Изборите дават тласък не само за рязане на безкрайно количество лентички и откриване на детски площадки. Те са и мотив за замитане на много трудни и спорни решения, докато мине гласуването. Така денят след изборите е не само повод за политически махмурлук от радост или от мъка. След него изведнъж започват да изникват една камара проблеми. Например скрити по чекмеджетата проекти, за които някой трябва да плаща. Механизъм, с който ГЕРБ се запозна през 2009 г.
Денят след изборите

И така какво ни очаква на 31 октомври (почти сигурно е, че на изборите на 23 октомври ще има балотаж).

Няколко милиарда чакат решение

Най-очевидни сред заметените проблеми беше отлагането на окончателните решения около изграждането на АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас-Александропулис. И двата проекта не само агонизират вече две години, но и продължават да гълтат пари.

Още в началото на август, точно в разгара на взаимните предупреждения за започването на арбитражни дела между НЕК и строителя "Атомекспортстрой", руската страна поиска отлагане на преговорите за ядрената централа до 1 декември. Спорът е за цената. След като руснаците увеличиха с 63% първоначално договорената сума за доставката на двата реактора, сега българската страна настоява за 13% по-евтино от предложеното. Макар това да изглежда малко, става въпрос за около 800 млн. евро. Крайната цена на АЕЦ-а, ако не бъдат намалени руските претенции, ще достигне вероятно 10 млрд. долара.

В случая това е по-изгодно на управляващите. Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев често е изразявал негативното се отношение към проекта, за който според него липсват ясни данни. Позицията му обаче може да отчужди част от по-националистически настроените избиратели на партията и да ги изпрати към БСП, за която "Белене" е нещо като тотем. Това е стандартна практика за ГЕРБ, които при всяко съмнение за обществената реакция предпочитат да не вземат отношение.

По подобен начин беше отложен и проектът за нефотопровод от Черно към Бяло море. Министерството на екологията упорито иска постоянни уточнения в екологичната оценка на тръбата и окончателното решение се бави.

Криза без парламентарен надзор

Ще има ли увеличение на заплати и пенсии, кое министерство колко ще получи, каква е прогнозата за развитието на икономиката през 2012 г.? Това са само част от въпросите, отговорите на които правителството дава всяка есен, когато представя проектобюджета за следващата година. И докато за бюджет 2011 г. те бяха ясни още през септември, за бюджет 2012 това ще се случи най-рано след края на изборите – т.е. през ноември. Дотогава на всички експерти от Министерството на финансите, които изготвят анализа за приходите и разходите на държавата за следващата година, им е наложено нещо като ембарго по темата, твърдят източници от ведомството. Идеята на управляващите от ГЕРБ е дебатът за бюджета да не се превърне в основната тема на предизборните диспути.

Това е нож с две остриета – от една страна, в момента няма дебат накъде да върви икономиката на страната предвид сигналите, които идват от международните пазари. От друга обаче - изтеглянето на темата след октомври, когато предизборните страсти вече са утихнали, ще е гаранция за една идея по-експертен разговор. Тогава ще има и по-голяма яснота за това накъде е поела икономиката в еврозоната и ако там забавянето е осезаемо (тъй като засега има данни само за едно тримесечие), това ще помогне и на българските управляващи да свалят розовите предизборни очила. Преведено на бюджетен език, това означава да не се раздуват разходите и да се заложат песимистични очаквания за приходите. За изтеглянето на дебата има и още една смислена причина – местните избори. След октомври ще е ясно кои са новите кметове и е логично преговорите за това какви пари им отпуска държавата и по какви проекти ще работи общината да се водят с тях.

Въпреки това част от министрите вече намекнаха какво може да се очаква при дебата за бюджета за следващата година – социалният Тотю Младенов отново поиска увеличение на доходите, а финансовият Симеон Дянков обясни, че ще се опита да преразпредели част от разходите за отбрана и полиция към сфери като образование и култура. Засега е ясно само едно – увеличение на данъчни ставки през следващата година не е планирано.

И някое друго неудобство за гражданите

Сред общините София вероятно е най-видима в подхода "отлагай за след изборите". Най-често използваното оправдание в политиката - че се търси съгласие, за да мине през одобрение в общинския съвет или парламента някоя концепция или проект, няма как да се приложи в столицата, тъй като ГЕРБ имат мнозинство, а и кметът Йорданка Фандъкова е от същата партия.

Първо, като част от идеята да се намали трафикът в центъра на града работна група, в която влизаха общински съветници от почти всички партии, както и експерти по трафика, предложиха още през пролетта на 2010 г. стратегия за развитие на т.нар. синя зона за паркиране. Тя включваше разширяване на платената зона за паркиране извън тесния център, включително и около моловете. Акцентът беше поставен върху оскъпяването на паркирането с аргумента да не се насърчава използването на автомобили в сърцето на града, а ако това се налага, да е краткосрочно. Предвиждаше се цената за паркиране да нарасне сериозно - от един лев за час на три, съответно - два за по-широкия център и един за новата периферия. "Цената е политическо решение", коментира тогава зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. След кръгли маси, презентации и дебати и дори без особено видими обществени настроения против идеята тя постепенно умря. Единствено беше разширена, но с малко, съществуващата синя зона. Най-вероятно концепцията ще бъде приложена, но в новия общински мандат.

Страхът от обществената реакция пролича най-ясно след прерайонирането на града. Целта беше да се определи на нов размер за данък сгради в някои столични райони през пролетта на тази година. След като кметът Йорданка Фандъкова и екипът й обясняваха, че данъците на софиянци няма да се вдигат, се оказа, че жителите на много от кварталите в града се налага да плащат доста по-високи суми заради това, че администрацията е решила, че вече живеят на по-престижно място. Имаше такива случаи в "Банишора", "Младост" и "Подуяне". Прерайонирането беше незабавно отменено, отложено за 2012 г., а зам.-кметът по финансите Минко Герджиков - освободен.

Бюджетът на София за 2011 г. пострада и от друга, недовършена инициатива. След като на два пъти администрацията на общината обяви конкурс за външната реклама в града, третият все още не е приключил. Това трябваше да стане още в началото на септември, но комисията, която преглежда документацията на 28-те фирми, подали оферти, не беше готова с обяснението, че "обемът им е твърде голям". Заради наближаващите избори и възможността билбордовете по улиците да се използват активно в кампанията им се появиха спекулации, че част от позициите вече са договорени. Факт е, че в момента нито една от фирмите, които ползват рекламните елементи, няма валиден договор с общината. Освен това в бюджета за 2011 г. са заложени общо приходи от наеми на общинска собственост 18 млн. лв., от които голям дял бяха очакваните постъпления от външната реклама. За 2010 г. те са малко над 2 млн. лв. - "обезщетение", което по собствена воля плащат една част от фирмите, които ползват билбордовете, но вече нямат валиден договор с общината.

И понеже не всичко след изборите е чак толкова лошо, на 31 октомври поне феновете на телевизионните сериали ще бъдат доволни. На екрана ще се завърне "Стъклен дом". Сериалът с участието на Стефан Данаилов беше прекратен, докато тече предизборната кампания, тъй като сценаристите не успяха по спешност да изпратят Касабов в командировка в чужбина. Дори и Ивайло Калфин и инспектор Деянов (за по-старото поколение) да влязат в "Дондуков" 2, това едва ли ще бъде перманентна пречка. Просто продуцентите ще трябва да се потрудят над сценария. С малко повече фантазия в сериала Касабов може да участва на изборите и да ги спечели. Така разликата между изкуството и живота ще се размие - за малко ще имаме живот като на кино. Поне докато останалите отложени проблеми не изскочат отново изпод изборните урни, под които в момента са удобно сметени.

Текстът е публикуван във в. "Капитал"

Още от категорията

Напиши коментар