Той продължава да събира огромни ентусиазирани тълпи млади хора в големите градове и бели работници – мъже и жени – в индустриалната сърцевина на Америка. Продължава и през май победния си ход през щатите без голямо черно население и без мощна демократическа (синя) партийна машина. Партийната машина продължава да го рисува като изкукуригал дядка – неземен мечтател. Корпоративните медии продължават затъмнението около кампанията му. Събирал бил десетки хиляди по улиците? Чудо голямо! Колко впрочем събира Хилари? Доколкото се вижда от репортажите от митингите й в училищни салони, тя ги брои с десетки, не с десетки хиляди – и сигурно повечето са доведени под строй сини апаратчици.
Бърни има 1433 гласували делегати срещу 1716 на Хилари, но остават още над хиляда за разпределяне. Това въобще не е толкова убедителна преднина. „Суперделегатите“, партийната номенклатура, която засега в голямата си част е за Хилари, не е гласувала и може да смени ориентацията си преди или по време на конвенцията (партийния конгрес) през юли. Точно така се получи в 2008 г., когато мнозинството суперделегати пак бяха до някое време за Хилари, но накрая един по един пристанаха на победоносния Обама. В ход са и няколко петиции на партийните маси за ликвидирането на суперделегатската институция като архаична и супернедемократична, подписани и от мене.
Хилари е в перманентна истерия – упоритият като магаре Бърни не й дава да отдъхне, да се пренастрои за борба с Тръмп, а я кара да продължава да харчи ресурси за борба със самия него. А тя, изненадващо, има доста ограничени парични ресурси – богатите й спонсори вече отдавна са изчерпили лимита си; схемите за партийно пране на пари от такива спонсори, които щабът й практикува, почнаха да гърмят, а Бърни безпощадно я изпреварва месец след месец по събрани средства – от милиони дребни дарители, сред които и аз вече му давам за пети път.
За да парира Бърни, Хилари не се скъпи на леви обещания. Миналата неделя обеща да разреши на хората, навършили 50 години, да ползват „Медикеър“ – федералната здравноосигурителна система засега за навършилите 65 години. Това е голяма стъпка в посока към „Медикеър“ за всички“ – лозунгът на Бърни и на всички американски прогресисти, а до тази кампания – и лозунгът на Пол Кругман. Много оптимисти още казват, че така Бърни, който явно няма да се откаже преди конвенцията, а и на самата конвенция ще предизвика сериозен дебат по всички основни въпроси на кампанията си, ще принуди Хилари да се отнесе съвсем наляво – и с това целта му за политическа революция ще е изпълнена. Ето сега се заговори, че доскорошната любимка на левите маси сенатор Елизабет Уорън, специалистка по ипотечните мошеничества на банките и по трагедията на загубилите жилищата си бедни хора, може да се кандидатира за вице на Хилари. По-рано се чуваше, че може да се кандидатира като вице на Бърни. Уорън междувременно подхвана люта кампания срещу Тръмп в Туитър.
Това обаче е пожелателно мислене. Няма сила, която да направи Хилари наистина лява. Независимо какво обещава сега, тя няма да го изпълни, ако влезе в Белия дом. Представата, че Демократическата партия е по определение лява, е напълно погрешна. Още повече че такава партия вече не съществува. Сега съществува все по-масовото, но още аморфно народно движение около кандидатурата на Бърни и съществува синята номенклатура, която в момента поема или иззема функциите, които доскоро изпълняваше Републиканската партия – да бъде политическият лост на финансовата олигархия. През седмицата гръмна новината, май така и неполучила отражение в България, че от щаба на Хилари се обаждали на клана Буш да ги уверят, че тя щяла да защити интересите на династията им по-добре от Тръмп. Добре известните ни вече братя милиардери Коук (Koch), финансистите на консервативното движение, също вече ендорсираха Хилари. Републиканската партийна машина е в неподправен ужас от своя кандидат и почва да се стича под знамената на Хилари. Републиканците смятат, че тя е пò републиканка не само от Тръмп, но и от Никсън. И с право! Така че гласуващите за Хилари гласуват за династията Буш и за братя Коук. Това е положението!
Наивни са и тези, които говорят, че Бърни като Тръмп бил лаик в управлението, а Хилари – опитна. Всъщност тя е заемала само една ръководна длъжност – държавен секретар – и се провали с гръм и трясък и беше заслужено отстранена от Обама през втория му мандат. През първия мандат на Бил Клинтън тя бе неофициално натоварена със здравната реформа и също се провали. Няма съмнение, че избирането й за президент и неизбежният й провал ще компрометират идеята за жена президент, както президентството на Обама компрометира идеята за черен президент. И двете едва ли ще се повторят.
