- 10 Sep 2020
- 168
- 65
Имаше навремето един лаф: „Ти ме хвърли в оркестъра”. По-късно, когато България претърпя бавната си, но неизбежна модернизация, този лаф се промени на: „Ти ме хвърли в джаза”. Изразът означава да те поставят в необичайна ситуация. Някой или нещо да те накара да изпиташ потрес. Това пък е моят любим лаф. „Ти ме хвърли в оркестъра” е реплика с претенции. Тя е едно ниво по-горе от „ти изби рибата”, а „ти изби рибата” е две нива под „ти ме хвърли в джаза”. Може би тази селска снобария се е въртяла в главите на продуцентите на предаването „В джаза” по bTV, които са търсили все пак някаква интелигентна възможност да пласират некадърната жена на близък до премиера бизнесмен за ТВ водеща.
<p>Работата става още по-смешна, като се има предвид, че в музикално отношение премиерът е на ниво дива чалга, което важи по условие и за целия му антураж, съгласил се да му слугува било в Министерския съвет, било в медиите или в бизнеса.</p>
<p>Да кръстиш едно предаване, което обслужва рекламата на Бойко Борисов и неговото управление, „В джаза” е толкова нелепо, колкото да наречеш чалга клуб на името на Майлс Дейвис. Ако Вили Сечкова от bTV беше слушала джаз през живота си, тя нямаше да е Вили Сечкова. Искам да кажа, че тук става въпрос за културна бездна между образованието, манталитета и светогледа, които изразява джаз музиката, от една страна, и деколтето на Вили Сечкова. Между нея и джаза има бездна. Това означава, че ако тя тръгне към джаза, ще пропадне в тази бездна, и обратното – ако джазът тръгне към Вили Сечкова, от него няма да остане никакъв джаз. Това са несъвместими неща. Да не обидя някого, но те са толкова далеч, колкото далеч са един от друг Перник и Ню Йорк.</p>
<p>Само по себе си това предаване е кич и никой не би го забелязал, ако то не се опитваше да влиза в дебрите на политиката с претенцията да манипулира аудиторията. Кичът стана още по-голям, когато последната събота в ролята на „джазмен” влезе самият Цветан Цветанов. Той бе поканен с прозрачната цел да бъде изпрано петното от прословутите тъст и тъща с 14-те банкови сметки в полза на любимия зет. Цветан Цветанов беше гост на предаването „В джаза”, за да разкрие интимни подробности около раждането на третото си дете, в разгара на един от най-големите скандали за корупция и злоупотреба с власт, свързан с неговото име. По парадокс това предварително записано предаване се излъчи по същото време, когато полицията показа отчаяна неспособност да се справи с 30-ина лумпени по време на градското дерби между ЦСКА и „Левски”. И беше едно от най-нелепите неща, които съм гледал напоследък. От друга страна пък, беше и един от най-равностойните разговори между журналист и политик, които могат да се чуят и видят на българския екран. Вили Сечкова, натресена за водещ в bTV, и Цветан Цветанов, натресен за вътрешен министър в правителството на Борисов.</p>
<p>През цялото време имах чувството, че съм попаднал на подслушан разговор (сега СРС-тата са на мода) между съседи, които си „споделят” клюки в кухнята на тристайна панелка някъде в „Люлин”, Монтана или Радомир. Докато гледах „многозначителната” Сечкова, която се опитваше да изтръгне интересни отговори от рапона Цветанов, в главата ми нахлу образът на една пошла реклама, която се излъчва всеки ден. Тя рекламира долнопробно на вкус кафе и разказва следния сюжет: мъж от горния етаж слиза при съседката и носи насипно кафе, тя го поглежда възмутено и му казва, че истинското кафе е само вакуумирано. Нейна приятелка, която също е част от сюжета, услужливо подхвърля, че ще „скокне” до тях, за да донесе истинския пакет! Следва кадър, в който мъжът отпива от донесената напитка и вратовръзката му се изправя, имитирайки ерекция. Двете клявки се споглеждат многозначително, след което се изписва името на това наистина отвратително кафе. Цялото послание на краткия телевизионен продукт е еснафурско, пошло и долнопробно. То ви кара да купувате нискокачествена стока и да живеете нискокачествен живот.</p>
<p>Абсолютно същото усещане имах, докато слушах Цветан Цветанов, който обясняваше описваше на своя зазубрен наукообразен език първите тръпки при раждането на дъщеря си. Правеше го така, сякаш докладваше за поредната операция, проведена на територията на страната. Изглежда, че човекът разполага с един универсален, макар и беден речник за целия арсенал от житейски ситуации, които могат да му се случат в качеството му на вътрешен министър, на партиен лидер, на баща, а и на разследван от данъчните служби зет. С абсолютно същия равен, безличен и безсмислен глас Цветанов ръсеше баналности за първите дни на своята рожба по същия начин, по който каканижеше клишета за акциите „Октопод”, „Фабриката”, „Лабораторията”, „Печатарите” и т.н.:</p>
