Държавата залага мини по пътя на бизнеса към европарите

Държавата залага мини по пътя на бизнеса към европарите
Няма спор, че еврофондовете са един от най-изгодните източници за финансиране на бизнеса в условията на криза. Няма спор и че една от основните цели на всяко правителство, включително и на това на Бойко Борисов, е да повиши нищожния процент усвояемост на еврофондовете. Но вместо да отваря врати, администрацията продължава да минира пътя на фирмите към парите от Брюксел. И по ирония на съдбата нагледен пример за безхаберието на чиновниците, което може да откаже и най-инатливите компании, бе даден с програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Стотици микро, малки, средни и големи фирми кандидатстваха през миналата година, надявайки се да купят нови машини за цеховете си или да внедрят международни стандарти, като закупят и специфичен софтуер за поддържането им. Усилията им обаче бяха напразни.
<p>Лоши са 60% от подадените проекти за "международни стандарти", от 604 кандидати за внедряване на стандарти &ndash; като родните БДС, различни ISO-та и т.н., порязани са цели 371. Не по-розово е положението с модернизирането на малките и средните фирми - отхвърлените проекти надхвърлят 50%. При модернизирането на големите фирми отхвърлените проекти са около 30%.</p> <p><strong>На фона на тази черна статистика<br /></strong></p> <p><strong>логичният въпрос е защо се получава така</strong></p> <p>"Голям брой от кандидатстващите компании и техните консултанти трябваше да знаят как се попълват документи, вместо това те са допускали елементарни грешки, макар и проектите им да са връщани за прилагането на допълнителни документи заради неточности. Наблюдаваме голям брой неточности в частта за свързани компании или декларации, които се дават от компаниите. Дори има случаи, при които един холдинг кандидатства и с трите си компании, а после се чуди защо проектите са отхвърлени." Така отговори пред "Сега" на горещия въпрос министър Трайчо Трайков. Агенцията за малки и средни предприятия пък бързо се похвали, че насред масовото рязане на проекти те усвоили парите по мерките за модернизация дори само с кандидати, които допуснали.</p> <p><strong>Предприемачите и консултантите обаче разкриват съвсем друга картина</strong></p> <p>"Отрязаните на 60% проекти за "международни стандарти" буквално са късани за запетайки. Масово се посочва, че кандидатите не са представили копия на документи, доказващи професионален опит на ръководния персонал, а по-абсурдното е, че там, където администрацията е сметнала, че са приложени тези документи, е установено, че те "не са в изискуемата форма", коментира Деница Стоянова, търговски мениджър на консултантската компания "Кю Ей Си" ООД. Тя подчертава, че никъде в насоките за кандидатстване администрацията не си е направила труда да уточни кои документи конкретно иска за професионален опит и под каква форма. Този критерий обаче реже цели 53 проекта, признават от ведомството на Трайчо Трайков и тепърва обещават да разпишат документите.</p> <p>Европари за "международни стандарти" и "технологично обновление" масово горят и защото офертите за закупуване на машини не са представени в подходящата форма. Чиновниците очакват да им се приложи копие от офертата, заверено с подпис, печат и думите "Вярно с оригинала", "съдържащо реквизити, които са задължителни за оригинал на оферта", личи от сайта на ОП "Конкурентоспособност". "Изумени сме, говори се за отсъствието на печат и подпис на доставчика. Но особено печатите са вече отдавна забравени в търговската практика на фирмите в ХХІ век &ndash; мнозинството работят с електронни документи и подписи", контрира още Стоянова. За закупуване на софтуер за внедряване на международен стандарт се изискват поне 2 оферти, а за машини за предприятия поне 3 оферти.</p> <p>Държавните чиновници не само че не чуват бизнеса, но наглостта им стига и по-далеч. Ведомството на Трайков се готви да вкара провалилите се консултанти в назидателен черен списък!</p> <p><strong>Оплетени в свързаните фирми</strong></p> <p>Изискването за посочване на всички свързани фирми при кандидатстване за европари продължава да оплита родните чиновници и бизнеса. Заради свързани фирми изгоряха проекти още по земеделската САПАРД, сега от думите на министър Трайчо Трайков излиза, че грешката се повтаря и с "Конкурентоспособност".</p> <p>Администрацията е категорична &ndash; бизнесът се опитва да скрие някое дружество, за да вземе по-голяма субсидия. Предприемачите обаче твърдят, че дори юристите на МИЕТ се оплитат в казусите по свързаността.</p> <p>Законът за малките и средните предприятия ясно казва, че свързани са фирми, когато едно предприятие притежава повече от 50% от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. В насоките за кандидатстване за технологична модернизация чиновниците на Трайчо Трайков пък разясняват, че едно предприятие се явява партньор на друго, ако притежава повече от 25%, но по-малко от 50% от гласовете в общото събрание. Големият въпрос обаче е как се процедира, когато една фирма държи в друга точно 50% от гласовете.</p> <p>Във "Въпросите и отговорите" на програма "Конкурентоспособност" питането е поставено от Ангелина Добрева, а отговорът на чиновниците е шокиращ - "Налице е техническа грешка в Указанията за попълване на Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия". Изводът Ви, че "предприятие, което контролира точно 50% от броя на гласовете в общото събрание, е предприятие партньор, а не свързано предприятие, е коректен", заявяват чиновниците. Е, ясно е чиновниците маскират гафовете си с "техническа грешка", само че колко ли проекти са изгорели именно заради такива грешки и колко ли още празнини зеят в насоките за кандидатстване.</p> <p>От екипа на програмата посочват, че проверяват свързаността на фирмите през Търговския регистър. Оттам не крият, че късат проекти веднага щом се установи, че са укрити свързани дружества. "Имаме случаи, когато установяваме, че в декларацията дадена фирма е пропуснала да посочи някои от свързани дружества. Дори и при добавянето им обаче фирмата кандидат си остава малко предприятие, т.е. пропускът не е направен умишлено с цел измама, чрез която средно предприятие нарочно се изкарва за малко, за да вземе по-голяма субсидия. Затова сега обмисляме при такива ситуации да не отхвърляме проекти само на база невярна информация", разясниха пред "Сега" от икономическото ведомство. Субсидията за малки и микрофирми е 70% от разходите, а за средните 60%. Истинският въпрос обаче е защо въобще фирмите трябва да посочват свързаните фирми, след като администрацията прави задължителна проверка през Търговския регистър.</p> <p><strong>Поправките също са мираж</strong></p> <p>Не е напълно прав министър Трайчо Трайков, че при пропуски предприемачите са могли да коригират проектите си. Ето какъв абсурден казус разкриват "Въпросите и отговорите" на програма "Конкурентоспособност". Людмил Лалов пита: "Мои клиенти - "КРАБ 2004" ООД, се наложи да подадат коригирана декларация по чл.4за МСП. В публикацията Вие казвате, че приемате коригираните декларации, но на практика в този случай корекцията, изпратена при Вас в определения срок, не е уважена. Надявам се, че това е случайно и въпросът ще бъде решен коректно от Вас?". Чиновниците обаче изстрелват: "Декларацията по чл. 4 от ЗМСП се изисква повторно, ако липсва някой от задължителните й реквизити (подпис, печат, липса на отметка), което предполага наличие на технически пропуск. Повторно изисканата декларация няма да бъде приета като редовен документ и кандидатът ще бъде отстранен, ако информацията, съдържаща се в нея, противоречи на първоначално предоставената информация". Така излиза, че чиновниците допускат формални поправки, но не и по-същество!</p> <p><strong>Изгубени в регистрите</strong></p> <p>Най-хлъзгавият подводен камък в тресавището на администрацията обаче е позоваването на псевдорегистри, които не са достъпни нито за консултанти, нито за предприемачи. Така например, за да получи пари за модернизация, дружеството трябва да не е вземало в последните 3 години държавни помощи над 200 000 евро, а за сухопътния транспорт &ndash; до 100 000 евро. Това са т.нар. помощи "деминимис", които са позволени от ЕК. Смята се, че до тези си "тавани" те не могат да нарушат конкуренцията на общия пазар. При кандидатстване фирмите сами ровят документацията си за 3 години назад, за да посочат какви помощи са взели, а чиновниците проверяват в Регистър на минималните държавни помощи, който обаче е достъпен само за министерство на финансите. Подчинените на Симеон Дянков пък уточняват, че вписват в регистъра това, което им се даде от различни ведомства, но не проверяват информацията.