Държавата може би много иска, ама не може да управлява добре фирмите си

<p><strong>Българският енергиен холдинг е безспорен отличник и любимец</strong><br /><br />на управляващите. Има защо. БЕХ е титан&nbsp;&ndash; обединява "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". Като цяло приходите на холдинга са се удвоили за година&nbsp;&ndash; скочили са със 127,317 млн. лв. до 224,096 млн. лв. Печалбата на БЕХ за първото полугодие на т.г. е почти 220 млн. лв., при 93 млн. лв. за същия период на предната година, показва финансовият отчет.<br /><br />Възходът на приходите идва от високите дивиденти, които са изплатили на холдинга неговите дъщерни дружества. Това е хубаво, обаче се натрапва въпросът какво точно прави БЕХ и защо печалбите на НЕК и "Булгаргаз" трябва да пълнят касата на холдинга, вместо да влизат директно в бюджета. БЕХ се роди през септември 2008 г. по решение на кабинета "Станишев" с предмет на дейност "придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производство, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и изкупуването на природен газ, електрическа енергия, топлоенергия, въглища, както и всякакви видове енергия и суровини за производството". ГЕРБ имаше намерение да закрие ненужната "шапка" в енергетиката, но като взе властта, кой знае защо, размисли. До ден днешен БЕХ не е свършила нищо съществено по предмета си&nbsp;&ndash; придобиване, управление, оценка и продажба на участия в дружества.<br /><br />В отчета за полугодието пише, че приходите на холдинга от услуги са намалели&nbsp;&ndash; например в частта "наеми за отдаване на част от административната сграда". Спадът е със 152 000 лв. спрямо шестмесечието на 2010 г. В същото време оперативните разходи са пораснали с 367 000 лв. до близо 93 млн. лв.&nbsp;&ndash; защото БЕХ е поел стопанисването на почивната база на "Булгартрансгаз". В перото "други приходи" пък има увеличение с 32 000 лв. Прирастът се дължи на обезщетение, платено от "Булгартрансгаз" за ползване на Учебно-възстановителен център "Република" в Златни пясъци, който е почивна база на БЕХ.<br /><br />От отчета на БЕХ се разбира, че дъщерната му "ТЕЦ Марица-изток 2" се е озорила с изплащането на дивидента за 2009 г.&nbsp;&ndash; 26 млн. лева, и затова сумата е преоформена като кредит, отпуснат от фирмата майка. Лихвата е по роднински ниска&nbsp;&ndash; под 3%, а срокът на заема е половин година. Интересно е, че същата сума&nbsp;&ndash; 26 млн. лева, е дивидентът, който БЕХ дължи на своя едноличен собственик&nbsp;&ndash; държавата (бюджета)&nbsp;&ndash; за финансовата 2010 г.<br /><br />На фона на отличното финансово здраве на БЕХ "ТЕЦ Марица-изток 2" трупа кредит след кредит. Потъналото в борчове държавно дружество наскоро "осинови" футболистите на "Берое" и по нареждане на премиера Борисов трябва да се грижи за издръжката на отбора. Топлоцентралата има дългосрочни заеми на обща стойност от 226 млн. евро от JBIC (Японската банка за международно сътрудничество) и "Уникредит Булбанк". Тя отчита печалба от 8,5 млн. лева за полугодието, но преди година резултатът е бил двойно по-висок.<br /><br /><strong>Отчетите илюстрират и грешки на растежа в държавната политика</strong><br /><br />Оказва се, че през първите 6 месеца на 2011 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който стопанисва националната ел. мрежа, е постигнал 40% ръст на приходите и 1300% ръст на печалбата! На какво се дължат тези колосални успехи? На лоши сметки, които издават безхаберието на държавата.<br /><br />През 2009 г. ЕСО е губещо предприятие&nbsp;&ndash; финансите му са на червено с близо 43 млн. лв. През 2010 г. с благословията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране таксите, които операторът събира за пренос на ток, скачат с 37%. Увеличава се и износът на ел. енергия. Така за 2010 г. ЕСО бързо излиза на печалба&nbsp;&ndash; 77 млн. лева. А само за първите 6 месеца на 2011 г. печалбата на държавното дружество вече надхвърля 91 млн. лева. Но както е известно, печалбата за един често е загуба за друг. Вероятно клиентите на ЕСО, които ползват мрежата и плащат за лукса, са пропищели от високите такси. През юни т.г. ДКЕВР реши да поправи тарифата. Така в рамките на 2 години таксите на ЕСО за пренос се разходиха от 6,39 лв. за мегаватчас до 8,89 и после обратно до 6,99 лева.<br /><br />Вероятно в следващия отчет на оператора печалбата му няма да е толкова забележителна, а със сигурност енергийните фирми, които ползват услугите на ЕСО, ще са подобрили своите финансови резултати.<br /><br />НЕК определено е сред успешните държавни предприятия. През първо полугодие на т.