Есе за къща или лотария за частници?

Есе за къща или лотария за частници?
Частната лотария за изтъргуване на непродаваеми обекти е факт от 1993 г., установи проверка на „Гласове“. Сделката е осъществена след конкурс за есе и така хотелът Center Lovell Inn преминава при новия си собственик. През 2015 г. обаче той решава да го продаде на същия принцип. Таксата за участие е 125 долара. Конкурсът печели Принц Албърт, ресторантьор от Британски Вирджински Острови. Веднага следват сигнали към полицията за нагласен резултат, тъй като настоящият собственик и Принц се познавали отдавна. Полицията прави разследване и излиза с решение, че събраните 907 хил. долара са дадени доброволно от участниците, а закоравялата кожа на лактите на досегашната собственичка Джанис Сейдж показват, че тя е седяла на бюрото и е чела всяко есе.

 

 

Това звучи като категоричен и необорим извод, че няма как в предоставянето на собствеността да съществува каквато и да е схема. Поне полицията е убедена в това за разлика от десетки хора, коментирали обосновката на решението. И тъй като обвиненията продължават по отношение на незаконната частна лотария, от прокуратурата поясняват: „Конкурсът е игра, която изисква демонстрация на талант и умение и затова не може да бъде разглеждана като игра на късмета, поради което не е нарушила никакви потребителски права. Организаторът на конкурса не е могъл да контролира нито интереса, нито обема на средствата, които ще бъдат събрани". 

 

Само преди четири дни обаче става ясно, че в съда е внесен нов иск, подробности за които е рано да бъдат съобщени. Недоволни от решението за победителя тепърва ще търсят становище от данъчните. 

 

Онова, на което сме свидетели, е умножаване силата на социалните мрежи за лично обогатяване, при това без никаква принуда. Ако стотици милиони хора всеки ден дават дори повече пари, за да спечелят на някаква лотария, защо в общия обем на средствата, които хвърлят за това, да не се добави и голям имот?  

 

Подходът, от една страна, диференцира обикновените играчи на билетчета и талончета с онези, които са творци и хем плащат, хем пишат, а, от друга, представлява надграждане на тръгналата от САЩ система за финансиране на лични цели, за които не достигат средства. 

 

 

 

 

На такава страница разказвате защо искате да финансирате пътешествие, приключение, образование, моторизиран инвалиден стол, медицинска манипулация, операция за смяна на пола, увеличаване на бюста, сватба, подарък, ин витро процедура, последен модел смартфон… Описвате желанието си и отваряте сметка, по която онези, които харесат идеята, могат да преведат парите. За някои каузи пари наистина се събират. Колко от тях са измислени и се опират на хорската милост – никой не може да каже. Ако някой даде – даде. 

 

Този подход обаче се оказа неефективен и все по-малко желания се сбъдват. Затова надграждането е под формата на частна лотария. Емоциите, свързани с тази инициатива, подпалиха редакторските столове в бТВ, след като медията разказа апетитно как срещу написването на есе, може да спечелите къща за 1,7 млн. канадски долара (около 1,2 американска валута). 

 

 

 

Човек би предположил, че българите са с най-фантастичното чувство за хумор, защото последваха няколко хиляди поста под новината с думата „есе“. По-грамотните зрители (след преброяването на „есе“-тата, бТВ може да направи много точна статистика за качеството на аудиторията си), отвориха линк, откъдето се виждат точните правила за участие в конкурса за спечелване на къщата за 1,7 млн. канадски долара. 

 

Историята на стопанката е, че поради влошеното й здраве и слабия имотен пазар, тя предлага къщата на човека, който в 350 думи есе напише защо този дом е най-подходящ за него. Таксата за участие е 25 канадски или 19 американски долара. 

 

 

Във Фейсбук страницата на къщата следва уточнение как да бъдат изпратени парите: физически по пощата с парички в пликче, с нареждане срещу поискване или с електронен превод на еди кой си имейл адрес, а той изглежда така [email protected]. Всичко получава Алла Уагнър с пощенска кутия 74 в Милървил, Канада. Липсва възможност за превод по банкова сметка или използване на гарантирана система за разплащания. 

 

Репортерът на канадската телевизия СВС (СиБиСи) Люси Едуардсън сваля още в заглавието си цената със 100 хил. до 1,6 млн. канадски долара и отново разказва трогателната история на жената с влошено здраве, която не можела да намери купувачи на дома си и вдъхновена от подобен игрален филм, започнала кампанията. 

 

Интересна подробност е, че синът на Алла подкрепя майка си в нейното начинание. Защо кръвният роднина не става наследник на майка си не е ясно, а и никой не пита. Дали след като „победителят“ бъде избран, къщата наистина ще отиде при някой, трепетно писал 350 думи, не е ясно. 

 

Следва 14-минутен аудио запис, в който някогашната арменка Алла разказва, че се занимавала с винопроизводство, но миналата година паднала от стол и вече дори не може да се качва по стълбите. Била като Рапунцел в своята кула. И тъй като думата „есе“ затруднила и англоговорящите, които почти в истерия питали ама точно „есе“ ли трябва да бъде, Алла е още по-отворена за варианти: може да е поема, може да е всичко, което човек може да напише с думи и те да не са повече от 350. Тя щяла да съкрати личната информация, да качи всички писма в страницата си, хората можели да гласуват за тях и за финал селектираните 500 творби-финалисти щели да бъдат прочетени от съседите. 

 

За продажбата на същата къща в няколко думи съобщава и американската телевизия SBS. От медията обаче напомнят за случая от 2015 г. и за юридическите битки, които не са спрели и до днес. 

 

Интересна е реакцията на аудиторията на канадската медия. Като оставим настрана фактът, че нито един не е написал „есе“, в коментарите хората са много предвидливи: „Хвърли всички есета в кошчето, изтегли един и започни да го възхваляваш колко е гениален. А ние ще се правим, че сме повярвали! Хайде, стига!“

„Това е обикновена лотария – даваш едни пари и чакаш да видиш дали ще ти излезе късметът. Само че е незаконна лотария. Тя получава всичко, а никой не знае, дали ще бъде избран!“

„Я да видим дали разбрах правилно условието: „Тя се надява да достигне 60 хил. участници, които с вноските си да покрият сумата, която иска за своя дом с три спални, който включва и стая с пиано и винарна. Това обаче е 1,5 млн.

В същото време официалните правила от страницата казват, че вноските от всички участници трябва да достигнат до 1,7 млн. долара. Отказ: Конкурсът ще бъде анулиран, ако заявеният интерес е твърде нисък и тази сума не бъде постигната.
А къде пише, че всички, които са изпратили пари ще си ги получат обратно?“

 

 

От години хора се забавляват от идеята какво ще стане, ако всеки човек на света им даде само по 1 стотинка. Това са си 7 млрд. стотинки или 700 млн. лв. Точно на този принцип се правят фондонабирателни кампании, в които всеки дава пренебрежимо малка сума, а общата става акумулативно голяма.

 

Британският Mail Online излиза с подобна история в началото на тази година. Семейство опитало да продаде дома си с шест спални и гледка към река в Рингууд, графство Хампшир, за 3 млн. британски лири срещу билетчета за 25 лири. Не успели да съберат обаче търсената сума, стигнали едва до 700 хиляди и затова си купили Aston Martin за 160 хил. лири. 

 

 

 

Семейството обещава да даде около 70 процента от събраната на лотариен принцип сума на някого от участниците, но кога ще се случи това – не е ясно. 

 

С разлика от няколко седмици, подобен подход опита и друго британско семейство, което се надява да продаде къща за 500 хил. лири срещу билетчета за 10 паунда. 

 

 

 

Те обаче са спрени от Комисията по хазарта във Великобритания за организиране на незаконна лотария. Срещу това семейството подхваща любима за обществото тема: Ако можели да съберат парите, щели да дарят 60 хил. лири за борба срещу рака!

 

Нито юристите, нито данъчните, нито органите за регулация на хазарта във всяка държава са готови да постигнат решение за какъв вид икономическа дейност става дума. Едно е сигурно – глобалната свързаност дава възможност всеки да прецени колко си струва да рискува.  

 

В Италия продават къщи по 1 евро! 

 

В Самбука, Сицилия, продават къщи по едно евро. Новината съобщиха преди няколко дни CNN, CNBC, Insider. В това скрити схеми няма, а само конкретни условия: Новите собственици трябва да извършат пълно възстановяване на избрания дом, който може да е на площ от 40 до 150 кв.м за срок от три години и за не по-малко от 15 хил. евро. Трябва да оставят и депозит от 5000 евро, който ще бъде върнат веднага, щом възстановяването бъде завършено. 

 

Самбука е известен като „Градът на великолепието“, казва кметът Качиопо. „Тази изключително плодородна земя е нещо като земен рай! Намираме се насред природен резерват, от който се лее история! Великолепни плажове, гори и планини са около нас. Тихо е и спокойно, идилично и прекрасно за всеки, който иска отново да се почувства жив! Само хора отвън, които вложат сърце и пари в това място, ще го спаси да не се превърне в руини. Не можем да си позволим да загубим изящното арабско наследство. За щастие, чужденците вече идват на един последен спасителен кръстоносен поход!“ 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Буратино в "Страната на глупаците"

    27 Яну 2019 11:31ч.

    При нас има "масова приватизация", от която няма дивиденти вече 20 години. Боновете струват само по 1 лев, защото са все "губещи".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много хора обаче са написали есе

    27 Яну 2019 13:50ч.

    Ето и аз ще го направя сега: ЕСЕ. Готово, написах го.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    27 Яну 2019 17:35ч.

    Колко ли от кандидатите знаят какво представлява литературният жанр "есе".... Ех, г-н Стефан Цвайг, защо не си жив да спечелищ канадската къщурка!? Написали под обявата само думата есе....Боже, боже! Фейсбук, поредната пирамида!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    27 Яну 2019 18:13ч.

    Дебилите не са само в България. Този факт успокоява малко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фондацио

    29 Яну 2019 8:35ч.

    "... на този принцип се правят фондонабирателни кампании, в които всеки дава пренебрежимо малка сума, а общата става акумулативно голяма." Ъхъ. И Мендата тъй обясняваше за увеличените данъци на старите автомобили - сумата била 7-8 лева, пренебрежима.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хайде бе

    30 Яну 2019 23:10ч.

    В някой публикации по темата задават прост въпрос. С какви мисли е участвал в събирането на вноските .... синът и.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи