Генералният секретар на ООН: да счупиш "стъкления таван"

Генералният секретар на ООН: да счупиш "стъкления таван"
Тази година наблюдаваме впечатляващ подем на цяла серия силни, вдъхновяващи жени на фронтлинията на световната политика. Хилъри Клинтън има отлични шансове да бъде избрана като първата жена президент на САЩ. Великобритания току-що излъчи втората си жена премиер-министър - Тереза Мей, докато принципната хуманитарна позиция на германската канцлерка Ангела Меркел за бежанската криза осигурява на Европа така нужното лидерство. Очевидно е защо някои хора твърдят, че тази година е Година на Жената.

 

"Стъкленият таван" обаче остава да важи за една последна международна позиция - генералния секретар на ООН - но и той най-накрая би могъл да бъде разбит от една влиятелна жена лидер. Мандатът на настоящия генсек Бан Ки-мун изтича идните месеци и надпреварата за избора на негов наследник вече достигна трескави висоти. 12 кандидати бяха номинирани за позицията - сред тях бивши президенти, премиери и външни министри. За първи път жените кандидати представляват половината от номинираните. След години на скандали и неефективност повечето наблюдатели на ООН са единодушни, че предстоящият вот е един от най-важните за последните десетилетия. ООН отчаяно се нуждае от силен водач с дипломатически опит и солидно досие в извършването на институционални реформи, от някой, който си дава сметка за предизвикателствата, пред които са изправени общностите по целия свят. 

 

Следващият генерален секретар трябва също така да изпълни два важни критерия - да е жена и да е от Източна Европа.

 

След 70 години с 8 мъже начело, на Организацията на обединените нации й дойде времето да бъде оглавена най-после от жена. Настоящият избор е перфектна възможност да бъде счупен този последен стъклен таван - един такъв успех би вдъхновил жените по целия свят и би послужил за пример на следващото поколение жени лидери. В символичен план този избор би показал на света, че ООН има способността и волята да се реформира и да стане образец за насърчаване равенството между половете и правата на жените.

 

Въпреки силните кампании от страна на различни социални групи и страни, членки на ООН, старите навици, изглежда, умират трудно. При първото индикативно гласуване в Съвета за сигурност на ООН 4-ма от фаворитите в Топ 5 бяха мъже с едно-единствено изключение: Ирина Бокова, сегашният генерален секретар на ЮНЕСКО. Други жени кандидатки, за които се очакваше да се представят силно - като новозеландката Хелън Кларк и аржентинката Сузана Малкора, не успяха да предизвикат ентусиазъм сред страните, членки на Съвета за сигурност. Макар шансовете им днес да изглеждат доста съмнителни, те все пак остават в надпреварата и ще участват във второто гласуване на 5 август (хърватката Весна Пусич се отказа в самото навечерие на втория вот - бел.ред.).

 

Вторият важен критерий, по който ще се избира новият шеф на ООН, е принципът за регионална ротация. Целта му е да даде равен достъп до управлението на ООН на различните региони по света - в името на справедливостта и легитимността.

 

Източна Европа е единственият регион, който никога не е излъчвал генерален секретар, и много наблюдатели на ООН са единодушни, че е крайно време източновропейците да получат тази позиция. Това също би било символично признание за значителния напредък на региона след падането на Берлинската стена преди 25 години.

 

Ирина Бокова покрива и двата критерия - затова е смятана от широк кръг наблюдатели за водещ кандидат за поста. Тя има огромен дипломатически опит и солидни постижения като реформатор на ЮНЕСКО. По време на публичните изслушвания в ООН тя се показа достатъчно проницателна, компетентна и решителна, за да осъществи така необходимите реформи в ООН. Преминавайки с лекота от един език на друг, тя акцентира върху важността от спазване на човешките права и свобода на изразяване навсякъде по света. Тя говореше и за усилването на превантивната роля на ООН чрез инвестиции в ранни предупредителни мерки, в гаранции за значими реформи и за съживяването на мироопазващите операции на ООН. 

 

Дали Бокова (или която и да е друга жена кандидат) може да успее - остава да видим. За да се случи това, Съветът за сигурност на ООН трябва да надмогне манталитета си на типично "мъжки клуб", който в момента предопределя избора на генерален секретар. Изумително е, че от всички постоянни и непостоянни членове на Съвета за сигурност в момента само една страна е представена от жена - посланик Саманта Пауър от САЩ. Противопоставянето на стереотипите и подкрепата на женското лидерство бяха ключов момент от управлението на Барак Обама през двата му мандата в Белия дом и САЩ имат да играят важна роля в чупенето на стъкления таван. Второто гласуване от типа "straw poll" в петък ще е показателно дали САЩ ще извървят пътя и дали ще увеличат натиска върху Съвета за сигурност за избор на първата жена начело на ООН. 

 

Съветът за сигурност има ред кандидати, сред които да избира. Но те трябва да изпратят важен сигнал на света какво е наистина ценно за международната общност. Справедливостта и равенството повеляват постът да отиде в Източна Европа. Прогресивното бъдеще изисква същият този пост да бъде зает от жена.

 

 

Ернеста Реди Нюдерт е учен, социален предприемач и застъпник за женското овластяване. Освен консултант и сътрудник на "Хъфингтън Поуст", тя е специален съветник на Стратегията "Омниа", чийто основен фокус пада върху важните джендър въпроси като равенството между половете. В партньорство с организацията Women's Campaign International, Ернеста направи няколко уъркшопа за жените в управлението, икономиката и бизнеса на Балканите. Тя консултира правителства, държавни глави и корпоративни клиенти в сферата на инвестициите, комуникационните стратегии и дипломацията.

 

Източник: http://www.huffingtonpost.com/entry/unsg-breaking-the-last-glass-ceiling_us_57a26690e4b0456cb7e15c2e

 

Превод от английски: Гласове

 

 

 

 

Коментари

  • ГУЦА

    05 Авг 2016 19:10ч.

    Браво на Ернеста. След нея за изказване да се готвят Доли Нонепартън а Ибарури, Роза Нонекоритарова а Люксембург, Нора Ананиева, Цветана Манева и Найда Манчева. Kакто винаги десет на нула за Коминтерна. Едни леви джендъри/ другари/ сайтове подкрепят други леви такива. Справедливостта подсказва...Drang nach Osten ...джендър колхозничка...руса, но не рускиня, макар почти...фамилия като не е Пръмова да е Бокобокова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    06 Авг 2016 16:07ч.

    Абе гУЦА безродна същата, като еВГЕНИ мИХАЙЛОВ.....Поне си сменете опорните точки....Вместо да се обединим, като народ/независимо от цветовете/ защото г-жа И. Бокова е първо: БЪЛГАРКА, а после е всичко останало.......27години търсихте "врагове", а преди това още 45 и т.нт..........

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА

    07 Авг 2016 10:26ч.

    Гусин СИМО, опитвам се да напиша името Ви с пет главни букви (нали сте пета колона), ама го докарвам само до четири. Споменавате Евгений Михайлов и поставяте опорна точка в множествено число. Не, уважаеми. Може и да имаме повече общи опирни, пардон, допирни и, разбира се, опорни точки с него, но тука точката не е точка , а си е една голяаааааааааааааааааама топка с размерите на едно земно кълбо. та въпросната топка се нарича АНТИКОМУНИЗЪМ, постепенно заклеймена като мръсна дума. И това се случи след като вие, малките червени тревички, снишили се да отмине бурята, по мъдрия съвет на правешкия ви гуру, се възправихте и вече избуяхте като солиден троскот (не съм веща в марксистката ботаника; може троскот граматически да се пада в женски род; в българската граматика „троскотът“ или „троскотта“, както и малкоте „троскотчета“ са представени с милионни копия, бройлери и клонинги) . Иначе как си представяте в началото на 90-те, когато между Плиска и Орлов мост се беше ширнало едно милионно синьо море, та тогава, уважаеми, някоя си Тирепръмова да се кандидатира за президент, Себеподобнатаибокова за ООНщурмбанфюрерин, всички тези бузлуджански фиести по върховете и из медиите. Не, сега нещата се промениха. Четете ГЛАСОВЕ И пикбъгъ, друго не ви трябва. Търсили сме били враг 27 години. Не, ние си го бяхме намерили предишните 45, ама се бяхме позаблудили, че онези същите "45 стигат", ама червеното безвремие се оказа вечно. Точно като възхода към вечното "светло комунистическо бъдЪще", оказало се братовчед на един мосю Годо. Та да се обдиняваме с престъпни кланове Бокови-Живкови-Пръмови-ТакОви? Това що не ни го препоръчвахте, когато П.Младенов си посипваше главата с пепел и четеше отчет за провала на соцкомунизма по света и у нас. Да , палачинката затова е палачинка- да бъде обръщана като тучна гюведния на вертепски креват. Я. позаничай се ит тези гласовити форуми, напр. 27 мнения и всички униформеничко еднакви. Като напиша : МОНОЛИТИ, МИСЛЕТЕ ЕДНАКВО, МИСЛЕТЕ УНИФОРМЕНО, МИСЛЕТЕ ЗА МЕНЕ КАТО ЗА ОГЪН,се явява г-жа (Не)Удачата, пардон г-жа Гуматадебела и започва стръвно да мастурбира върху всякакви гуци и гуцоподобни. А до вчера стръвта се лееше в посока борба с цезурата. Сега Мунчо ще се обади "та вчера заклеймявахме избора на Бокова като Ю НЕС КОфюрерин като позор", а днес и турваме едно рамо. Ех, палачинке и палачинковци...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Авг 2016 22:00ч.

    Дрън-дрън. Антикомунизмът е религията на лузърите. Алтернативата на комунизма е демокрацията, но нея никога няма да я разберете. Защото за да я разбере, човек трябва да има вътрешната свобода. На вас ви трябва Водач, да ви води, трябват ви врагове, за да се самоопределите и ако ги няма, ще си набележите нови.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи