Европа е длъжна да подкрепи демокрацията в арабския свят

Европа е длъжна да подкрепи демокрацията в арабския свят
Случващото се в Тунис и Египет, а и в голяма част от арабския свят, е събитие от историческо значение за целия свят. Трансформации с такъв мащаб и обхват напомнят не само за колапса на комунизма, разпадането на Съветския съюз и падането на Берлинската стена, но имат сходни характеристики дори с Френската революция. Режими, претендиращи за контрол над физическото съществуване и съзнанието на хората, които са под тяхно управление. Експлоатация на националните ресурси в личен икономически интерес, а не в общ политически. Слаба реколта, оттам повишение на цените на основните хранителни продукти и общо понижаване на жизнения стандарт, както е в случая с Френската революция. Огромни нива на корупцията, облагодетелстваща елитите, аристократични или олигархични, обричаща обществата на мизерно съществуване, спъваща икономическото развитие и свободната конкуренция. Висока безработицата сред младите и образованите.
<p>Еуфорията, породена от порива към свобода в обществата от арабския свят, остави на заден план именно икономическите мотиви на хората да излязат на улицата и да искат отстраняването на режимите, довели ги до отчаяние. В същността си и Френската революция от 1789&nbsp; г., и революциите в Източния блок от 1989 г. са с икономически корени и са провокирани от усещането за ограбване и несправедливо разпределение на националните ресурси. Въпреки че има много сходства между двете исторически събития и случващото се в доста страни от арабския свят, съществуват някои разлики.</p> <p>Лидерите в арабските страни изпуснаха от контрола си влиянието на интернет и социалните мрежи, където в последните години успяха да се формират огромни групи, съставени от хора с разнообразен социален и икономически статус. Те събираха подкрепа за всевъзможни каузи, а информацията се разпространяваше за секунди. За дни десетки и стотици хиляди се присъединяваха към някоя от тях. В социалните мрежи се формираше общественото мнение, неподдаващо се на контролираните и дирижирани от държавата медийни манипулации. Спонтанният порив към социалност изненада елитите и ги свари неподготвени за уличните протести. Оказа се, че повечето от тези млади хора са отлично образовани. В случая с Тунис през последните 30 години държавата е отделяла по 30% от БВП за образование, но голяма част от образованите тунизийци са нереализирани, безработни, бедни и поради това гневни. Благодарение на образованието си те имат възможност да сравняват собствения си живот с този, воден по всички точки на света.</p> <p>Елитите в арабските страни са си позволили да ползват за лична употреба и в своя финансова и икономическа изгода властта и чрез нея са отклонявали национални ресурси в личните си сметки или в сметките на приближени до властта и поддаващи се на корупция фирми или отделни граждани. Но когато страната е бедна на природни ресурси и единствената възможност за пълнене на държавната хазна идва например от туризма, както е в Тунис и Египет, едно подобно отклоняване обрича страната на бедност, прави я неспособна да осигури необходимите средства за социални разходи, за инвестиции и създаване на работни места. По този начин икономиката стагнира, бюджетът влиза в хроничен дефицит, кредитният рейтинг на страната се срива и всеки следващ заем струва все по-скъпо. Всичко това се плаща от населението на тези страни.</p> <p>Такава система стига винаги до един и същ изход &ndash; фалит. И при една слаба реколта и неизбежно увеличаване на цените на основни хранителни продукти резултатът е всеобщо недоволство, обедняване, глад и спонтанни бунтове, водещи до хаос, смърт и до неясни перспективи за бъдещето на държавите, а понякога дори и за оцеляването им.</p> <p>Особено притеснително е отношението на западния свят към протестите. Ако по време на колапса на комунистическия блок имаше ясно разделение между Запада и страните, сателити на Съветския съюз, и в икономическата, и особено във военната сфера, то при сегашната ситуация се разкриха много сериозни бизнес обвързаности между осъждани публично и определяни като диктаторски режими в страните от Северна Африка и Близкия изток и демократични държави, в това число и страни, членки на Европейския съюз, като Италия. Това разминаване между твърдото отстояване на ценностите на демокрацията като свободата, човешките права и пазарните взаимоотношения, от една страна, и въртенето на сериозен бизнес с политическия елит на откровено диктаторски държави, прикриван умело зад фасадата на националния интерес и сигурността, от друга, е цинично.</p> <p>Затова е и напълно оправдана негативната реакция на обществата от арабския свят към опитите на западните лидери да забавят процесите на демократизиране и справедливо преразпределяне на национални ресурси. Заплахата от ислямския фундаментализъм не е за пренебрегване, но профилът на протестиращите и издиганите лозунги досега не е дал основания за притеснения в тази посока.</p> <p>Твърдението, че основен мотив за протестите е икономическият, се опира на наблюдението върху икономическото развитие на арабските страни. Забелязва се значима разлика между структурата на икономиките на отделните държави. Страни като Тунис и Египет имат един основен сектор, който генерира огромна част от приходите им и е с голям дял от БВП на двете държави &ndash; туризма. Но и в двете държави тези приходи не са достатъчни, за да гарантират на правителствата нужните финансови средства за укротяване на социалното напрежение, което потенциално може да избухне заради високата безработица, бедността и инфлацията, породени само от една слаба реколта. Докато други страни, особено в Близкия изток, като Саудитска Арабия например, разчитат на огромните приходи от петролната индустрия, които им гарантират невъобразими печалби и възможности да преразпределят национални ресурси и по този начин да неутрализират възникването на социално недоволство още в зародиш. В подобни общества дори корупцията и несправедливото разпределение на националното богатство, въпреки че собствеността е изцяло в ръцете на монарха, не успяват да генерират нива на недоволство, подходящи за мобилизиране на големи маси от хора за участие в протести.</p> <p>Всъщност поривът за свобода и демократични реформи в арабския свят започна да губи инерция в последните дни. Съсредоточаването на цялото внимание на света върху случващото се в Египет концентрира общественото мнение там и даде глътка въздух на останалите авторитарни и тоталитарни режими в региона като този на Муамар Кадафи в Либия, която засега остава една от малкото стабилни диктаторски държави в арабския регион.</p> <p>И въпреки ясните и категорични позиции на западните лидери, като изключим публичната подкрепа на Силвио Берлускони, дадена персонално на Хосни Мубарак, че трябва да се приключи веднъж завинаги с авторитарните управления на държавите по целия свят, действията на тези лидери са точно в обратната посока &ndash; спасяване на останалите засега незасегнати или частично засегнати страни и техните лидери заради съмнителната им предвидимост и заради твърде дълбоките икономически и финансови обвързаности. Този циничен филм вече сме го гледали. Но от това ще пострада демокрацията, ще пострада образът на Запада, ще пострада свободният пазар, ще страдат и хората, живеещи в общества, където режимите управляват с твърда ръка и ограбват безскрупулно националните богатства.</p>

Коментари

  • Dragomir

    09 Фев 2011 3:09ч.

    Да, съгласен съм напълно. Още повече, като се знае, че същите тези лидери поддържаха статуквото на бившите си колонии. Което беше изгодно, защото можеха да прокарват интересите на своите крупни корпорации. Ако някой не вярва, нека види статистиката за най-значимите търговски партньори на страните, в които в момента има размирици - те са все бившите или настоящи &quot;колонизатори&quot;. Ето и примери: Тунис - 30% от външната търговия е с Франция и 21% - с Италия; Египет - между 6-8% със САЩ, Италия, Испания, Франция; Алжир - 23% със САЩ, 17% с Италия, 11% с Испания, 10% с Франция; Мароко - по 22% с Испания и Франция. Няма смисъл повече да се продължава, за да се види, че има около 5-6 държави, които са обхванали Северна Африка. Дано същите тези, вместо икономическите си интереси, прокарат също толкова активно и цивилизационните интереси на мнозинството от хората по света. И дано, след като паднат тези авторитарни режими, дойде скоро ред на Либия, Китай, Венецуела, Куба, Индонезия, Саудитска Арабия и останалите ненормалници...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борил

    10 Фев 2011 0:28ч.

    А каква част от недемократичните и тоталитарни режими в Южна Америка и Африка са били подкрепяни и финансирани от &quot;демократичния&quot; Запад? Западняците много обичат думата &quot;Демокрация&quot; и да я &quot;разпространяват&quot; по света.Ама май се оказва един камуфлаж, зад който се крият само чисто икономически интереси,власт и влияние. По същия начин както &quot;равенството и братството&quot; на комунистичекия Съветски Съюз.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Оптимист БГ

    10 Фев 2011 17:28ч.

    Каква демокрация БЕ, какви 5 лева? То бива смешки, ама ЧАК ТОЛКОВА! Ако ще вървят по &quot;Американският килим&quot;, тежко им. Светът ще се промени искат или не искат живеещите на тази планета. И капитализма и монетарната система ще останат в миналото само като лош спомен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ALOIS

    14 Фев 2011 8:08ч.

    Каква демокрация в Арабския свят г-н анализаторе !?? Това прилича на слон фармацевт в аптека...Пардон вашето ми прилича на червената притча за Светлото Комунистическо бъдеще !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи