- 10 Sep 2020
- 575
- 13
Оттук насетне нашата поредица, отразяваща делото „Октопод” няма да спазва хронологичния ред на разпитите от първата заседателна сесия на СГС, а ще ги представи обединени в тематични гнезда. Ще продължим със свидетелските показания на частния обвинител Валентин Шотев, неговия брат Веско Шотев, двама служители на Шотев – Ангел Темелков и Вили Бельов, и прокурора от Софийска районна прокуратура Чудомир Спасов. Показанията им следва да докажат едно от 7-те обвинения срещу Алексей Петров по чл. 213а, ал.2 т.1 предл.1 вр. ал.1 от НК, а именно изнудване на Валентин Шотев, придружено със заплаха за убийство.
<p><br />В обвинителния акт е записано, че на 4 септември 2000 г. Петров е заплашил с насилие Шотев по телефона и лично в ресторант „Златния телец” с цел да го принуди да се разпореди в негова полза „с правото си на собственост върху една втора идеална част от недвижими имоти, поземлени имоти с обща площ от 26 194 квадратни метра, намиращи се в София, район „Лозенец”, местността „Кръстова вада” (...) и с правото на собственост върху намиращите се в посочените имоти сгради”. Цитирани са следните думи, изречени от Петров „с агресивен тон и поведение”: „всеки момент ще дойда в офиса и ще те пребия!... никой не може да те спаси!... ще ти разбия зъбите, ще те размажа пред всички и никой няма да ти помогне! Ще те изгоря жив! Ще те размажа, ще те унищожа ... трябва да ходиш от този момент с армия пазачи! ... ти и жена ти трябва да напуснете имота ... няма да има никаква делба!”.<br /><br /><strong>Предистория съгласно обвинителния акт</strong><br /><br />В хода на досъдебното производство е установено, че Алексей Петров се познава със свидетелите Валентин Шотев и брат му Веско Шотев от преди 1989 г. Били са колеги в МВР, освен това Петров им е водил тренировки по карате в спортния комплекс на басейна „Спартак”. Имали не само колегиални, но и приятелски отношения. </p>
<p>На 22 декември 1997 г. Валентин Шотев и Алексей Петров сключват „договор за покупко-продажба като физически лица на реституирани през 1990 г. имоти, върху които се намира бившата спортно-възстановителна база „Левски-Спартак” (бул. „Черни връх” №67) при равни дялове на съсобственост”. Сделката е оформена с нотариални актове, като на следващия ден двамата продават част от имота на Владимир Златин и остават съсобственици на 26 194 квадратни метра площ, двуетажна административна сграда, сграда, ползвана за детска градина и основно училище „Д-р Петър Берон”, ресторант „Златния телец” и четири бунгала. Петров и Шотев са съдружници в търговското дружество „Лева Груп” ООД.<br /><br /><strong>МВР, карате, бизнес...</strong><br /><br />Разпитът на Шотев започна с обяснение защо е свидетел и частен обвинител по делото. След ареста на Петров през февруари 2010 г. го извикали в Националната следствена служба и му предявили делото, което Петров е водил срещу него. След като разяснил как е приключил съвместният им бизнес, му предложили да свидетелства по делото. Той се съгласил, макар че не се разбра обвиняемият да му е нанесъл някакви щети. (Факт е, че сред описаните в обвинителния акт щети липсват такива, настъпили за Шотев.)</p>
<p>Шотев разказа, че се запознал с Петров през 1986-1987 г., когато бил служител в МВР и комсомолски секретар на министерството покрай спортни и други обществени прояви. Тогава Петров го потърсил, за да му се оплаче, че „старите кучета в системата” не му дават шанс да се развива като каратист. Сближили се във връзка с основаването на спортния клуб по карате „Атлас”, който впоследствие станал част от СК „Левски”. През 1990 г. Шотев напуснал МВР и се захванал с бизнес, а след като и Петров напуснал системата през 1992 г., те се срещнали и започнали опити за съвместни бизнес начинания. През 1997 г. като съсобственици придобили гореспоменатия имот на бул. „Черни връх” № 67. Там имали съвместен офис, създали и общата фирма „Лева Груп”. <br /><br /><strong>Разривът</strong><br /><br />„Имахме и чейндж бюро на ул. „Джеймс Баучър” в столицата, продължи Шотев, „бяхме в нормални отношения до лятото на 2000 г.”, когато Петров извикал брат му Веско на басейна „Спартак” и му казал, че „ще подкара” Валентин и че с него е свършено. Ден по-късно по телефона му звъннала съпругата му и разказала, че Алексей Петров я причакал в една от алеите на общия им имот и й заявил: „Реших да приключвам с вашето семейство, махай училището оттук, искам да остана сам в имота”. <br /><br /><strong>Телефонният разговор</strong><br /><br />На 4 септември 2000 г. бил в офиса си близо до Японския хотел, когато секретарката му докладвала, че е дошъл някакъв мъж, който искал да му предаде съобщение от Петров. Шотев познавал мъжа, казвал се Пламен Петров и бил от обкръжението на Алексей Петров. Думите му били: „Шефът много настоява да му се обадиш”.</p>
<p>„Тъй като очаквах неприятен разговор, поканих двама мои сътрудници да присъстват на разговора – финансовия директор и отговорника за износа”, обясни Шотев пред съда. По телефона Петров заплашил Шотев, че ще го пребие. Накрая се разбрали да се видят по обяд, но не на басейна „Спартак”, където по думите на Шотев било „територия на Алексей”. Той поискал среща на обществено място и предложил ресторант „Златния телец”, където поради хубавото време се очаквало да има хора.<br /><br /><strong>Срещата</strong><br /><br />След това Шотев се обадил на брат си, който има охранителна фирма, и поискал да му осигури охрана на срещата. „Не исках да ме унижи публично”, каза Шотев и добави, че в уречения час отишъл в ресторанта и седнал на най-крайната маса да чака Петров. Брат му със свой колега – бившия многократен шампион по бокс Цачо Андрейковски (директор по охранителната част във фирмата на Веско Шотев „Груп-7” ЕООД), седели през две маси. Дошъл Петров, навел се над него и с агресивен тон му казал: „Защо си го довел този боксьор? Мислиш, че ще те спаси?!” <br />Срещата между двамата продължила половин час. „Попитах го защо ме заплашва чрез моите близки, той ми отговори, че ще ме изгори жив, ще ме размаже. Попитах го какво иска, отвърна, че иска да остане сам в имота. Казах, че ще трябва да разделим имота, той се противопостави, че не иска да го дели – по-сладко щяло да му бъде да го има целия”, предаде Шотев разговора си с Алексей Петров. След това обясни, че жена му имала готовност да пренесе училището другаде, но като разбрал, че това е единственият му шанс да остане в имота, се отказали.</p>
<p>Прокурорът Костов поиска от Шотев да разкаже какво е било държането на Петров по време на срещата, дали е бил въоръжен. „Не беше въоръжен, но се надигна няколко пъти от стола, все едно ще ме удари”, отговори той. И допълва: „Знаех, че трябва да взема мерки, за да спася себе си, имота и близките си”. Отишъл при брат си, за да разговаря с него как да си осигури охрана. </p>
<p>(Има известно противоречие между показанията на Шотев пред съда и в досъдебната фаза – в обвинителния акт са цитирани думите му от протокол от разпит, направен на 1 март 2010 г.: „Известно е, че Алексей Петров беше свързан с всички силови застрахователни и охранителни групировки, които бяха винаги около него, винаги ходеше въоръжен.” В съдебната зала прокурорът не поиска да бъдат прочетени тези показания.)</p>
<p>Попитан от прокурора дали е бил притеснен, Шотев отговори, че не бил виждал Петров да бие хора, но го е виждал на тепиха и знае физическите му качества. Обясни, че винаги имал оръжие и не се посвени да признае, че от терасата са стреляли заедно по дърветата. На срещата им в „Златния телец” не знаел дали носи оръжие в себе си, но говорил тихо и заплашително.</p>
<p>Последва въпрос дали се е смятал за заплашен и в каква степен. Свидетелят заяви, че се е притеснявал: „Психологически го познавам, амбициозен, смел, агресивен и алчен, с присъщата за човека алчност... Харесвам алчността, защото води до развитие, когато стигне обаче до определен момент, вече е зло.”</p>
<p><strong>В търсене на защита</strong></p>
<p>На 12 септември служители на фирма „ИН-80” ЕООД блокирали достъпа до частното училище на съпругата на Шотев. Тя подала жалба до Софийска районна прокуратура (СРП). На другия ден обаче достъпът пак бил блокиран. От полицейски служител на Четвърто РПУ получила писмени разпореждания до „ИН-80” да не пречат на работата на училището. На въпроса какво знае за „ИН-80” Шотев каза: „Не знам..., беше фирма на Съюза на бившите барети, имаше офис на басейна „Спартак”..., не си спомням да знам, че Алексей Петров има нещо общо с „ИН-80”.”</p>
<p>Тъй като Шотев разбрал, че натискът няма да спре, със съпругата му пуснали жалби в Четвърто РПУ и НСБОП. На 25 септември получили отказ от СРП да се образува предварително производство поради липса на данни за престъпление, последвано от постановление на СРП за отказ да се образува наказателно производство, потвърдено впоследствие и от Софийска градска прокуратура. „Вместо защита получих след 6 месеца обвинение в набедяване”, каза Шотев. То било повдигнато в резултат от пуснатата през ноември тъжба от Алексей Петров срещу него и съпругата му.</p>
<p>Шотев заяви, че единствената подкрепа, която семейството му е намерило покрай многобройните си жалби, е била в съда. Независимо че адвокат на Петров бил покойният бивш главен прокурор Иван Татарчев, той получил оправдателна присъда на три инстанции.</p>
<p>Разказа още, че се срещнал с „прокурора, който бързал да го вкара с съда” преди написването на обвинителния акт. Срещата се осъществила в стаята, където Спасов работел заедно с наказания от ВСС по това време с понижение прокурор Нестор Несторов (настоящ член на ВСС, избран през юли 2011 г. с гласовете на ГЕРБ), който обаче излязъл и не присъствал на разговора.</p>
<p>Обяснил на Чудомир Спасов какво се случва на него и семейството му, но той му отвърнал, че лично главният прокурор му е наредил и „не може да спре колелото”. Попитан дали Спасов е споделил с него своето мнение, Шотев отговори, че не помни. Но се оплака, че Спасов им е наложил незаконосъобразно забрана да напускат страната в момент, когато те все още не са били привлечени като „уличени лица”.</p>
<p>Шест години нямало никакво движение и по иска на Шотеви за съдебна делба на съсобствеността им. Едва в края на 2006 г. влезли в контакт с адвокат на Петров и се стигнало до споразумение за доброволна делба през декември 2007 г.</p>
<p><strong>Финансова амнезия</strong></p>
<p>Попитан как се е стигнало до закупуването на въпросния имот и колко пари са платили с Петров през 1997 г., Шотев отговори, че не помни цената, но и двамата били платили в брой. Заяви, че най-напред през 1994 г. подписали договор с „Левски-Спартак”, за да инвестират в бившата учебно-възстановителна база на МВР, стопанисвана по това време от спортния клуб „Атлас”. Когато през 1997 г. имотът бил реституиран, купили това, което реално владеели до момента. Свидетелят не можа да си спомни как са поделяли разходите по ремонтните работи и поддръжката на имота, преди да го купят. После вече, когато създали общата фирма „Лева Груп” делели разходите на половина. Печалба нямали. „Не помня да съм имал финансови претенции към него, нито помня той да е имал към мен.”</p>
<p>През 1998 г. Петров започнал обаче да го убеждава да прехвърли своите дялове от фирмата на посочен от него човек. Това се случило през 2000 г., когато по думите на Шотев Петров се чувствал вече твърде силен заради приятелството си с тогавашния шеф на баретите Филко Славов и главния прокурор Никола Филчев и решил изобщо да го изхвърли от общия им бизнес.</p>
<p>По същото време заявил и че „не е доволен” от чейндж бюрото и сменил неговия персонал.<br />(Разпитът на Шотев беше воден от прокурора Костов доста хаотично. Скачаше се от тема в тема, без да бъдат изяснявани докрай всички обстоятелства... Тук представяме казаното от Шотев по-систематизирано.)</p>
<p><strong>Бойко Борисов се намесва</strong></p>
<p>След срещата с Алексей Петров Шотев не споделил с жена си какво са си говорили. Когато установил, че брат му няма ресурс да осигури охраната му, отишъл в общинската фирма „Егида”. Стигнали почти до подписване на договор за охраната на училището, но в последни момент от „Егида” се отметнали, вероятно под натиск, предположи Шотев. После се обърнал към „Ипон” на настоящия премиер Бойко Борисов. Оттам дали лична охрана на жена му, която продължила около година, а него самия го пазели и до ден днешен.</p>
<p><strong>За Георги Цветанов, Филчев и други</strong></p>
<p>„Познавате ли Георги Цветанов?” – „Да, виждал съм го, но не на басейна „Спартак”, а доста пъти в административната сграда на бул. „Черни връх” №67. Идвал е при Алексей Петров. ... Проведох разговор с него, след като той разбра, че имам проблеми с Алексей Петров. Видяхме се в сладкарницата на хотел „Кемпински-Зографски”. Разказа ми цялата си история. ... Когато Цветанов влезе в затвора (ареста – б.а.), ми пишеше писма. Давал съм пари на съпругата му, че нямаше от какво да живеят.” „Помните ли как е пострадал?” – „...Нямах му доверие, не съм го питал, каза ми „биха ме”, ама не съм се задълбочавал” „Разговаряли ли сте с Алексей Петров за Георги Цветанов?” – „Видях го веднъж да плаче в една от залите, дано не го обиждам... Отидох при Алексей и го попитах „Какво правиш?!” А той ми отговори: „Не ми се бъркай! В този живот съм решил да бъда лош!”</p>
<p>По-късно повереникът на Цветанов поиска подробности и Шотев отново каза, че видял Цветанов целия зачервен да реве и да си бърше кръв от носа – кръвта била малко. Но не го бил видял да излиза от среща с Алексей Петров.</p>
<p>Шотев обясни, че познава обвиняемия Антон Петров и го характеризира като интелигентен и симпатяга. За друг от бившите барети, който беше разследван по делото „Октопод” – Момчил Кръстев, си спомни, че трябвало да го спасяват да не го изключат от Комсомола, тогава го приели в отбора по карате.</p>
<p>За отношенията между Алексей Петров и Филчев коментира, че ги е виждал поне три път заедно на една маса с Филко Славов, но не знае какво са си говорили и не може да каже дали са близки: „Не е казвал пред мен, че има добър контакт с Филчев, не съм го и разпитвал.”</p>
<p><strong>Въпросите на защитата</strong></p>
<p>„На какъв номер ви свърза секретарката ви с Алексей Петров?” – „Не си спомням на какъв.” „Разговаряли ли сте с някого за случката на 4 септември?” – „Да, разговарях с хора от НСБОП, давах обяснения, не помня кога.” „Имаше ли образувана преписка?” – „Не си спомням.” „Откога ви охранява „Ипон”?” – „На 5 септември се обадих на Бойко Борисов и отидох в офиса му и го помолих да ми организира лична охрана за Гергана – физически да се пази колата и тя. Това се проточи във времето, седмица – десетина дни, тя трябваше да одобри кой ще я пази... После за училището търсих „Егида”, но накрая не подписаха. ... Имах две последователни уговорки с „Ипон”.” „Имахте ли сключени договори?” – „Не си спомням.” „Как плащахте?” – „Съпругата ми плащаше. Не съм се интересувал как плаща.” „Разказахте ли му на Бойко Борисов защо искате охрана?” – „Да, и мога да цитирам дори той какво каза: Другарю Шотев, ти си главният виновник това малко прасе да стане такава голяма свиня.”</p>
<p>Свидетелят продължи с амнезията си, когато започнаха да го питат за финансовите му отношения с Алексей Петров. Не помнеше по колко пари са платили, за да купят имота – имал над 300 сделки. Не помнеше дали е бил акционер в ЗД „Левски-Спартак” или в „Спартак”, дали фирмата на жена му плаща наем за ползването на сградата („имам 20 компании и не зная какво прави жена ми”). Той изясни само, че училището плащало със собствени средства необходимите ремонти. Същото било и с ресторанта. От отговорите му стана ясно, че имали каса и „едно момче”, което били назначили заедно с Петров, оперирало с парите. „Получавали ли сте пари от ресторанта?” – „Лично не.” „Какъв беше оборотът?” – „Издържахме се, с парите от ресторанта плащахме заплати, а с каквото остане плащахме за ремонтни дейности. Не съм получавал лично суми.” „Касовият апарат на кого се водеше?” – „Не помня.” „Какви дружества имахте в момента на придобиване на имота?” – „Имах два завода, сега имам десет, свързани с производство на вино.” „До 2000 г. имали ли сте спорове с Алексей Петров?” – „Не.” „Алексей Петров казвал ли е, че му дължите 700 000 щатски долара?” – „Не, аз му давах пари – за ремонт, за дрехи... той започна да се развива, само помагах допреди няколко години.” Отношенията им охладнели през лятото на 2000 г., Алексей Петров бил недоволен от резултатите от обменното бюро, което за да работи ползвало лиценз на друга фирма, и поставил там свои хора. По принцип го били направили не с цел печалба, а за да ползват „по-добри курсове”.</p>
<p><strong>След близо три часа разпит нервите са опънати</strong></p>
<p>Адвокат Ина Лулчева попита Шотев дали след 2000 г. е подавал жалба срещу Алексей Петров в данъчна институция. Той отговори отрицателно. Докато задаваше следващия въпрос откъм обвинението се чуха силни протести, че свидетелят вече е питан за това. Така думите на Лулчева бяха заглушени, а съдия Ченалова заяви, че няма да допусне въпроса й, защото се повтарял. Адвокатът не се въздържа и се обърна към съда с думите: „Как може да кажете, че няма да го допуснете, като не сте го чули?!” След възмутено „Моля?!” съдията светкавично й наложи глоба от 200 лв.</p>
<p>Покрай възникналия спор кой какво е казал, се установи, че заседанието се записва. Адвокат Василев поиска от съда да представи своето определение, с което е постановено да се прави запис. Оказа се, че съдебно определение няма, а заседанието се записва в помощ на секретаря, което не е на основание на НПК. Следователно, в бъдеще записът не може да се използва по реда на НПК. Това заявиха от защитата и поискаха за следващите заседания да има такава възможност за ползване на записите. За да се охлади напрежението, съдът даде половинчасова почивка.</p>
<p><strong>И пак амнезия</strong></p>
<p>После разпитът на Шотев продължи с още няколко въпроса на защитата, която съобщи, че по разследването на бизнес отношенията между него и Шотев в делото не са внесени никакви документи. Свидетелят твърдеше, че имало ревизии на училището, но не помнеше и не знаеше нищо за финансовите дела. Обяснението му за обменното бюро звучеше смехотворно – нито стана ясно от какво е бил недоволен Петров, за да замени персонала със свои хора, нито за какво изобщо са развивали сарафска дейност, след като не са печелили от нея.</p>
<p>Съдията не допусна въпроса на адвокат Василев дали към настоящия момент Шотев има търговско дружество, което се проверява от компетентните органи, въпреки че Василев разясни от какво е продиктуван той: от желанието му да установи има ли зависимост на свидетеля от властта.</p>
<p>Шотев каза още, че не помни как е разбрал, че именно охранители от „ИН-80” са блокирали достъпа до училището. Заяви, че това бил написал в жалбата си от 2000 г., когато поискал проверка на фирмата. Излезе, че той се е жалвал от „ИН-80”, а не от Алексей Петров.<br />След това прокурорът Момчев го попита дали е подписвал договор между СК „Атлас” и неговата фирма „Ивена Комерс” на 1 септември 1994 г. Той потвърди, но не си спомни за какви суми и дали изобщо „Атлас” са правили инвестиции. Посочи, че е имало заведено гражданско дело от „Атлас” срещу него и Петров като физически лица, което те спечелили на трите инстанции, следователно нищо не дължали на дружеството.</p>
<p><strong>И съдията има въпроси</strong></p>
<p>Разпитът оттам насетне бе поет от съдия Ченалова, която започна... отначало: „Вие откъде познавате Алексей Петров?” Отговорите на Шотев станаха много по-подробни. Петров го потърсил като комсомолски секретар на МВР, за да поиска чрез Районния комитет на ДКМС да им се даде възможност за спортни изяви. Създали СК „Атлас”, на което станал треньор, клубът се включил във Федерацията и вече можел да участва в състезания. Свидетелят също бил състезател по карате.</p>
<p>„Кой беше инициатор за съвместния ви бизнес?” – „Мисля, че той ме потърси. ... Веднага след като напуснах МВР, направих своя фирма за търговия. През 1991 г. добих първото си предприятие, някъде 1992-1993 г. ме потърси Алексей Петров. Заведох го на басейна „Спартак”, запознах го със Стоян Хранов. Тогава Алексей взе сауната, направи си офис, после последователно взе вътрешния и външния басейн. ... Симпатизирах му и той на мен. Стана председател на „Атлас”. Исках да го улесня – тогава спортните дружества даваха на клубовете обектите си, за да ги стопанисват и да се издържат по този начин. СК „Левски” дава на „Атлас” своята спортно-възстановителна база на бул. „Черни връх” №67. ... Вероятно по това време е сключен и договорът между мен и „Атлас” за съвместна дейност – задълженията са мои, правата – техни. ... След това дойде реституцията. Семейство Златини имаха много земи в района. През 1997 г. това, което владеехме по договор, го изкупихме от тях.”</p>
<p>„Собствениците на имота ли го предложиха или вие?” – „Техните адвокати го предложиха.” „Оттогава до заплахите имали ли сте разговор за взаимни задължения?” – „Не е имало такива, няма такова нещо.” „На срещата Алексей Петров каза ли ви да направите нещо конкретно?” – „Искаше да остане сам в имота.” „След разговора ползвахте ли имота? – „За 10 най-много десет пъти съм ходил при жена ми в училището, друго не съм ползвал.”</p>
<p><strong>Последни изяснявания</strong></p>
<p>Съдът допусна да предявят договора с „Атлас” на свидетеля, който потвърди, че подписът е негов и че договорът е същият, който познава от 1994 г., но вече не го помни. <br />Прокурор Момче поиска поради съществено противоречие в показанията да се прочете протокола от последния (седми) разпит на Шотев от досъдебното производство в частта, отнасяща се до Георги Цветанов.</p>
<p>През януари 2011 г. казал, че веднъж го видял да плаче, имал скарване с Алексей Петров, носът му бил разкървавен. А пред съда заяви, че Цветанов му бил казал, че е бит. Шотев се оправда: „В досъдебната фаза не исках конкретика в това. Каквото съм казал сега пред вас, това е истина.” И допълни, че Цветанов идвал често при Петров, бил близък с него, идвал със скъпа кола – мерцедес, впоследствие му разказал подробно как бил малтретиран и бит от Петров, който му бил отнел и имущество.</p>
<p><strong>Останалите от групата на Шотев</strong></p>
<p>Веско Шотев – брат на Валентин Шотев, също заяви, че познава подсъдимия от 80-те години покрай спортните си занимания в МВР. Петров бил треньор по карате на бившия комсомолски секретар на ВКР (т.е. Трето управление на ДС-МВР). Знаел, че в началото на 90-те години брат му и Петров започнали съвместен бизнес. Разбрал, че приятелските им отношения са прекъснати, когато Петров му се обадил по телефона и поискал да се видят в ресторанта на басейн „Спартак”. Това станало през август 2000 г.</p>
<p>„Той ми каза: подкарвам брат ти, почвам го, ще го унищожа, ще го съсипя и не се намесвай, че и ти ще изгориш! Отвърнах, че се излагат и ще станат за смях... А той продължи: Брат ти не ми вдига телефона, отказва срещи с мен, кажи му веднага да ми се обади!”</p>
<p>Веско Шотев не си спомни думите на брат си, когато му предал да се обади на Петров, за да се разберат. Помолен впоследствие да присъства със свой колега на срещата в „Златни телец”, той отишъл заедно с Цачо Андрейковски. От срещата помнеше, че времето било слънчево, Алексей Петров и брат му седели един срещу друг през две маси от тях – на около 10-12 метра.</p>
<p>Разговорът им продължил 20-30 минути, но те не чули нищо от него.</p>
<p>„Говореше само Алексей, разпалено, брат ми не отговаряше, навел глава, ей така седеше, държеше си главата с ръце (показва...) и гледаше в масата. Физически контакт между тях не е имало.” „Алексей Петров ставал ли е?” – „Надигна се, полустанал над него, заплашително, но не е посягъл. Ние и брат ми не реагирахме.”</p>
<p>Петров първи си тръгнал. Когато Валентин Шотев минал покрай тях, казал, че не успели да се разберат. „Изглеждаше зле, притеснен. Обади ми се после по мобилния и се видяхме в Паркхотела, в ниското...”. Там брат му разказал за заплахите на Алексей Петров, че ще го изгори жив.</p>
<p>Попитан за какво бил конфликтът, Веско Шотев отговори, че нито от Петров, нито от брат си е разбрал за какво спорят. „Останах с впечатлението, че общо са се скарали, а не конкретно.”<br />Свидетелят потвърди, че брат му и снаха му имали лична охрана от „Ипон”, както и училището.<br />Адвокат Василев го попита дали двамата с Андрейковски са били въоръжени в ресторанта.</p>
<p>Веско Шотев заяви, че има разрешително и служебно оръжие, но никога не го носи. Бил сигурен и за бившия шампион по бокс, че не носел оръжие.</p>
<p>Прокурорът Костов настоя да изясни следното противоречие в показанията на Веско Шотев. По време на разпита му през март 2010 г. той разказал, че когато Алексей Петров се надигал заплашително над брат му, те с Андрейковски също се изправяли. Сядали чак, след като Петров отново се успокоявал, за да не се стигне до физически сблъсък. А в съдебната зала Веско Шотев заяви, че те не са реагирали. Попитан кое е вярно, след дълго усукване отговори: „Вярно е, че той един-два пъти се надигна, а не знам дали ние сме ставали...”</p>
<p>След това бяха разпитани Ангел Темелков и Вили Бельов. И двамата са служители и в момента във фирмата на Веселин Шотев „Ивена Комерс”. Заявиха, че познават подсъдимия. Разбрали, че има конфликт между него и началника им, когато били поканени през 2000 г. да присъстват на телефонен разговор между тях, пуснат на спийкърфон. Разказаха пред съда, че Петров звучал много агресивно и заплашвал Шотев. Темелков цитира конкретна заплаха за убийство, докато Бельов заяви: „Чух, че според мен Алексей Петров каза на Валентин Шотев, че ще го пребие. Не разбрах защо, не обясни.” Шотев му казал, че телефонният им разговор се записва. На въпрос дали е видял да се прави такъв запис, Бельов отговори отрицателно.</p>
<p>И двамата отрекоха да знаят на какъв номер се е свързала секретарката с Алексей Петров. Не знаели и нищо за последвалата среща, но от следващия ден в офиса било много напрегнато, въведен бил специален режим на влизане и имало охрана. Не знаели от коя фирма е охраната.</p>
<p>Месец след разговора по телефона между Шотев и Петров, свидетелят Бельов получил анонимно обаждане – мъжки глас го заплашил, че ще дойде в офиса и ще му „разбие зъбите”.</p>
<p><strong>Прокурорът Спасов отрече намесата на Филчев</strong></p>
<p>Тъй като свидетелят от Софийска районна прокуратура Чудомир Спасов отговаряше на почти всички въпроси с „не помня”, се наложи да му предявят писма на Софийска градска прокуратура с указания във връзка с подадената тъжба от Алексей Петров срещу Шотеви заради жалбите им. <br />Припомням, че Спасов е прокурорът, който след проверка на тъжбата разпорежда да започне полицейско дознание и въпреки че то приключва с предложение за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление, внася обвинителен акт срещу Шотеви за набедяване.</p>
<p>„Имахте ли вътрешно убеждение, че трябва да се образува дело или писмата са ви мотивирали!” – „По вътрешно убеждение съм решил делото.” „Защо се позовавате на двете писма? – „Те са задължителни указания за предприемане на посочени действия.” Тези отговори на Спасов са от малкото конкретни неща, казани по време на разпита.</p>
<p>Но въпросите на обвинението предизвикаха сериозни възражение от страна на защитата, че не може да се пита нищо, свързано с вътрешното убеждение, с което се прилага закона. „Не може да се хвърля сянка върху това, че вътрешното убеждение е различно от постановеното, така излиза, че се нарушава Закона за съдебната власт и НПК”, заяви адвокат Траянова.</p>
<p>След като прокурорът въртя още известно време на шиш свидетеля, който продължи да не си спомня нищо съществено, се стигна до очна ставка между него и Валентин Шотев. Шотев твърдеше, че се е видял със Спасов в кабинета му и той му е споделил, че има нареждане лично от главния прокурор Филчев делото да влезе в съда. Както вече писах, от очната ставка не излезе нищо. Спасов отрече да си спомня за такава среща и заяви, че физиономията на Шотев нищо не му говори. Каза, че няма спомен някой да му се е обаждал във връзка с Шотеви, както и че никой не е поискал от него да намесва името на главния прокурор в настоящото дело срещу Алексей Петров</p>
<p>Около случая „Шотев” се очаква да бъдат изслушани още няколко свидетели, които не се явиха на това заседание. Засега показанията на Валентин Шотев се потвърждават само от заинтересовани лица – брат му и негови служители.</p>
<p>Накрая само едно пояснение извън съдебното заседание. Въпросът на адвокат Василев, който съдия Ченалова не допусна, засягаше следната информация. На 19 ноември 2010 г. при акция на Агенция “Митници” са иззети над 400 литра алкохол без бандерол от винарната на “Българска винена компания” ЕООД в асеновградското село Златовръх. Управляваната от Росен Иванов фирма е собственост на Валентин Шотев. От публикации в медиите след акцията се разбра, че предприятието е затворено. Повече ни звук, ни стон какво е предприето спрямо този основен свидетел срещу „Октопода”. И дали изобщо нещо е предприето...</p>
