски историци сме постигнали съгласие, че той трябва да се определи като държавен социализъм от съветски тип. Мога да обоснова това мнение пространно, но в случая е важно не наименованието, а целта на предложението „комунизмът да влезе в учебниците“. Ще започна с това, че въпросният период на социализъм/комунизъм никога не е напускал учебниците - имаше го и преди 10 ноември 1989 г., и след тази дата. Разбира се, преди това епохата се представяше като скучно изброяване на големи успехи, затова се наложи учебниците да се пренаписват. В началото на 90-те години при първото правителство на СДС бяха написани първите безалтернативни нови учебници, наречени неслучайно „Записки“. В тях социалистическият период отсъстваше вероятно и поради объркването на историците какво да пишат (май още не се бяха отървали от навика да търсят указания). Но още в първия комплект истински учебници, при това алтернативни, издадени през 1996 г., следвоенният период се завърна, и то така, както трябва - с анализ на причините за налагане на съветската система и оценка на последиците както на политическите репресии, пародията на демокрация, наречена „социалистическа”, така и на социалните промени и мащабното строителство. В различните учебници съотношението между репресии и съграждане беше различно, но нали затова бяха алтернативни.

 

Това положение се запази и при следващия комплект учебници по история - тези от началото на новия век. Само че при тях мястото на социализма беше намалено за сметка на Средновековието и на историята на Третото българско царство. Обяснявам си тази тенденция със засиления патриотичен интерес към миналото. Но социализмът продължава да се изучава поне два пъти - в края на основното образование и в средния курс. С други думи, няма как учениците да го пропуснат.

 

Тогава какъв е проблемът? Защо са тези странни призиви социалистическият период да влезе в образователните програми, след като не е излизал? Аз лично имам две обяснения - наивно и политическо. Първото е, че авторите на предложението не са си направили труда да видят какво има в учебниците и в учебните програми. А второто е, че много добре знаят, но целят нещо друго - политизация и нова идеологизация на образованието, като мястото на пропагандата на комунизма, осъществявана до 1989 г., бъде заето от антикомунизма. Затова историческото представяне на следвоенния период трябва да бъде заменено с нещо ново - изучаване на престъпленията на комунизма.

 

И тук отново се набива в очи сравнението. Така както до 1989 г. периодът преди идването на власт на комунистите беше представян като низ от неуспехи и репресии, днес следващият трябва да бъде представен като престъпен. Общото в двата подхода е целта - търсенето на политически дивиденти и опитите за „промиване на мозъците” на младите хора. Естествено обаче възниква въпросът защо опит да се наложи една-единствена задължителна гледна точка се прави днес, четвърт век след като България тръгна по пътя на демокрацията? При положение че най-ярката характеристика на демокрацията е плурализмът.

 

Следва моят отговор. Социологическите проучвания от доста време вече показват, че българското общество не е доволно от настоящето си, което поражда носталгия към близкото минало, запомнено от много хора със скромното, но сигурно в социално отношение съществуване. Тази носталгия сред по-старото поколение се трансформира сред по-младите в засилена критичност към резултатите от прехода, а част от тях с типична за възрастта им пламенност прегръщат леви идеи. Като съпоставим тази тенденция със засилената апатичност и незачитане на обществените норми, стигаме до днешното състояние, което може да се опише и с научното понятие аномия. Това кара днешната власт, която се самоопределя като дясна, да търси силови начини да наложи на обществото своята гледна точка като единствено вярната.

 

А както знаем от незабравимата книга на Джордж Оруел „1984”, най-лесно се управлява по рецептата: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ Вярно е, че Оруел е описал предишното общество, но май и повечето политици, които лансират и реализират днес този принцип, са неразривно свързани със същото онова минало.

Източник:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5565008

 

Коментари

  • чичо Сам и телетата

    09 Юни 2016 15:22ч.

    Причината е ясна - всичко, което идва от Русия е лошо, сбъркано, престъпно и т.н. Тъй като българският народ е русофилски, това трябва да се промени чрез образователната система и официозната политика. Държавите от Източна Европа трябва да станат максимално русофобски, защото големия сблъсък с Русия предстои и приближава. Образа на врага под кревата и личната саможертва за неговото ликвидиране.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Юни 2016 8:40ч.

    Обикновено у нас се забравя, някои може би дори не са и разбрали, че днешна Русия не е социалистическа държава. А що се отнася до изучаването на комунистическите престъпления, имам силните съмнения, че това означава капиталистическите престъпления да бъдат подминати. И респективно на същата подмяна да бъдат подложени и постиженията. Тоест, пак старото, но с обратен знак. Как наистина да не се сетим за Оруел и неговото Министерство на истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • брадърите

    10 Юни 2016 9:09ч.

    Цялата болестна истерия е в САЩ. Затова не трябва и не можем повече да сме им васали. Заразата става тотална. САЩ са дълбоко комплексирана от Русия страна - и преди всичко, защото нямат корени в историята преди модерността. Русия е военно непобедима именно заради неоспоримото си военно-аристократично минало, чието влияние и днес използва по гениален начин. Плюс това е бяла страна, а САЩ са мелезна. Това ги влудява и истерията им прераства в параноя, а параноята - в шизофрения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • olga

    10 Юни 2016 11:44ч.

    Брилянтно, логично и точно!!! Браво, професор Баева! Защо сега така масирано се заговори за изучаването на "престъпленията" при "комунизма"? Защото носталгията застрашително обхваща естествено все повече маси от населението...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир

    10 Юни 2016 13:01ч.

    Посредством измислената от него утопия, Карл Маркс беше обещал «колосалното постижение» да се формира човечество, в което да няма държави и да я няма изобщо идеята за държавността като организационен принцип на човешките индивиди, струпани на едно място по териториален признак. Това е най-същественото в Марксовите обещания. Всичко останало, което десетилетия подред ни внушаваха, че е най-характерното за изсмукания от пръстите на идеологическия класик КОМУНИСТИЧЕСКИ СТРОЙ, а именно: че това е „безкласово общество, основано на общата собственост върху средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд”, се оказа само мухата, която се закачва на кукичката, за да се хване поредната глупава риба. След падането на Берлинската стена стана ясно, че «грижата за стръвта» е твърде неикономично начинание, поради което осъществяването на въжделенния КОМУНИСТИЧЕСКИ СТРОЙ продължи, като в програмата остана само най-същественото — ликвидирането на държавата. С което беше даден ход на Глобализъма, наречен Нов Световен Ред — сам по себе си усъвършенствувана фаза на вековния порив на част от човечеството към анархия. Комунизмът беше просто само един несполучлив опит за постигане на такава анархия. Това не променя обаче ценността на Марксовото учение и не омаловажава потребността и този път да се изучава Маркс като «ръководна червена нишка» — в похода към Глобална Хегемония на Посветените над ПАПЛАЧТА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    10 Юни 2016 21:26ч.

    До observer. С престъпленията на капитализма сега се занимава Полицията на мисълта. Те се изпаряват заедно с хората, усъмнили се в благоденствието при капитализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • МНМ

    11 Юни 2016 12:39ч.

    Не мога да си обясня,как човек носещ титлата "професор",може да напише че в България се живее в условия на демокрация.След 1990 г. дойде най-отвратителния период за България след втората световна война.Разграбване на това което е останало от икономиката от бившата партийна номенклатура,и установяване на дълбоко неравенство пред закона.Демокрация не означава беззаконие!Което доведе обикновенните хора до тежка бедност.И роди национални герои като Митьо Очите и прочие.И стовари вината на "демокрацията", в условията на която в света много страни живеят доста добре.Е,не както при комунизма на Маркс,който за съжаление не успя да се получи.И това би трябвало да се изучава в училищата.И въпреки,че г-жа Професорката,съзнателно или не употребява думата "демокрация"доста гадно,в едно е права,цитирайки мислите на Джордж Оруел.Историята,дори и в учебниците на учениците,я пишат силните на деня.Даже и през "светлия" социалистически период.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    13 Юни 2016 8:53ч.

    На изпита по политическа икономия екзаминаторът ме пита: "как ще разберем закона за стойността, когато си купуваме баничка?"- "По цената, разбира се"- отговарям. ТОВА НЕ Е ЛИ ВЯРНО, А?!Абсолютно необходимо е да се изучава диалектически материализъм, политическа икономия и научен комунизъм. Днешната младеж хал хабер си няма от диалектика и философски понятия. Те никога няма да могат да разграничат общото от отделното и частното в живота; нито да разграничат форма от съдържание. За тях животът ще е даденост, това, което им го поднесат, ще ги унизяват, тормозят и експлоатират от раждането им до смъртта. Ако комунизмът е безкласово общество, то сега класата на слугинажа и напълно декласираните лумпен- пролетариати е най- голямо. По времето на социализма на частната инициатива по принцип не се гледаше с добро око, но се разбра, че без частна инициатива на пазара няма домати, сирене и месо. Тогава се подеха инициативите за самозадоволяването, за художествените занаяти, за месопроизводство. Появиха се огромни свинеферми и птицеферми. Никой не търсеше от продавача на женския пазар касов апарат, данъци или регистрация на фирма. Появиха се и първите милионери, но милионери спечелили парите си с труд и предприемчивост, а не с кражби и далавери. Нещата днес щяха да бъдат много по- добре , ако диригентите на перестройката не бяха такива идиоти. Там, където пипаха с кадифени ръкавици, като в Чехия, Словакия и Словения се радват на богат и спокоен живот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи