Три поредни остри атаки. На 26 октомври турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова сънародниците си да се откажат от френските стоки. На 25 октомври каза, че френският президент Еманюел Макрон е „изгубил пътя си“, а на 24 октомври - че има нужда от медицинска помощ.
Какво разгневи турския лидер? И как реагират в Западна Европа?
Отношенията между двете държави членки на Северноатлантическия алианс се влошиха, след като Париж разположи свои войници на контролирана от кюрдско-арабското опълчение територия по време на войната в Сирия. Анкара възприема като заплаха съществуването на кюрдска автономия близо до своите граници, поради факта, че в самата Турция продължава да действа кюрдското сепаратистко движение. Потенциално разпръснатите кюрдски сили биха могли да се подкрепят взаимно. В лицето на Франция Турция вижда сила, която помага на кюрдите.
2020 г. добави още една причина за търканията. След откриването на газови находища край бреговете на Израел, Турция се съсредоточи върху търсенето на природен газ в близост до териториалните си води. Това доведе до конфликт със съседните държави - Гърция и Кипър. И двете страни обвиняват турците, че нахлуват в техните акватории. Въпреки че Франция няма достъп до източния бряг на Средиземно море, Париж смята, че са засегнати националните интереси и застана на страната на Атина и Никозия.
Друг момент на разногласие е спазването на оръжейното ембарго за Либия. Според френското Министерство на отбраната, наложената от ООН забрана се нарушава от турците. Анкара категорично отрича всички обвинения.
Имаше ли някаква по-специална причина за настоящото изостряне?
Да, и дори две. Първо, Елисейският дворец осъди турските разузнавателни дейности в Източното Средиземноморие и постави двумесечен ултиматум: Франция очаква през това време Турция да промени външнополитическия си курс, въпреки че не отправи никакви конкретни заплахи. Втората причина е подготовката за приемането във Франция на закон за укрепване на секуларизма, известен в работния си вариант като закон за борба срещу ислямския сепаратизъм. Ердоган смята за обидни изявленията на Макрон за ролята на мюсюлманската религия в страната (президентът предложи да се "структурира исляма").
На 16 октомври в парижко предградие ислямистът Абдала Анзоров уби учителя по история и география Самюел Пати. По време на урок за свобода на словото Пати показал на учениците си карикатури на пророка Мохамед. В отговор на убийството Макрон потвърди, че смята правото на обида на религиозните чувства за част от естествените свободи на човека и гражданина. Изказването на френския лидер предизвика възмущение в страните от ислямския свят и в частност в Турция.
Как реагират в Европа?
В Европа обръщат внимание на факта, че въпреки гръмките изявления, Анкара все още не е преминала от думи към дела. Според говорителя на Европейската комисия Ерик Мамер, "призивите за бойкот на френски продукти са достойни за съжаление, но все още не сме регистрирали официални решения в тази посока, така че не виждаме необходимост от официална реакция на Европейската комисия". Говорителят на външната служба на ЕС Петер Стано каза, че "обсъждането на въпроса за отношенията с Турция се планира на срещата на върха на ЕС през декември". "Ако подобни провокации (като изявленията на Ердоган - б. а.) продължат, Европейският съюз може да преразгледа политиката си към Анкара", добави Стано. В Германия (в която има голяма турска диаспора) изявленията на Ердоган бяха сметнати за неприемливи. Гърция също подкрепи Франция.
Ще се ограничи ли изострянето само до двете страни?
Най-вероятно не. На 25 октомври пакистанският премиер Имран Хан обвини Франция в неуважително отношение към исляма. Още преди Ердоган да призове за бойкот на френските стоки, търговските вериги в Кувейт одобриха и вече прилагат тези ограничения. Хаштагът, призоваващ за бойкот на френските стоки в неделя, 25 октомври, се нареди на второ място в туитосферата в Саудитска Арабия.
Превод: "Гласове"