<p>„По начина, по който ние като едно семейство сме в ситуацията, в която сме, и като даденост имаме семейното огнище, ние сме в една традиция. Като гледам дъщерите си, сега пораснали, и си ги представям в положението, в което са били тогава на едно равнище и в същото положение, просто много се вълнувам”.</p>
<p>Твърдя, че ако поне пет процента от българското население слушаха по смисъл думите на вътрешния министър и без това нарасналият скок на самоубийствата щеше да надхвърли този в северните страни, където хората живеят по-богато, но с по-малко слънце. Това, което спасява българите от днешната власт, е неспособността им да се докосват до смисъла, да чуват думите взискателно и да търсят тяхното значение, както и да проследяват целта на дадено намерение или действие. Освен тежкия кич, който преживях покрай това интервю, се потресох и от бездушието на този тапет. Имам предвид Цветан Цветанов. Какъвто и да си, не можеш да говориш без сянка от човешка емоция за нещо толкова лично, каквото е раждането на детето ти. Разбира се, че и това е вид социална игра, но публичните фигури добиват някаква обща социална култура и могат да говорят за личните си неща по начин, който е приемлив за останалите. Нито прекалено разголващ и интимен, нито крайно отчужден и дисквалифициращ. Вярно е, че това е култура, непозната в България, но също така е вярно, че е невъзможно да се говори по цепеняшкия начин, по който го прави вътрешният министър. Той говори за себе си, сякаш преразказва клишета и баналности за средностатистическо българско семейство, описано от посредствен журналист в нискотиражен провинциален вестник. Все едно попълва квадратчета от тъпа кръстословица, на която и най големият глупак знае отговорите, защото се повтарят от броеве насам. То не бяха колики, то не бяха гинеколози, то не бяха памперси. На всичкото отгоре Цветанов подхвана този идиотски разговор с изявлението, че той и жена му са като обикновените хора. Как пък не счупих телевизора след това изречение, което изглежда заразно като срамна болест и се лепи на устата на всяко българско парвеню, което по случайност е станало политик. „Ние сме като обикновените хора”, рецитираше Цветанов, за да подчертае своята уникалност и гениалност, която и до ден днешен не може да разкрие, но към която очевидно много се стреми. Със същата неадекватност му отговаряше и „водещата” Вили Сечкова, която успя да проведе едно от най-неадекватните интервюта в историята на телевизията. Вярно е, много други са се опитвали, но никога не са постигали този успех. Други все пак от кумова срама или от лицемерното желание да маркират някаква актуалност биха попитали, дори и само намекнали за скандалите, в центъра на които е вътрешният министър от месеци насам.</p>
<p>Най малкото, самата телевизия bTV ден преди това му поиска публично извинение за негови изявления. Сечкова се държа като във виц за блондинки и дори не намекна за тези проблеми. Извъртя си един класически журналистически слугинаж, за да не употребяваме по-груби изрази, и окото й не трепна. Разбира се, за да бъде завършен кичът, накрая се появи Веселин Маринов, за да изпее една от любимите песни на Цветанов – нещо средно между ориенталски кючек и шлагер на Тончо Русев. Ако бях на мястото на Гого Лозанов, щях да отнема лиценза на bTV моментално само заради този потрес. Това е издевателство и нарушение на закона заради пълното разминаване между програмна схема и телевизионна продукция. Така, както са я подкарали в медията на Красимир Гергов, скоро вместо новини ще показват порно класиката „Дълбокото гърло” и ще ни убеждават, че това се търси на пазара за плод и зеленчук, пък те били комерсиална телевизия. Там е работата, че ако имаше истински пазар, работното място на Вили Сечкова щеше да е някъде около Лъвов мост, а скучен ръб като Цветан Цветанов нямаше да види ефир и в три часа през нощта. Знаете ли обаче кое ме успокоява – изкилиферченият начин, по който кулминират всички абсурди в България. Те винаги са били сигурен знак, че някакъв етап или че нечий край приближават. Колкото по-абсурдно става всичко наоколо и най-вече през медиите, толкова по-сигурно е, че даден етап от цикъла завършва и трябва да започнем отново.</p>
<p>Разбира се, че тъпото предаване на мутресата по тъпата телевизия с тъпия министър е малък детайл от цялостната уродливост, но то е поредният знак, че сме на поредния ръб преди поредната катастрофа, след която за пореден път ще започваме отново. Това наистина звучи като сюжет от тъп виц, но е факт. Най-голямата лъжа от 1990 година насам е, че се намираме в период на преход. Истината е, че сме в цикъл, и едва когато успеем да проумеем това, че се въртим в кръг, ще намерим изхода и ще започнем неслучилия се преход.</p>
<p>Коментарът е публикуван във в. „Галерия”.</p>
