Достоевски и безплодната свобода на либерализма

Достоевски и безплодната свобода на либерализма
Фьодор Михайлович Достоевски преодолява пътя на привърженик на социализма и свободомислието до увлечението по религиозното. За него либерализмът и социализмът са братя-близнаци. Те се опират на прогреса в науката и мечтаят за рай на земята, стъпват на материализма и по същество са антихристиянски.

 

Социализмът и либерализмът имат един баща и това е прогресът. Приемат за идея не абсолютната истина на Твореца, а създаването чрез човешкия ум на съвършено общество в бъдеще, което засега никой не е създал (и никога няма да създаде!). То обаче вече е създадено на теория и се призовава обществото към неговото реализиране на практика. Разликата между тях не е голяма: либералите приемат за движеща сила индивида, социалистите – обществото. Но целта е една – материално и морално благополучие на земята.

 

Обръщайки се към руските либерали, Фьодор Михайлович пише: „Ще ми кажат, че тези господа изобщо не учат на зло; че ако Щраус* и да е мразел Христос и да го е оплювал цял живот, той иначе е обожавал човечеството като цяло, а учението му е възвишено и благородно. Доста е вероятно целта на всички съвременни представители на европейската прогресивна мисъл да е човеколюбива. Но за мен това, което ми се струва сигурно, е следното: дайте на всичките тези високопоставени даскали пълна възможност да разрушат старото общество и да построят ново, то тогава ще настъпи такъв мрак, такъв хаос, нещо толкова грубо, сляпо и нечовешко, че цялата сграда ще се срине под проклятията на човечеството… След като отхвърли Христа, човешкият ум може да достигне до невероятни резултати. Това е аксиома. Европа се отвръща от Христа, а ние, както е известно, сме длъжни да подражаваме на Европа.“

 

Достоевски на корицата на „Записки от подземието“

 

И така, на първо място либерализмът е отхвърляне на Христа. Второ, тази идея не е наша, тя дойде при нас от католическия Запад. Трето, тя не е толкова безобидна, както ни изглежда. Четвърто, подобен устрем към слободия винаги завършва с насилие и смърт.

 

Либерализмът е антихристиянство. Западняците „искат да образоват нашия народ… Ние, казват, ще ограмотим народа, ще започнем да го приобщаваме към Европа, най-малкото ще го научим на изисканост в бита, на приличие, костюми, питиета, танци – с други думи, ще го накараме да се срамува от цървулите и кваса, да се засрами от своите древни песни, ще го накараме да тананика водевилни мелодийки. Честно казано, то интелигенцията на Европа… друго не може да предложи. Не можем да тълкуваме заедно такива объркани работи като Ргаvоs1аviе и някакви странни неща, свързани с него. Особено пък сега, когато последната дума на Европа и европейските науки са атеизъм, просвещение и хуманизъм…“, разкрива картите им Достоевски. В своя Дневник той привежда примери за съвременното либерално отношение към възпитанието: „Един баща изгонил вече три детегледачки: „Не мога да се разбера с тези измамници. Влизам веднъж в детската стая и представяте ли си, чувам, че докато слага момиченцето ми в люлката, тя й разправя за Богородица, учи я да се кръсти, Господи помилуй… И забраних строго тези неща!“ Борбата с вярата, както виждаме, не са я започнали болшевиките…

 

„С какво ще привлечете хората за постигане на вашите граждански цели – пита той либералите, – ако нямате и зачатък от нравственост? А моралните идеи са едни и същи. Те произтичат от понятието Бог и безсмъртие на душата, „от мистическите идеи, от убеждението, че човек е безсмъртен, че той не е просто някакво животно.“ „Опитайте да обедините хората в гражданско общество с цел „спасяване на животеца“? Нищо няма да се получи освен „след нас и потоп“. „Спасяване на животеца“ е най-безсилната и последната измежду всички идеи, способна да обедини човечеството. Това вече е началото на края.“

 

Любимата мисъл на Достоевски е, че нравствеността е религиозно понятие и произтича единствено от съзнанието за съществуването на Бога и на реалното безсмъртие. Да се преведе в категорията на нерелигиозното означава постепенно самоубийство на човечеството.

 

Либерализмът е антинароден. „Една от характерните черти на руския либерализъм е страшното презрение към народа… На руския народ за нищо на света няма да му простят желанието да бъде себе си. Целият прогрес чрез обучение е да се отучи народът да бъде себе си. Всички черти на народа са осмивани и окачествени като срамни. Казват, че е осмивано мрачното царство. Но работата е там, че покрай тъмното царство е осмивано и светлото. Ето го отвратителното светло: вяра, смирение, подчинение на Божията воля.“

 

За либералите руският народ е „безформена тълпа, няма и глуха, приучена към плащане на сметки, той е и основна тема на интелигенцията; тълпа, която ако и да дава по някой грош на църквата, то е само защото така казват свещеникът и началството.“

 

Либералът е гнуслив към народа и високомерен към руската земя. Ние, казват, сме единствените, които можем да го съветваме… да учим народа кои са правата и задълженията му.

 

Либералите се правят на загрижени за народа, но всъщност дълбоко го презират, което е разбрал още Достоевски.

 

„Западнячеството е секта, готова на битка срещу народа. Тя се е превърнала в нещо над народа, опекунстваща интелигенция, която отрича народа… Тя се гнуси от идеите за солидарност на цар и народ и говори за него като за някоя европейска свадлива селянка.“ Достоевски вижда нещата като във вода. Колко такива „свадливи жени“ виждаме днес на Запад? „Изводът е: руснаците, които са станали истински европейци, не може да не се превърнат в същото време в естествени врагове на Русия.“

 

Либерализмът е античовечен. В писмо до Н. А. Любимов, говорейки за реформаторите, които се опират на „низкия произход“ на човека, на обяснението „низък“, на „изпадането на човечеството до стадно животно“, Достоевски подчертава: „Въпросът е поставен на масата: „Презирате ли вие човечеството или го уважавате, вие, неговите бъдещи спасители?“ И всичко това при тях е уж все в името на любовта към човечеството: „Тежък е, казват, Христовият закон и някак непоносим“ – и вместо закона на свободата и Просвещението им носят закона на робството заради хляба. Изводът на Достоевски е пределно ясен: Ако няма Бог, човекът е животно. Без вяра в Бога, тоест без признание на образа на Бога в себе си, на човек му остава да признае в ближния образа на звяра. Хуманизмът на либералите се оказва истинско човеконенавистничество.

