Ислямо-левичарството не е дисциплина или изследователска област, а политическа реалност. Съюз на „Пророка“ и „пролетариата“, свързването на „доминираните“ с „потиснатите“ малцинства. Това коментира "Фигаро" по повод решението на френската министърка на образованието да бъде направена анкета за ислямо-левичарството във френските университети.
Ислямо-левичарството е вълк, който се преструва на агне

Венсан Тремоле дьо Вилие

 

Дали в университетите по социални науки марксистките изследвания от 60-те години са отстъпили място на манията по комунитаризма? Бедните мюсюлмани, подчинените жени, остракираните ЛГБТ са станали алфата и омегата на определена университетска мисъл във Франция. Това поне твърдят изследователи, сред които социологът специалист по политическия ислям Бернар Ружие, който смята, че 

 

“има почти пълна хегемония на изследванията върху джендъра и расата, на ислямо-левичарството”.

 

Тези идеи, вдъхновени от американската левица и французите Дерида и Фуко, не са нещо ново. Проблемът е, когато тези концепции се превърнат в “изключителната прочитна рамка за всичко и всички, без дори да може да се нюансира темата или да се съпостави с други идеи”, отбелязва Пиер-Анри Тавойо, преподавател по философия в Университета Париж IV. “Можем да смятаме, че деколонизацията не е завършила, че във Франция има расизъм. Това, което ме притеснява, са последиците от тези идеи, които искат да ни наложат навсякъде, понякога насила. Белият трябва да бъде сразен, той е полихищник. А някои групи за натиск не се колебаят да стигнат дори до цензура”, твърди Тавойо.

 

Той намеква за пиеса на Есхил, която бе отменена през 2019 г. в Сорбоната след натиска на студентски групи, които я смятат за расистка. Или за отмяната на конференции на Силвиан Агасински или Ален Финкелкрот. Освен това се финансират все повече изследователски позиции по теми като интерсекционност или деколониализъм, посочва Тавойо. През ноември той подписа “Манифеста на 100-те” с искане да бъде създаден “орган, който да следи пряко за случаи на погазване на републиканските принципи и академичната свобода”. Според стоте професори и изследователи, подписали този манифест, туземната, расовата и деколониална идеология присъстват силно във френските университети, подхранвайки омраза към белите и Франция, пише Мари-Естел Пеш във “Фигаро”.

 

На фона на този политически и академичен натиск, министърът на образованието Фредерик Видал обяви, че ще бъде направена анкета “за ислямо-левичарството в университета” - “анкета в социологическия смисъл на този термин”, и призова да се поднови дебата.

 

Това е геният на доминиращата левица: да бъде вълк и да се преструва на агне.

 

Това е обезсърчителният талант на нашите управници, в случая на Фредерик Видал: да даде статут на жертва на онзи, който разширява хегемонията си, коментира обаче Венсан Тремоле дьо Вилие във "Фигаро". Той уточнява: ислямо-левичарството не е дисциплина или изследователска област, а политическа реалност. Съюз на „Пророка“ и „пролетариата“, свързването на „доминираните“ с „потиснатите“ малцинства.

 

В интелектуалната версия на ислямо-левичарството Еманюел Тод съжалява, че окарикатуряват "Мохамед, централната фигура на една слаба и дискриминирана група", Едви Пленел мечтае да бъде Зола на мюсюлманите; а в модната му версия писателката и режисьорка Виржини Депант се пали за братята Куаши, "загинали прави", за да "не живеят на колене". 

 

Но ислямо-левичарството е само симптом на много по-мащабна идеологическа война,

 

която се води неуморно под прикритието на "академичната строгост". Отвъд Атлантика я наричат "пробуждане"; при нас, във Франция, тя въвежда манията по раса, джендър, идентичност, от изследователските лаборатории до студията на държавното радио. Тя налага колкото несигурни, толкова и войнствени понятия: "бяла привилегия", "джендър флуидност", "системен расизъм"... Няма свобода за противниците на тази догма. Синдикати и сдружения са нащрек. Това, което застрашава академичната свобода, а скоро и свободата на мисълта са именно тези доктринери, ожесточени срещу цивилизацията, която смятат за свойствено виновна. Ислямо-левичарството е само един клон на тази изтънчена глупост. Тук е голямата опасност: атрофия на интелигентността, заличаване на културата, водещо до страшния израз на Алън Блум „разоръжени души“, предупреждава Венсан Тремоле дьо Вилие в редакционен коментар на "Фигаро" в неделя.

 

Превод: "Гласове"

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Преносно и буквално на 21.02.2021 в 14:06
Още когато Меркелица покани мургавите орди беше ясно,че цялата логистика е поета от левичарски НПО-та. Това е в съответствие с ъпгрейтваната теория на културните марксисти - понеже пролетариатът вече не ги ебава и тия си намериха новите революционни сили в лицето на малцинствата - религиозни,расови,етничиски,както и всички ЛГБТ,джендъри и суфражетки. Това са вече новите революционни сили на 21-ви век. Дупе да ви е яко в преносен и в буквален смисъл.
observer на 21.02.2021 в 14:14
При толкова християн-десничарство, което вече сме поели от Севилския бръснар, ние тук сме напълно резистентни към ислямо-левичарството.
Helleborus на 21.02.2021 в 19:51
Атаката е по най-древната култура, чиято люлка е днешна Европа. Първата река, описана в Библията, която напоявала земята и извираща от Едем е Писон, която е днешния Дунав, това е най-древната цивилизация. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Писон“ При това водата на Писон се свързва с чисто учение, с истина и светлина. След това се споменават и Нил, също и Тигър и Ефрат, за които пише, че в тях вече се е вляла и отровата на измамата, за което говори и самото име, Тигър. От най-древни времена по нашите земи е съществувала свещена цивилизация, съвременното християнство е неин правоприемник. Основното не е, че по тези земи живее нашата, бялата раса, а че тази раса има едни свещени архетипи заложени в нейното духовно ДНК, тя носи и по този начин съхранява и защитава един начин на живот и мислене, които са атакувани. Това е битка на цивилизации или битка на духове. Европа става субект на ненавист, която включва опити за сриване на нейната икономика, (например зелената сделка), нейния суверенитет, нейната култура, нейния етнически състав, нейния начин на живот. Но битката е против Христос, което повечето от вас, разбира се, няма да приемат. Но Той е исторически извора на нашия живот, още от най-древни времена, тези живи води напояват нашата цивилизация. Племена като тракийските, които са били в Завет с Бога, внасят в нашия свят и основите на науката, културата и правото, независимо дали ги познаваме като елинистична култура, римско право или по друг начин. Други “богове“, които са управлявали други култури, донесли там само зверски нрави, се опитват за пореден път да надделеят над тази територия, която е съхранявала и пазила нашата свещена култура. С такава мотивация и Св. Тервел спира инвазията и не е склонен да е мултикултурален, със съзнанието, че тези хора са дошли, за да стъпчат и унищожат светия кръст и цялата ни цивилизация. Нещо, което не е спряло да бъде цел на определени нечисти сили в духовния свят, макар и хората атеисти да не могат да го видят. Днес има много глупософи и социални "науки", които са вътре в Европа, но работят против нашия интерес, като обличат в пропаганда опитите да бъдем претопени. Древните и зли разбирания на вражески нам племена, чиято инвазия нашите бащи са отбивали, ни се преподават днес, което стана възможно с прекъсването на връзката с древния Източник на нашия живот, с адвента на атеизма. Във Франция има не един философ, които изповядват неща, които бащите им никога не са възприемали. В този случай новото е болестта, в снагата на едно древно дърво на живот. Вместо нашите води да изцелят чуждите, ние позволяваме отровните води да се влеят в нашите.
Въпрос на 22.02.2021 в 10:23
А, какво ще кажете за православното левичарство, или по-точно за православния националболшевизъм?
Helleborus на 23.02.2021 в 17:50
Въпрос на 22.02.2021 в 10:23 Говорим за ценности, които обединяват целия постхристиянски свят, който е атакуван и от този вирус на корупция на ценностите. Вече отмина времето да се делим, още с приемането на християнството войните трябваше да спрат, а хората да се възприемат като братя, да не вдигат оръжие едни против други, да се подкрепят. Само че отделни върхушки успяват винаги да имат свои користни цели, да ги реализират през държавната власт и подчинената й църква и така да настройват народ против народ. На база християнската религия не може да има от лошия тип национализъм, в християнството има йерархия, но тя не е от типа Византия да владее България тя е естествена и изграждана отгоре. Но християнството е родова традиция, понеже от самото начало семействата и родовете съхраняват истината.

Напиши коментар