</p> <p>Грешките обаче се фрапантни. Фирма, чиито служители се обучават на английски език по схемата "Аз мога" на ОП "Развитие на човешките ресурси", е посочена като получател на субсидията, макар че реално работниците й са взели помощта. "Мой клиент бе отрязан от финансиране, защото при участие на международно изложение преди 2 години е получил застраховка от Агенцията за експортно застраховане, но не я е обявил при кандидатстване, защото е забравил - все пак минало толкова много време, а достъп до регистъра няма", обясни Красимир Киряков, шеф на Асоциацията на консултантите по европроекти. Освен това в регистъра на МФ били вписвани договорени суми по европроекти, а не реално изплатените. Занапред чиновниците обещават служебно да си проверяват тази информация.</p> <p>Макар отчетите на фирмите да са публични в Търговския регистър, администрацията е отхвърлила доста проекти, защото фирмите не са представили всички справки по отчетите си за 2007, 2008 и 2009 г. Всъщност това е пореден пример как чиновниците уж намаляват административното бреме за бизнеса, пишат специални закони, а всъщност всичко си остава само добро пожелание, помпащо рейтинг.</p> <p><strong>Приоритети след приоритети и Темида</strong></p> <p>Спорните действия на ведомството на Трайчо Трайков скоро ще се мерят и на везните на Темида.</p> <p>Икономическото министерство подреди едни фирми пред други и автоматично отряза цели браншове с оправданието, че не дават добавена стойност за икономиката. Производителите на мебели, обувки и шивашките цехове написаха жалба до ВАС за това, че директно бяха отрязани от европарите. "Някои бизнеси не са доволни, че в сегашните процедури за технологично обновление техните индустрии не са обхванати. Това е големият дефект на приоритизирането. Когато нещо е приоритет, неминуемо останалите трябва да не са приоритет.</p> <p>Пример за добро управление обаче е да насочваме европарите към тези сектори, където добавената стойност може да се увеличи най-бързо", разяснява от седмици министър Трайчо Трайков, а експертите му твърдят, че Брюксел ги е подтикнал да отсеят приоритетните сектори.</p> <p>От дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" дори допускат, че предприемачите умишлено саботират парите за иновативните сектори. В момента във ведомството се обсъжда дали схемата да бъде замразена до окончателното произнасяне на съда. Под жалбата до ВАС са се подписали производителите на обувки "Ингилиз" и "Колев и Колев", на облекла "Сивен-Стил" и "Възход Манифакчъринг" и мебелна фирма "Геномакс" ООД.</p> <p>------------------------------------------</p> <p><strong>ЧИНОВНИЦИТЕ ОБЕЩАХА</strong></p> <p>---------------------------------------</p> <p>- Опростяване на информацията, подавана в Декларацията за МСП, издаване на указания за попълването й, предвиждане на възможност кандидатът да не бъде отхвърлян в случаите, в които погрешно подадената от него информация не променя категорията на предприятието.</p> <p>- Отпадане на изискването за представяне от кандидата на Декларация за получена минимална помощ, като за сметка на това да се извършва служебна проверка в регистъра на минималните помощи.</p> <p>- В случаите на държавни помощи да отпадне наказателната отговорност при погрешно декларирана от кандидата информация, като се даде възможност на кандидата да представи коректната информация.</p> <p>- Изрично указване в Насоките за кандидатстване на документите как се доказва наличието на квалификация и професионален опит.</p> <p>- Използване на всякакви форми за осъществяване на контакт с кандидатите, за да им предаде искането за предоставяне на допълнителна информация.</p> <p><em>Материалът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a>.</em></p>

Коментари

  • kiro

    08 Март 2011 0:30ч.

    kato ne si plashtat rushvetite niama da ima proekti. Daaaaaaaaa

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самуил

    08 Март 2011 2:27ч.

    Искам само да отбележа, че проектът ми беше отхвърлен, без да ми се даде възможност да изпратя коригирана декларация. Щяха да ми бъдат необходими не повече от 2 часа да свърша това!!! Голяма издънка на министерството. Нужни ми бяха нещата от проекта. Сега ми е зор голям. Всичко наново... Идиоти!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • gost

    08 Март 2011 6:45ч.

    На мен ми предлагат да кандидатствам за финансиране,но като задълбая в материята и като чух за какви простотии става въпрос се отказа.Ще чакам момента,когато в европа ще се чудят защо българите не участват и насила ще ни дават пари.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи