Грешки в обвинителния акт може да препънат делото “Октопод”

Грешки в обвинителния акт може да препънат делото “Октопод”
Възможно ли е грешки в обвинителния акт да провалят шумното дело “Октопод” и то да завърши с оправдателни присъди? Напълно е възможно, става ясно след прочит на пълния текст от 227 страници, написан от прокурора Светлозар Костов.
<p>Делото &ldquo;Октопод&rdquo; започна на 12 декември в Софийския градски съд. Предстоят многобройни заседания, на които опитните адвокати на Алексей Петров и на останалите петима подсъдими ще атакуват прокурорските тези. Проблемът е, че самият обвинителен акт дава хляб не само на защитата, а и подхранва съмненията на всички, които виждат в &ldquo;Октопод&rdquo; нещо скалъпено от полицията и недоправено от прокуратурата.</p> <p><strong>Изнудваните жертви</strong></p> <p>Два от разделите в обвинителния акт са посветени на пострадали от рекет &ndash; бизнесмена Валентин Шотев (Раздел III) и банкера Георги Цветанов и свързани с него лица (Раздел V). Хронологически изнудването на Шотев е от 2000 г., докато събитията с Цветанов се разиграват през 1998 г.</p> <p>Спорът на Алексей Петров с бившия му съдружник Шотев е за имот в кв. &ldquo;Лозенец&rdquo;, който те купуват заедно. Три години след сделката от 1997 г. двамата почват да се съдят. Шотев и съпругата му още тогава се жалват от заплахи, Петров се оплаква, че го набеждават. Прокуратурата, оглавявяна от Никола Филчев, не открива престъпление на Петров, но затова пък води до 2004 г. делото за набеждаване срещу Шотеви. Съпрузите са оправдани, а гражданският спор за имота приключва през 2007 г. с доброволно споразумение между страните.</p> <p>Но докато случаят &ldquo;Шотев&rdquo; е ясен в обвинителния акт, събитията около банкера Георги Цветанов тънат в мъгла. През 1996 г. Цветанов сам търси Алексей Петров да му събира дълг от близо 2 млн. долара от внос на захар. Били подписани куп фиктивни разписки за десетки хиляди долари, които Алексей Петров взел, за да се представя като човек, изкупил дълга.</p> <p>През май 1997 г. Петров казал на Цветанов, че нищо не успява да вземе, но не му връща разписките. По-късно тези разписки изчезват от обвинителния акт, а Цветанов и Петров се разделят като приятели. До есента на същата 1997 г., когато Петров навива банкера да участва като акционер с апортни вноски в Застрахователна компания &ldquo;Спартак&rdquo;. Цветанов се съгласява и със свои съдружници и близки вземат 49,78% от акциите на дружеството, което от 1998 г. става ЗАД &ldquo;ЗК Левски Спартак&rdquo;. За да не изгуби компанията лиценза си, Петров принуждава със заплахи, отвличане и бой Цветанов и хората му да прехвърлят акциите си на две израелски фирми, което става и през 1998 г., и през 1999 г. Следват серия от жалби и оплаквания на Цветанов до различни институции, но не е ясно дали са от началото на 2000 г., или от началото на следващата 2001 г.</p> <p><strong>Кое дело, кой главен прокурор</strong></p> <p>Колосални грешки в обвинителния акт идват от показанията на самия Цветанов. Той твърди, че през септември 1998 г. Алексей Петров му казал, че &ldquo;държал за топките единия от израелските инвеститори, в смисъл че понеже бил нагазил лука с някакво дело, бил зависим от него (б.р.&nbsp;&ndash; Алексей Петров)заради неговите връзки във Върхавната касационна прокуратура.&rdquo;В тези твърдения има две грешки. Първата се отнася до връзките на Петров и прокуратурата (Раздел VI), описани в същия обвинителен акт.</p> <p>Там Петров е описан като близък на главния прокурор Филчев, избран на този пост през февруари 1999 г.&nbsp;&ndash; 6 месеца след срещата между Цветанов и Петров. А няма никакви данни за връзки на Петров с покойния главен прокурор Иван Татарчев. Втората грешка е за израелския гражданин Маир Овадия, на когото са прехвърлени акциите. Делото срещу чужденеца е описано в обвинителния акт (Раздел VII) и то е от есента на 2001 г., тоест три години след разговора между Цветанов и Петров.</p> <p>Като чуждо тяло в обвинението по &ldquo;Октопод&rdquo; е и целият случай с висшия прокурор Цеко Йорданов, който снема обвиненията срещу Маир Овадия. Няма доказателства за връзка между Йорданов и Петров, освен, да речем, отношенията им с Филчев. Няма връзка между Йорданов и който и да е от останалите в делото &ldquo;Октопод&rdquo;. Така че делото срещу бившия висш прокурор можеше да се води отделно и той вече да е осъден, ако е нарушил закона.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1151977">в. "Труд"</a>.</em></p>

Коментари

  • татарчев

    17 Дек 2011 7:04ч.

    ЖИВОЙ ТИШАК

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • татарчев

    17 Дек 2011 7:04ч.

    ЖИВОЙ ТИШАК

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи