- Автор: Ив Перес, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 1603
- 12
Икономическата доктрина на свободния стокообмен (libre-échangisme) е в криза и ако оцелее, това ще бъде под формата на зомби. Еманюел Тод първи заговори за “зомби католицизъм”. Според него в западните райони на Франция католицизмът е загубил религиозната си роля, но продължава да упражнява влияние чрез социални и културни форми. Именно това той нарече зомби католицизъм. Ще заимстваме от него термина “зомби”, за да го приложим към анализа на бъдещето на свободния стокообмен в днешната криза.
Кризата на глобалния стокообмен
Дълго време господстваща идеология в полето на международните икономическия отношения беше глобалният стокообмен. Днес той преживява затъмнение. Тази промяна е резултат от съединението на няколко фактора. Първият е забавянето на растежа на международната търговия, което се прояви през 2008-2009 г. Дотогава тя растеше с по-бърз ритъм от този на БВП. От тази дата това вече не е така. Международната търговия нараства със същия ритъм като световния БВП. Явлението се засили от факта, че от 2008-2009 г. Китай престана да бъде локомотив на световната търговия. Вторият фактор е кризата на Световната търговска организация (СТО). СТО загуби двете си стратегически функции: организирането на многостранни преговори и решаването на търговски спорове. Правилата на играта, които управляваха световната търговия през последните тридесет години, вече са остарели. Те вече не работят.
Третият фактор е търговската война между САЩ и Китай. Администрацията на Тръмп пое инициативата да повиши митническите тарифи върху промишлените стоки в опит да забави нарастващия търговски дефицит с Китай. Първи (временен) компромис беше постигнат през януари 2020 г., но какво ще остане от него след кризата на Covid-19? Още повече, че отново се разгоря голямата технологична война между двата страни, по-конкретно по повод на 5G. Както при всеки продължителен конфликт между две велики сили, има (и ще има) периоди на напрежение и периоди на (относително) разведряване.
Връщането на протекционизма
Връщането на протекционизма се ускори след идването на президента Тръмп в Белия дом. Но трябва да подчертаем, че първите протекционистки мерки бяха взети по време на президентството на Обама.
Прибягването до протекционистки оръжия е дългосрочно. То е свързано със загубата на американски конкурентни предимства в индустрията на промишлени стоки, включително високотехнологичните индустрии. Днес конкурентноспособността на САЩ почива главно на услугите (финансови, дигитални услуги) и на инвестициите в чужбина на американските мултинационални компании. В многополюсен свят те имат ограничено поле за маневри. Остава им прибягването до протекционизма, независимо дали се основава на търговски или геостратегически съображения.
Ето защо връщането към предишното статукво, дори след Тръмп, изглежда малко вероятно. На американските лидери, които и да са те, ще им е трудно да не използват протекционизма срещу Китай, разбира си, но също и срещу европейците. Освен ако не отстъпят от позициите си, което, нека си признаем, не прилича на образа, който сме си изградили за САЩ.
Светът се намира в това, което геополитиците наричат “фаза на хегемоничен преход”. Китай, от своя страна, практикува лишен от комплекси протекционизъм. В доклада си “Произведено в Китай 2025” китайското правителство пише, че неговата голяма цел е завоюването на световно лидерство в десет ключови сектора на бъдещето и намаляване на дела на вноса на компоненти и материали от 60 на 30 процента. Американците и китайците обаче не са единствените, които си служат с протекционистки инструменти, за да постигат националните интереси. Други страни, като Индия, Русия, Индокитай или Турция, последваха примера им. Списъкът със страните, решили да засилят индустриалните и търговските си механизми, за да зашитят вътрешния си пазар, не спира да расте.
Появата на свободен стокообмен зомби
Световният свободен стокообмен затъна. След цикъла от Доха, който впрочем никога не стигна докрая, мултилатерализмът закъса. Администрацията на Тръмп ясно заяви предпочанията си към билатерализма, т.е към преговорите между две държави. Но същевременно Америка заяви съвсем ясно това, което много държави си мислеха тихо. Мнозина са онези, които днес отказват да участват в сложната и принудителна игра на многостранните преговори. Има обаче едно изключение, Европейският съюз, който се превърна във весталка в храма на свободния стокообмен. Междувременно СТО е парализирана на фона на желязната схватка между Пекин и Вашингтон. Идеологията на световния свободен стокообмен закъса. Именно поради тази причина изтъквам хипотезата, че той ще оцелее само под формата на зомби. Тази “хибридна” форма на свободния стокообмен трябва да съжителства и толерира все по-големите дози протекционизъм и билатерализъм. Привържениците на свободния стокообмен се преструват, че не виждат тази странна ситуация, стигайки дори дотам да изобличават безотговорността на президента Тръмп и тихомълком да се нареждат до наследниците на Мао срещу Америка. Сценарий, който би трябвало да кара Великия кормчия да се усмихва от своя мавзолей.
Превод от френски: Галя Дачкова
