След публикацията в сайта на ЦЗПЗ и в сайта „Гласове“, а в последствие и във в-к „Труд“ на мои споделени във Фейсбук рекапитулации на разходите за здравеопазване през 2019 г. породени от докладите по темата на ЕС за страните-членки вкл. България, фарма-лобистите решиха, че трябва веднага да отвърнат на „удара“.
Изявиха се своевременно с несериозни твърдения проф. Илко Гетов – председател на БФС (всъщност представител на „академичната аристокрация“, а не точно на аптекарите в РБ) и г-н Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на Научноизследователските фармацевтични производители (ArPharM). На първо място решиха, че за пореден път трябва да се скрият зад нечий гръб и да набедят за колосалните частни доплащания (46.6%) медицинския и денталния сектор за сметка на фарма-сектора, който е всъщност черната дупка, през която се засмукват парите на хората.
Като казвам това въобще не визирам магистър-фармацевтите, които са поели тежкия кръст да бъдат аптекари в собствени аптеки – става въпрос предимно за търговци на едро, производители и техните представителства, като и техните вериги от аптеки, които станаха факт в България чрез пробойни в законодателството или чрез безнаказаното му заобикаляне през 2002 и следващите години. Така фарма-олигарсите успяха да бламират действащия до тогава принцип „един фармацевт – една аптека“, да създадат една изключително висока степен на вертикална интеграция между производител-търговец на едро-верига от аптеки, като не на последно място постигнаха и почти пълно „заробване“ на фармацевтичното съсловие.
В резултат на това печалбите им нарастнаха неимоверно и който професионално следи сектора може да потвърди анализът ми, че за 10 годишен период, примерно, ръста не е в проценти, а в пъти. Ще дам конкретни числа и няма да започвам от 2001 г. (която ще покаже наистина драстични числа), за да не бъда обвинен в пристрастия – по консолидирани данни за сектора през 2009 г. частните разходи за лекарства от прескрипторни медикаменти и медикаменти без рецепта са били в размер на 1.7 млрд.лв., а през 2019 г. нарастват до 3.9 млрд.лв. според докладите на ЕС, което представлява 230% ръст при 61% ръст на БВП за България през същия период – 3.8 пъти повече в полза на корпоративния фарма-сектор при това само на свободния пазар.
Отделно от цитираните числа корпоративния фарма-сектор черпи ресурси и от публични източници, които през 2009 г. са били в размер на 674 млн.лв., а през 2019 г. вече са нараснали на 1.9 млрд.лв. (2.8 пъти увеличение).
Нали никой не се съмнява, че от тези колосални приходи не са се облагодетелствали точно магистър-фармацевтите, които са работили в собствени аптеки или тези, които са били наети в корпоративните вериги от аптеки – печалбите потъват в едни други джобове, косвен знак за което дават, примерно, рекламните разходи на фарма-корпорациите, но не само. Засега ще дам само един от многото налични примери и ако фарма-лобистите не започнат да дават отговори (вместо да ме атакуват по най-различни начини) ще започна да подготвям и представям публична дисертация по темата, от която се обогатяват свръхмерно на гърба на всички българи, но най-много на гърба на болните.
По-долу представям една тяхна собствена информация за размера на рекламния им бюджет, който инвестират, забележете, само за телевизионна реклама – наричат се най-общо и достатъчно манипулативно „фармация“ и са №1 от всички останали сектори, но така показват желанието си отново да се скрият този път не само зад гърба на медицината и денталната медицина, но и зад този на магистър-фармацевтите. Публикацията на представената таблица е във в-к „Капитал“ и касае 2018 г. през която са хвърлили за реклама 301.3 млн.лв. Отделно от тези пари се плаща допълнително за реклама във вестници, специализирани списания, общи списания и други издания, сайтове, конгреси, конференции, кръгли маси и т.н., но нали никой не се съмнява кой всъщност плаща.
Само подсказвам – не са аптекарите.
Подсказвам и още нещо, питам и чакам съответния отговор на първо място от МЗ – специализираната институция за контрол върху фарма-сектора в лицето на ИАЛ дали си е вършила междувременно работата и дали нещо общо с това има нейният бивш директор Асена Стоименова, която днес е съветник в политическия кабинет на министър Кирил Ананиев, а на 07-09 февруари 2020 г. се готви да става и председател на БФС.
Завършвам и с въпрос – специализираните институции и служби дали се интересуват от тази тема, защото МЗ нехае или нещо по-лошо, нашите парите си изтичат, някои лекарства пак са залипсвали, а някои лобисти пак са заели изходни позиции за бъдещи печалби?
Апропо, чакам отговори, а не поредната полюция, че мнението ми е непрофесионално и "излиза извън рамките на експертността".