Европа се нуждае от много повече от празни приказки

Състезанието със Съединените щати в налагането на мита не позволява на Европейския съюз, като втората икономика в света, да се разгърне. Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом е на мнение, че въвеждането на мита между ЕС и САЩ  не е „добро решение“, пише Euractiv. В Европа се оплакват, че вече трета година Вашингтон е престанал да цени европейските си приятели. За Еврокомисията се очертава переспективата да ограничи субсидията си за Airbus, за да избегне въвеждането на нови мита от страна на Вашингтон, които би трябвало да стартират през октомври.

Сесилия Малмстрьом и нейното ведомство все още се опитват да намерят решение в спора за Airbus, но отчитайки дългогодишната история на този спор, едва ли могат да се надяват, че „добрият приятел“ Тръмп ще отстъпи. Още повече, че преди няколко дни Международната търговска организация одобри частично плана на Тръмп да наложи в дългосрочен план стопроцентови мита върху целия европейски внос в САЩ, в размер на 11.2 млрд. долара, като по този начин „компенсира“ помощта, която Брюксел оказва на главния европейски производител на самолети.

Реагирайки симетрично, от началото на следващата година Евросъюзът също се готви да приложи такава мярка спрямо Boeing, по повод дотациите, които компанията получава от Вашингтон. Митата ще възлизат на обща стойност 19 млрд. долара, като ще „компенсират“ държавната помощ, която САЩ оказва на Boeing. Но такава търговска война, която ще води втората икономика в света, произвеждаща 22 процента от световния БВП, срещу първата световна икономика, която произвежда 25 на сто от световния БВП, е просто безумие и е в ущърб и на двете страни. Вместо това, Брюксел и Вашингтон биха могли да се договорят за „комплексни и балансирани правила за субсидиране в гражданското самолетостроене“, което ще увеличи двустранният им търговски оборот с 10 млрд. долара. След това Сесилия Малмстрьом спокойно би могла да предложи аналогичен вариант на Русия и Китай, и най-вече на Китай, където държавата субсидира многостранно своя индустриален комплекс.

На този етап обаче Тръмп е глух за гласовете от Брюксел. Нещо повече, въпреки обещанието си за „презареждане“ на отношенията с Евросъюза след избора на ново ръководство на общността, той само седмица след това продължи тарифната война. В сегашния момент дружбата с Вашингтон би напомняла повече за махленска кавга, ако това не оказваше толкова силен натиск върху икономиката на ЕС. Банковият лихвен процент там вече падна под нулата и сега е толкова изгодно да се вземат кредити, колкото никога не е било. Но въпреки това икономиката в Евросъюза замира. Освобождаващият поста си в ЕЦБ на 31 октомври Марио Драги, известен с това, че през 2012 г. спаси еврото, вече намали лихвения процент до минус 0.5 на сто и възобнови схемата за количествени облекчения, прекратила действието си в края на миналата година. Сега вече, от началото на месец ноември, ЕЦБ ще купува на фондовия пазар ценни книжа на стойност 22 млрд. евро ежемесечно. Тоест, в икономиката на ЕС отново ще се влива пълноводен поток от наличност, както беше по времето на финансовата криза.

Първи на решението на ЕЦБ реагира Тръмп, бързайки да съобщи в Туитър за своята изненада относно факта, че ЕЦБ  започва валутна война със САЩ. Тръмп написа, че „те се стараят и то не безуспешно да обезценяват еврото срещу „силния“ долар, нанасяйки вреда на американския експорт“. В това отношение Тръмп е прав: веднага след като Драги обяви промените в политиката на ЕЦБ и по-конкретно, че схемата за количествени облекчения ще работи „докато е необходимо“, еврото веднага загуби 0.05 на сто срещу долара, което пък се оказа приятен сюрприз за евробизнеса. Инвеститорите отдавна очакваха намаляването на лихвения процент, защото дори Германия, „ледоразбивача“ на Еврозоната, е на прага на рецесия. Обнародваните от ЕЦБ няколко часа преди изявлението на Драги цифри показват, че промишления спад в Германия преминава и в третото тримесечие на годината.

Между другото, оглавилата на 10 септември ръководството на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви за свои приоритети неща, доста отдалечени от проблема с настъпващата рецесия. Нейните цели са прекратяване използването на изкопаеми горива, привличането на иновативни американски технологии и усъвършенстване на „уникалната социално-пазарна икономика. Както пише обаче списание The Economist, „Европа се нуждае от много повече от празни приказки…“. Има се предвид, че в последното десетилетие европейските банки съкратиха дейността си на вътрешния пазар в ЕС и стремително започнаха да разширяват присъствието си извън Европейската общност. Затова сега Европа изглежда като икономическа група от среден клас, а не като равностоен конкурент на Китай или САЩ. „Именно това e и причината, пише The Economist, че дори когато ЕЦБ влива финансов адреналин, европейската икономика продължава да губи позиции в глобалното съперничество. Европа е изправена пред риска да стане блато за бизнеса“.

Лесно е да бъдат разбрани британците. Те се обидиха на Брюксел, който не бърза да приключи с развода при приемливи за Лондон условия. Но паралелно с това, има достатъчно основания за критики към европейските институции. Преди десет години от 40-те най-крупни компании в света десет бяха европейски. Сега те са само две и то на 32-ро и 36-то места. Икономистите от Франция и Германия смятат, че причина за това е „уникалната социално-пазарна икономика“, която позволява наднационалните структури на ЕС да се намесват в бизнеса. Освен това е сложно  да се нарече европейския пазар единен, когато той не се управлява от общ за всички сборник с правила, а от 28 различни сборници. Може да изглежда парадоксално, но целите заложени в договора от Маастрихт (1992 г.) за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги така се оплетоха от брюкселска бюрокрация, че ясно се очерта тенденцията за бягство към националната държава. Както казва бившият председател на ЕК Жак Делор, проектът „единна Европа е завършена наполовина работа, осигуряваща само половината от изгодите, които би могла да даде“. Дали ще заработи втората все още неработеща половина в условията на изострящите се търговско-икономически противоречия между САЩ и Европа никой не може да прогнозира.      

Превод: Никола Стефанов