Кариерата й освен това е белязана с корупционни скандали и тя с право се смята от мнозинството американци за най-нечестния човек, който би могъл някога да стъпи в Белия дом като негов стопанин. Тя е и ярко конфликтна фигура, която разделя, а не обединява, и един от най-мразените политици в историята на САЩ. Тя е също, колкото и да не й се вярва, човекът, за когото привържениците на Бърни никога няма да гласуват. Резервите й откъм гласове са плитки. Съперникът й печели с особена преднина в щатите, дето гласуват и независими граждани, т.е. нерегистрирани като членове на Демократическата партия. В национален мащаб независимите са над 50%, докато регистрираните демократи са 29% и републиканците – 24%.
Един изключително важен аргумент, за който „хиларистите“ винаги нехаят, са допитванията какви са шансовете на кандидатите на двете партии едни срещу други. Във всички тях Бърни побеждава Тръмп с двуцифрена разлика (последно 13%), докато Хилари и „Доналдът“ са вкопчени в равностойна схватка и разликата им е в обсега на статистическата грешка.
Аз съм уверен, че ако и когато започне предизборна борба между тези двамата, Тръмп има всички шансове да надделее – и с хумор, и с досието на съперничката си, което едва сега ще почне да се отваря. Няма да е никак лесно и на кандидата на статуквото срещу кандидата на разгневените маси. Статуквото е тъй непопулярно! Десетки милиони американци вярват, че Хилари трябва да лежи в затвора за държавна измяна. Много тежък багаж носи тя пред битката с устатия американски Жириновски.
Ето резултати от национални допитвания през март, цитирани от „Ройтерс”. Тръмп побеждава Клинтън с 1%, но Сандърс печели срещу Тръмп с 14%. И до днес резултатите им са почти същите:
Източник: Reuters
Като казваме, че вече я няма Демократическата партия, трябва да отбележим също, че републиканците съвсем не скачат от радост, защото тяхната партия предаде Богу дух още миналата година, щом Тръмп почна да очертава сериозен кандидатски профил. Макар кръвна рожба на републиканския душевен строй от последните десетилетия – той апелира към недоволния от всичко необразован бял работник, който мрази мексиканските незаконни имигранти, и защото са „мюсюлмани“, и защото са мързеливи паразити, и защото му отмъкнали работното място и го оставили на помощ по безработица – Тръмп е и живото отрицание на републиканското номенклатурно партийно строителство.
Той е независим от техните каси и спонсори, финансира кампанията си сам, пълен е с презрение към републиканските апаратчици и тинктанкови бонзи. Въплъщение на вечно живия народен консерватизъм на глупака мизантроп с анален характер, Тръмп е сериозна сила, която може да се спре само с превъзхождаща го сила. Такава превъзхождаща популистка сила може да мобилизира само Бърни. Вече показах, че икономическите му идеи не са фантазии, а са напълно реалистични и изцяло спадат към мейнстрийма на съвременната американска икономическа мисъл. И поставят конкретни цели, вече постигнати в други културно близки на САЩ страни като Канада и Британия.
Знаем също, че пред Америка има само два възможни изхода от сегашната дълбока криза на легитимността на политическата система – пътят на самата Америка от 30-те години на ХХ в. и пътят на Германия от същия период. Наистина Тръмп засега няма агресивни планове спрямо други страни като Хитлер, но с такива хора никога не се знае. Тръмп е завършен егоманиак и ако срещу него излезе една Хилари и той я „отвее“, сигурно няма да стане от това по-смирен.
Сега приказва за дружба с Путин, защото Обама и Хилари са в невъзможно лоши отношения с последния, но също иска безконтролна власт по военните въпроси, та нищо не се знае. По-добре да не се експериментира с неуправляем ракетен снаряд, мисля си. Републиканците предупреждаваха колко опасно е да се даде властта на „един чикагски политик“ (Обама). Сега разумните хора са ужасени от перспективата да се даде властта на един нарцистичен нюйоркски спекулант с недвижимости.
От години пиша, макар явно без никаква полза, колко е вредно да се критикува „социализмът“ на аба, от провинциалната камбанария на шаячната седесарска мъдрост. Дилма била „злоупотребила“ с бюджета за крайно необходими социални разходи, ама найсе. При Мадуро пак нямало тоалетна хартия.
Хора, води се класова война. Всеки трябва да се определи къде е или други ще го определят на погрешната страна, без да го питат. И отново както при Маркс и Ленин, и за разлика от Сталин, победата на социализма не ще е възможна „в една отделно взета страна“.
А без социализъм светът загива. И Бил Гейтс го признава. В Америка сега социализмът носи кратко име „Бърни“. Един стар евреин от Бруклин с глух и дрезгав, но гръмовен глас носи надеждата на планетата в джоба на пардесюто си. Сандърс и Корбин може да направят слънцето да изгрява временно от запад.