 

Либерализмът е антидържавен. „Нашият либерал стигна дотам да отрича самата Русия, тоест да мрази и да малтретира своята майка. Той мрази народните обичаи, руската история, всичко.“

 

Държавите, уви, пасуват пред либерализма и стъкмяват някаква декорация, която да имитира държавност, устройват за публиката все повече зрелища. Неслучайно президентите са бивши актьори. Властта губи своите функции, превръща се в послушна изпълнителка, в игра на власт, в поредното зрелище. Тя е робиня на тълпата и нейните желания. Тя гледа не нагоре, а надолу, страхува се не от Бога и греха, а от своите избиратели. Достоевски открито и честно казва: „Може да се каже така: всичко, което е либерално, е калпаво, дори вредно.“

 

Либерализмът е разрушителен. Него го няма там, където се съгражда, но затова пък непременно е там, където се руши. Съзидатели са Владимир и Йоан Грозни, Петър Велики и Романови, Кутузов и Суворов, Минин и Пожарски, Пушкин и Достоевски… Рушители са княз Курбски и граф Толстой, Белински и Островски, Държавната Дума и печата от началото на ХХ век… Либерализмът губи – диктатурата се възражда. Достоевски отбелязва много точно: „Цялата наша либерална партия мина покрай цялото дело, без да участва в него. Тя само критикуваше и хихикаше.“ Хубаво е да се смееш край стената на силна държава, която не я построихте вие, не, „вие продължавайте да си либералничите, а когато за вас стане неизгодно – тогава аз вас ще ви погледам“, отбелязва мъдрият Достоевски.

 

Фьодор Михайлович Достоевски честно и прямо ни показва една неочаквана страна на нашите пазители на истината, но без Христа. Той например забелязва, че най-силно крещящите за любов към народа си живеят господарски. Достоевски пише в Дневника: „Херцен беше социалист като руски дворянин… Отрича собствеността, но той самият е обезпечен. Той започва революция, докато в същото време е любител на комфорта и семейния уют.“ Нашите „скиталци“ продаваха селяни, вземаха паричките и след това заминаваха за Париж да помагат за издаването на радикални вестници с идеята за спасяване вече на цялото човечество… А кой им е пречел чисто и просто да освободят своите крепостни селяни?“, пита неудобният Достоевски авторите на нашите учебници, които се възторгват от тези борци за свобода.

 

Либерализмът винаги е робство и насилие.

 

Досега у нас не искат да забележат принципа на насилие, заложен в бежбожната либерална свобода. „Европейската цивилизация, отхвърляйки Христа, открива хаоса на свободата. Човекът си остава сам със себе си с една безсилна и безплодна свобода. Ако няма Бог, то всичко е позволено, няма предел пред човешката воля, няма и престъпление. Без братството на Христа задачата на хуманизма се решава само по насилствен път“, пише юристът А. Ф. Кони под влиянието на Достоевски.

 

И отново великият Достоевски: „Либералите вместо да стават все по-свободни, са се вързали за либерализма като с вериги. И когато трябва да изкажат свободно мнение, изведнъж се вцепеняват: а дали ще е либерално? А понякога хвърлят такива либерализми, че и най-страшният деспотизъм и насилие не могат да го стигнат.“

 

Тази пророческа мисъл на Достоевски можем да видим днес примерно в медиите. Говорейки за своята свобода, те насилствено налагат на своите зрители и читатели само такива ценности, които те самите смятат за правилни, издигайки бариера, по-яка от Берлинската стена за всички инакомислещи. Всеки, опитал се да пробие в телевизионно предаване или в централен вестник с позиция, която не съвпада с либералните представи, е наясно, че е невъзможно.

 

Достоевски разбира, че въпреки либералите да говорят красиво за свободата и правата на всички граждани, за ближните си, всъщност излиза, че ставало дума за тях самите. „Да, вие ще представлявате интересите на вашето общество, но съвсем не и на народа – пише той. – Вие отново ще го закрепостите! Не просто няма да може да се каже нещо срещу вас, но и намек за това няма да има“, далече напред гледа руският писател.

 

Ние започнахме да разбираме това едва сега, при това доста бавно.

 

Либерализмът е войнствен, защото разбира, че схватката с религиозността е не на живот, а на смърт. К. Н. Леонтиев отбелязва: „Все по-малко и по-малко са привържениците на религията, семейството, на обичащите отечеството. И именно защото са малко, към тях все повече се обръща омразата и проклятието на съвременното човечество.

 

Омразата на Европа „към руското православие, което за ужас на латинците придоби в лицето на Русия силни материални и държавни форми, които не можеш да отместиш току-така“, се пренасочва към руските либерали“, пише нашата съвременничка Н.А. Нарочницкая. Тя е специалист в областта на Западна Европа и изследвайки Достоевски, не се уморява да ни напомня, че либерализмът и социализмът са братя-близнаци, които си приличат в желанието да отхвърлят християнските ценности. Либералите приемат за насилие и деспотизъм определянето на нравствените ценности и настояват за свобода в определянето на границите между доброто и злото, за което са се застъпвали вече Тургенев, Л. Толстой, Чехов, да не говорим за Белински, Некрасов и цялата революционно-демократична компания. Единствен Достоевски смело и твърдо се противопоставя на този натиск на либералните рушители на християнските крепости.

 

Либерализмът е самоубийство за обществото.

 

Православието изисква от човека постоянно усилие, самоограничения, жертвеност, промяна, подвиг… Либерализмът залага на точно обратното – обещава все повече комфорт, блаженство и наслаждения. Но „да станеш човек не може отведнъж, трябва да се положат усилия – разсъждава Достоевски. – Нужна е дисциплина. Ето тази пуста самодисциплина се отхвърля от съвременните мислители: много се прекалявало с деспотизма, трябвали повече свободи… Тръбят, че всички изведнъж ще станат щастливи, без да си мръднат пръста, стига да се приложат техните правила. Но ако този идеал би бил възможен, с такива недодялани хора никакви правила не биха били възможни. С работа над себе си трябва да започне обработката на нашата „нива“. Отказвайки се от принципа на жертвената любов, от тежката работа за постигане на смирение пред Божествения замисъл, отказвайки се да се присъединиш към Абсолютната истина, човечеството стъпва на пътя на деградацията, безнравствеността, падението и накрая – самоунищожението.

 

Формулата на Достоевски „Ако можехме да сме братя, щеше да има и братство“, до ден днешен не е чута. След като построихме социалистическия рай, се захванахме да строим либералния рай, оставяйки човека насаме със своите страсти и желания – слаб и беззащитен. Достоевски многократно обяснява, че човек с осакатена душа не може да живее в идеално общество!

 

„Аз ни най-малко не се учудвам – казва героят от „Записки от подземието“, – ако изведнъж от всеобщото бъдеще на благоразумието се появи някакъв джентълмен… и ни каже: „Е, и какво, господа, с всичкото това благоразумие сме до коленете в калта!… Човек така е устроен. Човек винаги и навсякъде обича да прави това, което му се иска, и никога онова, което повелява неговият разум и изгода…“

 

„Вие възхвалявате съзнанието – пише Достоевски на всички строители на новия живот по законите на разума, – но… макар и умът ви да работи, сърцето ви е помрачено от разврат, а без чисто сърце, макар и пълно с правилни разсъждения, съзнание не може да има.“

 

Естествено, не вярвали на Достоевски. Осъзнаване мащаба на бедствието идва по време на революцията от 1905-1907г., когато са убити 16.5 хил. души. А окончателно се съгласяват с него едва след 1917 г., когато вече никой не изчислява убитите. Разбират Достоевски и докато са в лагерите или в изгнание…

 

И сега потомците на строителите на Вавилонската кула, пренебрегвайки Достоевски, отново ни тласкат в същия кръг: прогрес, либерализъм, свобода, гражданско общество, права на човека, универсални ценности, толерантност, цивилизовано общество, нов световен ред и т.н. Достоевски си остава най-неизвестният, неприет и неразбран…

 

По книгата „За руската литература. Записки на селския учител“

*Давид Фридрих Щраус (1808 – 1874) – немски богослов и философ идеалист, основоположник на младохегелианството. Привърженик на конституционната монархия

Превод: Рени Нешкова, за "Трансмедия"

http://www.transmedia.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    07 Дек 2016 19:03ч.

    Краен консерватор, с биография, която по-добре да не се разчепква, написал най-злите думи за българския народ. Определя ни като неблагодарни роби. И велик писател. Май по-добре да се ограничим в творбите му. Не е единственият голям творец, за чиято личност по-добре да не знаем нищо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Swann

    07 Дек 2016 19:15ч.

    Давид Щраус, този когото Ницше критикува по начин, по който той не може да преживее в буквалния смисъл, по-късно самият Ницше съжалява за твърде острия си език. Иначе Достоевски и Бердяев са първите, които разобличават нищетата на социализма. За Достоевски либерализмът е социализъм, брилятно худежствено интерпретирано в Бесове, за Бердяев социализмът. И за двамата социализмът е устройство на човечеството без Бог и срещу свободата...и колко са прави, но неразбрани

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Re:observer

    07 Дек 2016 19:46ч.

    Да, Достоевски има пророчески слова за бъдещите балкански елити, включително за днешните български демократи-русофоби... ....по внутреннему убеждению моему, самому полному и непреодолимому,— не будет у России, и никогда еще не было, таких ненавистников, завистников, клеветников и даже явных врагов, как все эти славянские племена, чуть только их Россия освободит, а Европа согласится признать их освобожденными!.... http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/315.htm Но е написал и това за българския народ: Потом всё обнаружилось, и истина открылась многим из вознегодовавших, хотя не всем, до сих пор не всем. Обнаружилось, во-первых, что болгарин ничем не виноват в том, что он трудолюбив и что земля его родит во сто крат. Во-вторых, в том, что и "косился", он не виноват. Взять уж одно то, что он четыре столетия - раб и, встречая новых господ, не верит, что они ему братья, а верит только, что они ему новые господа, да сверх того еще боится прежних господ и тяжело про себя думает: "А ну как те опять вернутся да узнают, что я хлеб-соль подносил?" Ну вот от этих-то внутренних вопросов он и косился - и ведь прав был, вполне угадал, бедняжка: после того как мы, совершив наш первый, молодецкий натиск за Балканы, вдруг отретировались, - пришли ведь к ним опять турки и что только им от них было - теперь уже достояние всемирной истории! Эти красивые домики, эти посевы, сады, скот - всё это было разграблено, обращено в пепел и стерто с лица земли. Не десятками и не сотнями, а тысячами и десятками тысяч истреблялись болгары огнем и мечом, дети их разрывались на части и умирали в муках, обесчещенные жены и дочери были или избиты после позора, или уведены в плен на продажу, а мужья - вот те самые, которые встречали русских, да сверх того и те самые, которые никогда не встречали русских, но к которым могли когда-нибудь прийти русские, - все они поплатились за русских на виселицах и на кострах. Их прибивали мучившие их скоты на ночь за уши гвоздями к забору, а наутро вешали всех до единого, заставляя одного из них вешать прочих, и он, повесив десятка два виновных, кончал тем, что сам обязан был повеситься в заключение при общем смехе мучивших их, сладострастных к мучениям скотов, называемых турецкою нацией и которыми столь восхищались потом иные из деликатнейших барынь наших...   Таким образом, когда вознегодовавшие на болгар за то, что они хорошо живут, дожили до печальной с ними развязки, то поневоле поняли, что болгарская жизнь в сущности всего только одна декорация, что все эти домики и садики, и жены, и дети, и несовершеннолетние мальчики и девочки в этих домах - всё это в сущности принадлежит турку и берется им, когда он захочет. Он и берет, и в мирное время берет, и во время процветания берет, берет и деньгами и скотами, и женами и девочками, и если сверх того всё продолжало оставаться в цветущем виде, то это потому только, что турок не хотел разрушать вконец такую плодородную ниву, имея в виду и впредь почерпать с нее. Напротив, дозволял временем и местами полное процветание, именно для того, чтоб в свое время почерпать и почерпать... Теперь, конечно, турки рассвирепели и истребляют Болгарию вконец. Они жалеют, что не истребили вовсе. Если мы возьмем Плевно и замедлим двинуться далее, то турки, видя, что, может быть, придется проститься навеки с Болгарией, истребят всё, что только можно в ней истребить, пока есть еще время. Замечательны два мнения: у нас утверждают мудрые до сих пор, что без вмешательства русских болгарин жил бы как у Христа за пазухой и что русские - причина всех его несчастий. А вот известный своими прекрасными и обстоятельными статьями с поля битвы, из нашего лагеря, англичанин Форбес, корреспондент газеты "Daily News", кончил тем, что высказал наконец всю свою английскую правду откровенно. Он искренно признает, что турки имели "полное право" истребить всё болгарское население к северу от Балкан, в то время, когда русская армия перешла через Дунай. Форбес почти жалеет (политически, конечно), что этого не случилось, и выводит, что болгаре должны быть обязаны вечною благодарностью туркам за то, что те их тогда не прирезали всех поголовно, как баранов. Вспомнив наше русское мнение о "болгарине как у Христа за пазухой" и сопоставив его с мнением Форбеса, можно прямо обратиться к болгарину с таким увещанием: "Как же ты после того не у Христа за пазухой, если тебя поголовно всего не прирезали?" Но странно тут и еще одно, и в глаза бросается, и в истории останется: "Неужели, в самом деле, такое право турков может так спокойно и безмятежно признавать столь образованный, как Форбес, член столь просвещенной и великой нации, как Англия? Неужели это последние цветы и плоды английской цивилизации?" Но, заметьте себе, он, конечно, бы так не выразился, если б вместо болгар дело шло о французах или об итальянцах. Он потому только выразился так, что это были всего только славяне-болгары. Какое же после этого у них у всех в Европе родовое, кровяное презрение к славянам и славянскому племени! Считаются всё равно что за собак! Допускается возможность и разумность прирезать всех до единого, всё племя, с женами и детьми. И заметьте еще (это очень важно), это не граф Биконсфильд: говорит: тот может выразить такие же разбойничьи и зверские убеждения, принужденный к тому политикой, "английскими интересами", а ведь Форбес - частный человек, не государственный, на которого соблюдение интересов Англии во что бы ни стало и чего бы ни стоило не возложено, да еще человек-то какой: честный, талантливый, правдивый, гуманный, по прежним письмам своим. Тут именно, именно причиною какая-то западноевропейская гадливость ко всему, что носит имя славянства. Этих болгар можно заваривать кипятком, как гнезда клопов в старушечьих деревянных кроватях! Нет ли тут именно какого-нибудь инстинкта, предчувствия, что все эти славянские восточные племена, освободясь, займут когда-нибудь огромную роль в новом грядущем человечестве, вместо сбившейся с правого пути старой цивилизации, и станут на ее место? Сознательно западные люди, конечно, это не могут теперь представить и допустить даже, точно так же как нельзя им представить гнезда клопов - за что-то высшее и грядущее сменить их. Но тут Россия, тут, очевидно, поднята идея совершенно новая, всем на соблазн, на гнев и удивление, тут показалось уже знамя будущего, а так как Россия не "гнездо клопов", как для них болгары, а гигант и сила, не признать которую невозможно, и так как Россия тоже славянская нация, то как, должно быть, эти западные люди ненавидят теперь и Россию в сердцах своих даже инстинктивно, безотчетно, радуясь всякому ее неуспеху и всякой беде ее! Именно тут инстинкт, тут предчувствие будущего...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Достоевски за либералите

    07 Дек 2016 19:53ч.

    Если кто погубит Россию, то это будут не коммунисты, не анархисты, а проклятые либералы". "Наш русский либерал прежде всего лакей и только и смотрит, как бы кому-нибудь сапоги вычистить". "Одна из характернейших черт русского либерализма - это страшное презрение к народу". "Мой либерал дошёл до того, что отрицает самую Россию, то есть ненавидит и бьёт свою мать. Каждый несчастный и неудачный русский факт возбуждает в нём смех и чуть не восторг. Он ненавидит народные обычаи, русскую историю, всё. Если есть для него оправдание, так разве в том, что он не понимает, что делает, и свою ненависть к России принимает за самый плодотворный либерализм."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Дек 2016 9:19ч.

    Нещо не виждам близостта между либерализма и комунизма, освен в заплахата към руското самодържавие. Самодържавието, което с пълната липса на свобода и алтернативи за развитие доведе собствената си гибел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • bruced

    09 Дек 2016 22:43ч.

    David Strauss ne moje da e avtora na tova sled kato se govori za subitiya ot 20 vek?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • огулов

    12 Дек 2016 11:02ч.

    Докато не махнете от речниците си термините "човечество" и "закон", дори и да плюете по либерализма и комунизма (което е наложително), особена промяна няма да има.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • огулов

    12 Дек 2016 11:04ч.

    observer на 08.12.2016 в 09:19 , не мислиш задълбочено, само политиканстваш...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Дек 2016 22:55ч.

    "огулов", понеже очевидно ти е по силите да мислиш задълбочено, къде видя прилика между комунизма и либерализма? Щото аз виждам само едно общо и то е в това, че и черносотничеството в някогашна Русия, и лишената от идеология и морални принципи днешна власт са враждебни към тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кольо

    13 Фев 2017 22:57ч.

    Не му се получава на арогантния путнизъм да впрегне Достовски в идологемите си. Православието не е обрядна религиозна идеология каквато се опитва да я направи Путин а лични взаимоотношения с Христа. Ако се вярва на статията о и Христос е бил либерал говорейки със самарянката, превръщайки водата във вино и не замерайки прелюбодейката с камъни. "Яде и пие с митари и грешници" казвали фарисеите. А Христос просто ни учи, че грехът и грешникът не са едно и също и, че можеш да мразиш греха и да обичаш, съчустваш и да умреш разпънат за грешниците. Ето това не могат да му простят на Хрстос "здравите сили".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нйв

    10 Апр 2020 12:44ч.

    Кво сте го изкарали тоз хегелианец от навталина все едно е меродавно мнението му или на достоевски, човечеството е оцеляло многократно повече и без христос, камо ли хербаризираното православие, на христос и на антихриста произхода е един и същ. Мненията са като гъзовете и достоевски си има гъз и мнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ноз

    10 Апр 2020 12:57ч.

    Нафталинения достоевски нищо не е разбрал. Той е един от тия болезнено чувствителни параноици ведно със синовете на поповете по онова време в русия които сас вярвали че трябва да има само добро на земята , и както бердяев е показал точно такива шантави чудаци са прокарали партина за руския комунизъм. Да отричаш злото като субтанциално съществуващо в човешката природа е затваряне на очите характерно за множество "хуманисти".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просто защото

    10 Апр 2020 14:33ч.

    На млади години Достоевски симпатизира на социализма и познава творчеството на тогавашните социалисти. Приятел е с Белински. Скъсва със социалистите и Белински заради атеизма им. Достоевски има преки впечатления от тогавашната развита Европа защото е посетил Британия,Белгия,Германия,Швейцария,Италия.... Гениалното му е,че още преди повече от 150 години е разбрал,че социализмът е икстеншън,метастаз на либерализма и още тогава е видял пагубната роля на прогресизма,довел ни днес до възхвала на сексуалното девиантство, ерозия на християнството и затриване на моногамното семейство. Има изострено чувство за справедливост и затова кръгът в който се движи е шпиониран от царската полиция. Арестуван е и му е проведена имитация на екзекуция. След 8 месеца затвор е осъден и пратен 4 годшнш на каторга в Омск - Сибир. След Майдана от 1917г. книгите му в Съветска Русия постоянно са забранявани и цензурирани,а Максим Горки му измисля прякора "нашият зъл гений". Достоевски има голямо влияние върху огромно количество западни философи,писатели и даже физици,в т.ч. и Айнщайн. Достоевски го ненавиждаха болшевиките,просто защото след Майдана от 1917г. практикуваха либерастка вакханалия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Апр 2020 15:14ч.

    Достоевски е велик, но в този откъс не е споменато нищо за свободния избор. Идеята на демокрацията е либералите да си проповядват либералните "ценности", християните - християнските и да има място за всеки под слънцето. Т.е. неговата проповед е напълно уместна, но не е задължително всички да я харесат. Както и обратното, всички да харесат либералните догми. Християнството е възникнало и е било силно в среда, в която то не е било държавна религия и признат обществен ред. И Божията воля не е била да се превърне в наследник на фарисейството. Понеже и фарисеите са получили отгоре "чрез ангелско служение" правилата, сами по себе си добри. Но начина, по който са управлявали, по който са преследвали инакомислещи, по който са злоупотребявали със своето положение и по който са избили всички пророци, не е от Бога (макар да е допуснато). И това се е случило поради монополното им положение. Когато на една каста се даде голяма власт над всички, когато управляват някакви правоверни, против които и думичка не може да се каже, тогава цялото добро се изражда в авторитаризъм. В "света" инквизиция, която преди всичко преследва пророците. Т.е. държавата употребява съответната идеология, за да назначи свои хора, да създава държавни църкви и да обсеби и монополизира всяко едно говорене за Бог, в което Самият Бог може да бъде Разпнат и охулен, обявен за сектант, да се обсеби лозето. Християните не можем да кажем на всички да живеят по нашите ценности, но и либералният ред не можеда вземе цялата власт, култура, наука и образование. Хората ще бъдат разслоени, за да се отдели чистото от нечистото, което е и предсказано за последните времена. Не може да има един модел, историята показва, че независимо дали е бил християнски или либерален, той винаги е бил авторитарен, когато е бил монополен. Така че дори Достоевски да е прав, тези разсъждения могат да послужат на всеки в ЛИЧЕН план да избере своите ценности. А не в политически да се низвергне едното и да се възцари другото. Ако либералите са презирали народа, фарисеите да не би да са го обичали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    10 Апр 2020 20:04ч.

    Поредната подвеждаща статия. Проблемът на Русия не е в либерализма, който никога не е виреел на руска почва, а в това, че чекистите - довчерашни богохулци и богоборци, отново превзеха страната и станаха първи националисти, консерватори и християни. Луцифер подчини руската църква, кагебист с Ролекс застана начело. Засега. И тази диктатура ще последва предишната. Русия обаче няма да преживее и този удар. Много и се събра през последните сто години. А режимите преди това бяха също тиранични. Е, не чак като комунизма и путинофашизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Русия обаче няма да преживее и този удар. Много и се събра през последните сто години

    10 Апр 2020 20:36ч.

    Тия не са за жалене. Носят на бой и водка и вождовете им да ги колят и бесят, не може да бъде по друг начин с необятната руска душа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фьодор Михайлович Достоевски преодолява пътя на привърженик на социализма и свободомислието до увлечението по религиозното

    10 Апр 2020 22:02ч.

    А всъщност се прекършва. За неговите убеждения си има старо руско понятие - черносотничество. Що се отнася до либерализма и социализма в Русия, те никога не са били едно цяло. Най-напред защото руският болшевизъм не е точно социализъм, на практика той повтаря модела на предишните обществени отношения, подменяйки само елитите и религията с постулатите на т.н. научен комунизъм. Какъв либерализъм при Сталин, а и при Ленин и Троцки с терора им над буржоазия, Църква, интелигенция и селячество?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дишат им праха

    10 Апр 2020 23:24ч.

    Имаш повърхностна щампована представа какво е ставало в Съветска Русия по времето на Ленин и Троцки. По един начин филтрираха информацията за Октомврийската "революция" до 1989г. и пак я филтрират по друг начин сега. Няма днешна либерал-либерастка практика,която да не е приложена в Съветска Русия - там са първите в света чисто голи гей паради в Ленинград и Москва,там са първите права на педерастите и сексуалните девианти,и сексуална вахканалия,и комсомолски секс комуни,и иземване на деца от държавата,и отмяна на брака,и национализация на жените, и подигравка с религията,и наказание за слово на омразата,а пък за думата "жид" е следвал разстрел на място. САЩ и Западна Европа още дишат праха на либерастката Съветска Русия - чисто голи хора по плажовете,чисто голи хора в обществения транспорт,в учрежденията и ресторантите. Достоевски е гениален защото е предвидил одиозната роля на либерастията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не съм съгласен,

    11 Апр 2020 13:38ч.

    Достоевски след като се прекършва, застава на страната на тези, които с късогледата си и закостеняла политика довеждат Русия до катастрофа. Естествено е в такава ситуация да се сринат всички стари ценности, морални ограничения и правила. Започва да властва правото на силата, агресията става норма. Само за няколко години обаче с цената на невиждани в историята на тази страна насилие и зверства, разстрели, изтезания, концлагери, отровни газове, принудителен глад и изселване, успяват да изградят система, в която няма абсолютно нищо либерално. От недоразвит капитализъм с феодални елементи стигат до робовладелския модел на Древен Египет, чак до мумифицирането на фараоните им и гигантските им статуи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА от Биримирци

    11 Апр 2020 15:55ч.

    При така представената "статия", се вижда, че през 19 век , един щраус, предтечата на Ванга, скок-подскок, предвидил революциите от първите две десетилетки на следващото столетие, та чак и "Берлинската стена" , много след това. Напълно се съгласявам, че за някои проминентни персони (писатели, политици, хора на изкуството), е по-добре да не се знае нищо от кухнята на личния им живот. За Достоевски да съдим само по произведенията му, макар че там десетки страници са безсмислено бръщолевене, епилептични алхимии, плод и кипеж на един болен и объркан мозък. Това е също функция на някакви неуредици в "кухнята" на най-високия етаж. Не мога да си представя да пипна и да изхвърля ред от Изабел Алиенде, Маркес, Умберто Еко, Фицджералд. От Достоевски век и половина се хранят(хрантутят) армии от анализатори и "анализатори". Всеки ред и дума са разчепкани, търси се подтекст в "на под вола телето". Преброени са колко черкви има по улицата, когато Родя се разхожда край "Сенния площад", и колко николко черкви му се задават по пътя, когато отива да тресне омазньоната, противна бабичка със секирата по тиквата. Имал ли е хабер Достоевски какво е написал- свободните тълкувания на посланията му хипертрофират и се развиват непрекъснатато след смъртта му. Няма как да го попитаме, а може само да спекулираме, какво би натворила "кухнята " му, ако беше живял повече от шест десетилетки. Бил социалист, после станал антилибералист. Ами ако беше доживял до октомврийско-ноемврийския пуч ? Дали пак щеше да хване пътя за Сибир или щяха да гръмнат още на Лубянка. Ами после дали щеше да вика "За Родину, за Сталину" ? Дали на 13 август 1961 щеше да зида Дувара в Берлин , а на 9 ноември 1989 да го секирдосва със същата секира...или първо едното, после -другота. Я, да му отпуснем края и да дадем воля нашите фантазии и ванговщини. Къде щеше да му е мястото , про или контра, в обкръжението на "кагебиста с ролекса" ? Финалът на "Престъпление и наказание" е отворен. Някои тълкуватели приемат, че Родион Романович "ще се развива" пост фактум и продължението му е...кой? Княз Мишкин. Струва си да се поразсъждава. Простор за мнения, анализи и прогнози- неограничен. Ако е така, кой ще е продължението на "идиота"? Сещате ли се, какво ми е на езика ? Стреляйте и (не)винаги ще познаете. Това е все пак необятният свят на гениалния (?) Фьодор Михайлович.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Със сигурност

    11 Апр 2020 19:08ч.

    Ако Достоевски беше доживял двете "руски"революции през 1917г. със сигурност жидовете щяха да го разкостят като черносотник. Впрочем тая дума е любима на болшевиките,особено на Ленин и Троцки. Щяха да го разкостят защото болшевизмът по същество е върхът либералистка вакханалия постиган някъде в света. От 1917г. до 1929-30г. Съветска Русия е рай за всички либерастни девианти от цял свят - те и затова дофтасват там от цял свят като мухи на мед. После Сталин ги поръси с мухомор и затова рИват и досега на умряло като хиени - особено генетичните им наследници в Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Апр 2020 20:37ч.

    ГУЦА от Биримирци, напълно съм съгласен. Що се отнася до последния, виждаме едно към едно съвпадение с официално налаганата линия в днешна Русия. Западният либерализъм е зло, доколкото се противопоставя на единоначалието, сплотеността около наложените ценности, съживени исторически традиции, а и е присъщ на тънката прослойка от руска интелигенция, която се опитва да им се противопостави. И разделението, Ленин е лош, Сталин добър е част от това. Ленин не е либерал, убийството на царя и децата му, избиването на аристокрацията и духовенството не са проява на либерализъм, отнемането на елементарни човешки права на народа също. Впрочем, и Сталин има планове за “жидовете” малко преди да умре, повлияни вероятно от идеите на Хитлер за “окончателното решение”. Дали е бил антисемит? Не е много вероятно, може би просто е планирал да посочи на народа нов вътрешен враг, разчитайки на латентния антисемитизъм, в трудните години след войната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Все от прогресисткото котило

    12 Апр 2020 13:15ч.

    Интересно как и защо кохорти,кохорти бивши партийни и комсомолски деятели,както от БКП,така и от КПСС за една нощ се преродиха в многознайни либералисти? И с каква само партийна убеденост и жар ни просвещаваха и сега ни просвещават за либерализма същества като шопара Минчев,Дайновчето,Ирландската пастирка,Желю Жебата,Драгалевския мангал,Луджо,кривогледеца Кръстев,Павловото Лиленце-пиленце,партийната секретарка Цуцка,масажиста на бай Тошовите уши,пролетарския поет Гърневски.... Мааа те всичките все от дясно-консервативни фамилии и репресирани от комунделската власт! Въх! Как па един десен консерватар не се прероди в либералист? Май сал една Меркелица от десен политик се примъкна към либерастията? Ама и тя на младини е захванала от комсомолския активизъм в ГДР. Емпирично погледнато Достоевски си е прав - все става въпрос за прогресистко котило.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересно как и защо кохорти,кохорти бивши партийни

    12 Апр 2020 16:37ч.

    Мноо просто. Така нареченото народ не се усети,че го пързалят по пързалката 45 години и беше убеден ,че всичко се прави по единствено правилния начин, и само в негов интерес, което както сме чували от Путю , е ключа към доброто управление - масата да е убедена, и да вярва ,че решенията на вождовете са най- доброто за нея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА от Биримирци-1

    12 Апр 2020 18:29ч.

    Ако се опитам да обобщя с две думи цялата дискусия, май ще си избера ПАНТА РЕЙ. Използван е интересен глагол- преодолявам. Достоевски доста се е намъчил в живота. Какво ли не е изживял. Много противници на смъртното наказание се улавят за думите му за това, което е преживял като смъртник преди "изпълнението" на неизпълнената му смъртна присъда. Във Висбаден е загубил цялото си състояние на рулетка. В хотела са го третирали като куче, не са му сервирали дори и чай. От цялата ситуация той е извлекъл поне две големи ползи. Преживях една нощ да изгубя в известното казино в Баден-Баден 50 евро на рулетка и се скъсах да се хваля навсякъде с този си подвиг. Достоевски обаче наистина е страдал в нищетата, но в страданието е събрал материал за великолепен роман. По описание на хазартната страст може да му конкурира само Ст. Цваиг в "24 часа от живота на една жена". Втората полза е, че гладен и безпаричен, той се е мобилизирал и още във въпросния безчаен хотел за по-малко от година написва "Престъпление и наказание". И сега опирам до главното. Може всичко да се каже за Достоевски, но нямам съмнение , че винаги е бил искрен , неконюнктурен , безкористен и немеркантилен. ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ, въпросът е доколко е искрен и доколко си вярва. Според мен развитието- "преодоляването" на соцкомунизма, пардон, социализма, либерализма и потъването му в религиозното е било един труден, естествен и закономерен(?) процес. Не е като като под грохота на падащата стена да си хвърлиш билета и да се изтапаниш със свещи в храма. Затова не вярвам на повечето български политици, публични личности и спринтьори лево-десно. Но на Достоевски му вярвам. Той не е гонил никакви облаги. (folgt)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА от Биримирци-2

    12 Апр 2020 18:32ч.

    Починал е сравнително млад, а колко е интересно, как би се развил по-нататък. На вратата чука 20 век с куп прелюбопитни и трагични събития. Не са му достигнал 19 години, за да заживее в (да не ти дава Господ) "интересни времена". Май може да отприщим теми за стотина дисертации ДОСТОЕВСКИ-ЕДНА ОДИСЕЯ В 20 век...21...22... Артър Кларк немее. Ако си позволя дружески шарж с класиката и отчетем това, че неговите герои също биха претърпели развитие, бих се пошегувал, че и на Шварценегер би му изстинало мясото. Разколников е един истински терминатор на 19 век. Убийставата му са четири. Убива бабичката-лихварка, защо? За пари ? Май не съвсем- дори не ги преброява и ги скрива под камък. Иска да бъде Наполеон? Да, ама върши и куп добрини. Някак си остава в сянка, че сестрата на лихварката става неволен свидетел на убийството и трябва да бъде премахната. Още един топор по главата. В първата редакция на романа се казвало, че добричката и послушна Лизавета на никого не отказвала и била винаги бременна, както и в този сюблимен момент. Нероденото бебе се явява третата жертва. Когато Родя отива в Сибир да си изкара деветте години в каторгата, от Пулхерия Александровна криели за престъплението на нейния син, но чувствителното майчино сърце усещало трагедията и тя умира от мъка. И ако наистина Разколников по нататък ще се развие / прероди като Княз Мишкин, то как ще се терминира/ диференцира още по-нататък ? Дебилитас...имбецилитас...идиотия...имат ли човешката доброта и наивитет по-нататъшни граници ? Или ? Пестъплението е ясно, но къде е наказанието. Всички отчитата, че формално Разколников не се разкайва за деянието/ деянията си, но само какви неистови угризения на съвестта преживява. За мене това е огромната сила на романа- той си плаща, измъчва се още преди Данте да му е заплюл едно кьоше Там. Както се казва- за греховете си плащаме Тука. Докрая остава в изолация , дори и колегите му по каторга го мразят, а така обожават спътницата му с "жълт билет". Булгаков се пректира (имплантира/ идентифицира?) в Майстора. Там някъде в хинтергрунда се навърта Исус Христос. На дълбоко религиозния Достоевски Разколников му е особено близък. Океан от страсти, съмнения, угризения, предчуствия, вини. И пак наоколо витае всеопрощавашият Божи Син. Отрочето е пуснато като "хляб по водите" и ще живее по-нататък свой живот ...и развитие в нашите фантазии. Какъв път ще преодолее? До някой Феликс Едмундович или Менгеле ,или...сега трябва да избрoя няколко положителни" герои, ама защо ми е трудно да измисля сетя, все злодеи ми се появяват в главата. Това всъщност не е толкова важно. Важното е да сме добри и да си вярваме. Христос возкресе !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вси с цървени пъпки

    12 Апр 2020 21:27ч.

    Проблемът с безпроблемното ренегатство на бивши левичари от целия им спектър не е само български,както е посочено по-горе. И в Русия,и в Западна Европа,и в САЩ почти всички фамозно известни либералисти носат родилните петна я на марксизма,я на анархизма,я на болшевизма,я на троцкизма, я на социалдемокрацията,я на левичарския тероризъм. Като ги почнем от горбачЕвите перестройчици, по-голямата част от състава на Европарламента, та до Бърни Сандърс, Джудит Бътлър, Вили Бранд,Меркел,Романо Проди, Барозо или Варгас Льоса,Хабермас или пък инцестаджията Даниъл Кон Бендит все прогресист до прогресиста,либераст до либераста и вси с червено-розови петна или пъпки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jdk

    13 Апр 2020 13:38ч.

    Все поети и писатели / артисти/ трябва да се изгонят от /идеалната/ държавата. Пречат да се съзерцава Висшето Благо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    13 Апр 2020 18:15ч.

    Както вчера, на Великден беше, така и в бъдеще би било чудесно, прекрасно, възхитително да можем да четем споделени мисли от ГУЦА от Биримирци....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    13 Апр 2020 18:55ч.

    Ако се прочете цялата статия на Достоевски се вижда, че той не само не е срещу българите по време на войната, а им съчувства и ги защитава срещу антибългарските критики сред руснаците: " ....Тъй стана, че когато негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край, те волю-неволю разбраха, че животът на българите всъщност е само един декор, че всички тия къщички и градинки, и жени, и деца, и непълнолетните момчета и момичета в тия къщички – всичко това всъщност принадлежи на турчина, който си го взема, щом пожелае. И той го взема, взема го и в мирно време, взема и в моменти на процъфтяване, взема и пари, и добитък, и жени, и девойки и ако въпреки всичко нещата изглеждаха цветущи, то е само защото турчинът не иска да разорява окончателно една тъй плодородна нива – та нали и занапред ще жъне от нея. Напротив, той разрешава понякога тук-там да има и пълно процъфтяване именно за да може, когато дойде времето, да взема и да взема..."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jdk

    13 Апр 2020 19:41ч.

    Не му е проблема ва достоевски дали съчувства на българите но времепна 500 годишния колониализам, а че нищо смислена не предлага , религиозността не е панацея , а и няма как освен насила всички да са религиозни. И не е негово оригинално решение, доста други от руските мислители и преди, и след него са си блъскали главата и са се ударили в стената на религиозното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Забързан каданс

    14 Апр 2020 11:03ч.

    Еее... то па либерастията и глобализмът са панацея. Не знам религията да е докарала панацеи,ама глобалната търговия е докарала чуми и от Египет, и от Китай още в Средновековието. Сега историята се повтаря и то в забързан каданс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • глобалната търговия е докарала чуми и от Египет,

    14 Апр 2020 11:38ч.

    Да, нищо не се променя, продължава напред здравото, приспособимото, недъгавото и болното замират, винаги е едно и също от както свят светува, сега чумата дойде от китай ама искате евтино да купувате, ето ви евтино.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тачо

    15 Апр 2020 7:07ч.

    ...И се юрнаха тъпунгерите да плямпат против великия Достоевски... И веднага се пръкна първият тъпунгер да го опише като "написал най-злите думи за българския народ" без да е прочел и думичка от целия текст от "Дневника на писателя"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    15 Апр 2020 9:34ч.

    Ето линк към пълния текст от "Дневникът на Достоевски" (т.11 на пълните съчинения) Достоевски: http://get.blog.bg/politika/2014/11/01/nai-lakeiskiiat-vyzmojen-sluchai-f-m-dostoevski-za-voinata-1.1309935

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    15 Апр 2020 14:11ч.

    Няма спор че Достоевски е велик писател, но философ...? Известно (и доказано) Достоевски страда от епилепсия (описана в "Идиот" ). Буквално е свален от въжето и милостиво е изпратен "в мъртвия дом". След тези "милости" попада под влияние на Победоносцев и коренно обръща предишните си схващания. Мисля че не всеки душевно здрав би издържал. Да превръщаш слабостта на болен човек в знаме е просто мародерство!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кьоравите гледащи

    15 Апр 2020 23:00ч.

    Каквото е мислил Достоевски ясно го е написал и сега просто дават гласност на мислите му. А иначе слаби ,болни хора от епилепсия са били Леонардо да Винчи, Бетовен, Микеланджело, Агата Кристи,Сократ,Наполеон Бонапарт,Александър Велики,Тереза Авилска,Британикус,Иън Къртис,Нострадамус,Петрарка,Петър I, Шарл Кент,Ришельо,Сведенборг,Камерън Бойс.... Кой ли мародер е превръщал тия хора в знамена? Май заслугата си е на самите епилептици? Просто виждат това, за което гледащите са кьорави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Тома Неверни

    18 Апр 2020 19:33ч.

    Тъпчо, не пиши глупости, Достоевски се запознава с Победоносцев чак през 1872. Помилват го от каторгата през 1857. След каторгата написва всички велики произведения, известни на света. За сравнение - Оскар Уайлд, осъден за педерастия, не написва НИЩО след затвора. Това за душевното здраве, а повече за силният характер, ако изобщо можеш да схванеш разликата... Биографията на Достоевски, написана от жена му е много интересна и доказва колко почтен, щедър и състрадателен човек е бил. Я бегом при Инджев да си гугукаш с единомисленици-малоумници!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • муспи

    01 Юни 2020 21:20ч.

    И все пак... Изказванията на Достоевски не съвпадат с неговите гениални художествено философски позиции. Използваната често от власт имущите мисъл, че народа си е по природа християнски, е несъвместима с Княз Мишкин - образ на "съвършения човек" по думите на самия Достоевски. Той е идиот за тълпите и за аристокрацията, а когато получава наследство става търсен филантроп и мацката на романа му каца. Какъв християнски народ? когато цялото му творчество развива Христовата тема, че християнството се реализира на Небето, със земни, от тук средства, и че е в противопоставяне на света, който "изцяло в зло лежи". А как е възможно Достоевски да не забележи че тези дето държат Парите, Правителствата и Армиите, движат и Либерализма 19 век в планове за световно господство, за които и пророкува, и след като така добре е писал за евреите в същия този Дневник?! Цензура? А защо не? Но Дневника стой? Да, но никой не повдига въпроса, ако се наложи ще доставят друг - че ППА са техни до последно! А и опита им в световното господство ги учи, че нищо не покорява по добре безбожното човечество, от океана противоречива информация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • nbrakalova

    04 Юли 2021 0:39ч.

    Автор на книгата „За руската литература. Записки на селския учител“ е Н. А. Лобастов. Авторът на материала не може да е Давид Фридрих Щраус, починал в края на 19 в.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи