- 10 Sep 2020
- 21
- 0
Контрастът между френските президентски избори, които доведоха до промяна в държавния връх, и хаоса, който породи резултата от парламентарните избори в Гърция, където все още не се очертава правителство, не бива да ни кара да забравяме общата тенденция: подема на все по-шумни, макар и малки движения, които оспорват реда, установен от традиционните партии. Тази тенденция става все по-силна в Европа.
<p>Във Франция 18 на сто от гласоподавателите отхвърлиха на първия тур Европа и имиграцията, като гласуваха за Марин льо Пен. В Гърция 7 на сто от избирателите изпратиха в парламента 21 депутати от неонацистката партия „Златна зора”, чиято програма предвижда да се поставят</p>
<p><strong>мини по границата с Турция,</strong></p>
<p>за да бъде спряна имиграцията. В Италия, „антиполитиките” на движението „5 звезди” на актьора Бепе Грило направиха пробив на местните избори, изобличавайки корупцията и суровите икономии.</p>
<p>В друг стил, Пиратската партия, която се бори за безплатно теглене от интернет, направи зрелищна премиера в германската политика и разтревожи големите партии в навечерието на частичните регионални избори на 13 май.</p>
<p><strong>Тези движения имат малко общи неща. </strong></p>
<p>Трудно е, например, да се поставят под един знаменател вълната от младите испански <em>indignados</em>, родена преди година в Мадрид, с ксенофобските и антиислямски движения, които са във възход от няколко години в Северна Европа и Австрия.</p>
<p>Въпреки това, независимо дали са от крайната десница, от радикалната левица, която оспорва днешната ориентация на европейската политика, или са напълно маргинални на политическата система, тези движения хвърлят в смут традиционните формации и, в частност, големите политически течения, които са се нагърбили с европейския проект от десетилетия. Объркването е още по-голямо, като се има предвид, че икономическата криза и въпроса за дълга създадоха обща проблематика в целия европейски политически пейзаж.</p>
<p>Политическа Европа съществува и едни национални избори оттекват много повече отпреди в останалите страни от ЕС.</p>
<p><strong>Голямо е изкушението </strong></p>
<p>за традиционните партии да реагират, като си присвоят някои от темите на движенията, оспорващи политическата система. Залитането в кампанията на Никола Саркози под натиска на възхода на крайнодесния Национален фронт, например по въпроса за границите, илюстрира отлично рисковете от това.</p>
<p>Очевидно не беше правилната стратегия. Въпреки това, предизвикателството си остава: нито една институция, нито едно движение в европейски мащаб днес не е в състояние да отговори на въпросите, които повдига този фронт на отхвърлянето. Това е задачата пред големите партии, за да не бъдат изхвърлени извън борда.</p>
<p>Превод: Галя Дачкова</p>