г. ел. компанията отчита ръст от 65,4% в износа на ток, спрямо първото полугодие на т.г. Расте и брутното потребление на ел. енергия в страната&nbsp;&ndash; с 5,5%. Печалбата за периода обаче е 49,4 млн. лв.&nbsp;&ndash; с 26,8 млн. лв. по-ниска от първото полугодие на 2010 г. Защо при ръст на обемите НЕК свива печалбата си? Отговорът отново е някъде по етажите на ДКЕВР. Заради ценовата политика, следвана от държавния регулатор, тарифите, по които НЕК купува тока, растат по-бързо и по-често от тарифите, по които компанията продава. Ето защо разходите на НЕК са се увеличили със 142 641 000 лв.&nbsp;&ndash; както заради покупката на повече ел. енергия, така и заради по-високите цени на тази енергия. Расте сериозно и перото "други разходи"&nbsp;&ndash; от 2,688 млн. лв. за 2010 г. до 10,333 млн. лв. за първите 6 месеца на 2011 г. Енергийни експерти уточниха пред "Сега", че става въпрос за казуси, при които вятърните паркове или соларните паркове са присъединени към енергийната мрежа на страната, но произведеният от тях ток не е изкупен. "Зеленият" ток е много скъп и изкупуването му изостава, когато има предостатъчно производство на "конвенционална" ел. енергия.<br /><br />АЕЦ "Козлодуй" е другият енергиен гигант, който може да се похвали със солиден ръст на печалбата&nbsp;&ndash; със 70% до 106 млн. лв. за първото полугодие. Обяснението е в растящото потребление на ток вътре и извън страната.<br /><br />За сметка на това "Булгаргаз" продължава поредна година да излиза на червено. Големите неволи на газовия гигант са свързани с огромните му трудно събираеми вземания от топлофикационните дружества към "Булгаргаз". В момента сумата им е над 100 млн. лв. От тях лъвският пай &ndash; 70 млн. лв., са задълженията на столичното парно. "Булгаргаз" не може да се справи с най-големия си длъжник, а не се и опитва. В същото време поиска фалит на "Топлофикация Шумен" заради 18 млн. лв. борч. Дружеството е завършило 2010 г. със загуба от 37 млн. лева.<br /><br /><strong>Съдбата на държавното "Летище София" ЕАД е трудна за прогнозиране,</strong><br /><br />защото наскоро кабинетът му вмени да се погрижи за военното летище в Балчик. Лично премиерът Борисов нареди на северното Черноморие да се появи нов аеропорт, който да дублира и замества варненския. Когато балчишкото летище заработи като гражданско, най-доволни ще са собствениците на близките голф комплекси и многозвездни хотелски палати&nbsp;&ndash; като "Трейшън клифс" и "Блек сий рама" край Каварна на бизнесмените Красимир Гергов, Георг Цветански, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев.<br /><br />Финансовите отчети показват, че и преди да започне да инвестира в Балчик, "Летище София" EАД топи печалбата си, а освен това има да погасява два големи заема&nbsp;&ndash; към Европейската инвестиционна банка (68 532 283 лв.) и към Кувейтския фонд (16 715 364 лв.) заради строителството на Терминал 2. Заемите трябва да се погасят до 2017 г., а вноските на година са около 15 млн. лева, или горе-долу колкото цялата годишна печалба на дружеството. След данъчно облагане за първото полугодие на т.г. печалбата на предприятието е 5,25 млн. лв.&nbsp;&ndash; с 2,4 млн. лв. по-малко от отчетената за същия период на 2010 г. Има и спад в продажбите&nbsp;&ndash; с 592 000 лв. Намалението се оправдава със засилената конкуренция в наземното обслужване след влизането на нови оператори&nbsp;&ndash; гръцката "Голдеър хендлинг България" и швейцарската "Суиспорт България". Удари срещу приходите на столичното летище са спрените полети на авиокомпания AEGEAN AIRLINES и разреденият график на ALITALIA и AIR FRANCE. Свиват се и приходите от наеми, тъй като според законова поправка от средата на 2010 г. 50% от наемите трябва да постъпват в държавния бюджет.<br /><br />За да улесни вливането на балчишкото летище в столичното, държавата реши да се откаже от дивидента си. Става дума за около 12 млн. лв., с които софийското държавно предприятие ще трябва да подготви за експлоатация новото си крайморско поделение. Планира се за същата цел да бъдат осигурени още 28 млн. лева &ndash; от кредити.<br /><br />"Булгартабак холдинг" вече е напълно частна собственост, но до средата на годината държавата все още бе мажоритарен акционер. Отчетът към 30 юни показва, че печалбата на компанията спада спрямо миналата година. Вижда се още, че новият акционер "БТ Инвест", който плати 100 млн. лева за 70% от акциите, е заварил 58 млн. лв. по сметките на предприятието.<br /><br />Чистата печалба на "Булгартабак холдинг" за полугодието се е свила с 57,3%<br /><br />до 3,2 млн. лв. спрямо същото време на 2010 г. Като причина за влошаването е посочен скокът на разходите заради курсови разлики&nbsp;&ndash; със забележителните 501,69% до 6,75 млн. лв. Разноските за реклама също са повече. С 793 000 лв. са се увеличили харчовете за изкупуване на тютюн. А възнагражденията, изплатени от БТ холдинга, са пораснали с 2 млн. лв. до 36,5 млн. лева.<br /><br />Месеци преди раздържавяването си компанията е взела дългосрочен банков заем за 6 708 000 лв. Новият мажоритарен собственик "БТ Инвест" бе зарадван с 58 409 784,76 лв., "изостанали" по сметките на холдинга. Обяснението е, че парите са нужни за плащане на цигарени акцизи и за изкупуване на тютюн.<br /><br />От отчета се разбира, че "Булгартабак" вече не е основен играч на родния пазар на тютюн. През миналата година холдингът е изкупил 6127 тона български тютюн при реколта 38 500 тона. През 2009 и 2008 г. в страната са произведени съответно 48 000 и 36 000 тона, от които БТ е купил 4000 и 3500 тона.<br /><br />Износът на цигари от "Булгартабак" расте и през първото полугодие на 2010 г. е с 29,5% повече отреди година. Силни пазари са Близкият изток и Китай. Холдингът превзема и по-нови пазари&nbsp;&ndash; продава цигари в Полша, Израел, Туркменистан, Молдова, а също и безмитните магазини на Хърватска.<br /><br />Цял свят вече разбра, че холдингът<br /><br /><strong>БДЖ лети на експресен влак към гара "фалит"</strong><br /><br />Проблемите на Българските държавни железници придобиха международни измерения, след като финансовият министър Дянков съобщи за зарязани в Сърбия български вагони, а Германия си поиска обратно мотрисите "Дезиро", защото БДЖ не си плаща заема от немската банка KfW, с който са купени. Кредитът е в размер на 156,5 млн. евро&nbsp;&ndash; за 25 дизелови мотриси на "Сименс" и за изграждане на хале за тях във Варна. Той е договорен през 2005 г. за срок от 5 години. За 2010 г. БДЖ е трябвало да плати 33 млн. лв. погасителна вноска, но и във финансовия отчет се вижда, че това не е направено.<br /><br />Всъщност заемите към немската банка са два. Към 31 август т. г. нашите железници дължат по тях съответно 245 млн. лв. и 70 млн. лв. Преди месец кредиторът KfW е уведомил БДЖ, че вече търси купувач на мотрисите. Това директно означава, че холдингът може да загуби половината си най-нови влакове.<br /><br />Според отчета за първите 6 месеца на т.г. "Холдинг БДЖ" финишира със загуба от 11,457 млн. лв. Загубата за същия период на 2010 г. е била дори по-голяма&nbsp;&ndash; 30,398 млн. лв. Така поне по документи дружество смалява отрицателния си финансов резултат. Лош признак е обаче, че приходите от продажби за 6-те месеца на 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. са спаднали с близо 9 милиона до 106,557 млн. лева.<br /><br />В отчета на холдинга има дълъг списък от доставчици, на които БДЖ е длъжник. Прави впечатление, че железницата увеличава борчовете си единствено към "ЛУКойл България". За първото шестмесечие на т.г. задълженията на БДЖ към фирмата, управлявана от Валентин Златев, са нараснали с 4.2 млн. лв. до 10,073 млн. лв.<br /><br />Холдингът е намалил със скромните 597 000 лв. борча си към Национална компания "Железопътна инфраструктура" до 51,891 млн. лв. Затова пък има значително свиване на задълженията си към чужди жп администрации&nbsp;&ndash; от 35,5 млн. до 1,4 млн. лв. Задълженията на дружеството към "Еврометал" ООД на пернишкия бизнесмен и президентски спонсор Людмил Стойков са спаднали с 843 000 лв. до 7,9 млн. лв., а към "Трансимпекс" са почти изчистени&nbsp;&ndash; погасени са 8,8 млн. лв. и остават 577 000 лв. През 2005 г. БДЖ повери ремонта на повечето си електрически локомотиви на смесено дружество с "Трансимпекс"&nbsp;&ndash; "БДЖ&nbsp;&ndash; Трансимпекс". "Трансимпекс" се свързва с бизнесмена Васил Божков.<br /><br />Финансовите резултати на предприятията и зигзагите им през годините потвърждават отдавна известния извод - държавата като принципал е сръчна и гъвкава като слон в стъкларски магазин. Тя по-често пречи на бизнеса и се проваля в опитите си да провежда ценови и други политики чрез фирмите, в които е единствен или водещ собственик. Защо тогава се натиска да играе толкова голяма роля в икономиката? Просто защото на държавните фирми все още се гледа като на сигурен източник на доходи за приближени на властта фирми и политически функционери. И нито едно правителство не е събрало желание, кураж и воля да прекрати порочната практика.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a title="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10312&amp;sectionid=5&amp;id=0001201" href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10312&amp;sectionid=5&amp;id=0001201">в. "Сега"</a>.</em></p>