Националният статистически интститут (НСИ) излезе с данни в края на миналата седмица за нивата на безработицата в България. Според тях безработните в страната са 376 хил., или 11,4% от активното насление. Евростат също публикува данни за безработицата, като те бяха сходни на данните на НСИ. Това показва, че методологиите на двете статистически служби – българската и европейската – са напълно хармонизирани и е добре управляващите да сверяват часовниците си по тях.
Безработицата ще спадне, когато държавата спре да се меси в икономиката

Правя това уточнение, защото през последните две години министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов многократно се опита да опровегава данните на българската статистика и да ги заменя с данни на структури, подчинени на социалното министерство, които, разбира се, доказваха, че при доброто управлние на ГЕРБ безработицата непрекъснато намалява и че ако хората на Борисов упралявяват още един мандат, ще създадат условия за пълна заетост, гарантираща просперитет и благоденствие за всички.

Управляващите трябва да знаят, че що се отнася до безработицата, фокусите с цифрите са напълно излишни, защото проблемът със заетостта не само не е решен, но дори има тенденция към влошаване. Това би трябвало да накара социалния министър да потърси верния подход за справяне с тази усложнена кризисна ситуация, а не да търси начини да изкриви цифрите.

Особено на фона на стряскащите данни на същата Евростат за увеличаващите се нива на безработицата в доста европейски страни – най-вече в Испания и Гърция – което е в пълен контраст с опитимизма, излъчван не само от българското правителство, но и от някои европейските лидери.

Няма място за илюзии. Особено сред икономисти и политици. Те трябва да оценят, че икономическата, финансова и най-вече дългова криза в Европа не може да бъде преодоляна с конвенционалните политически методи. Няма място и за илюзии, че скоро ще има пробив в настоящата система и ще се намери бърз и надежден изход за решаване на проблемите. Това означава само едно: трябва да се търси щадящ и по-малко болезнен подход.

В основата на ръста на безработицата от началото на кризата стои преди всичко нездравият оптимизъм, завладял света след падането на Берлинската стена, който въпреки предупрежденията на редица авторитетни икономисти и анализатори се самоподклаждаше до самото навечерие на краха от 2008 г. Той беше основната причина светът само за четвърт десетилетие да преживее няколко тежки локални финансови кризи.

Сегашните опити да се реши този проблем чрез институционални механизми, които се оказаха и основната спънка за намирането на навременно решение, срещат сериозна съпротива именно от страна на онези разумни гласове, които предупреждаваха, че  разширяващата се намеса на държавата в пазарните взаимоотношения ще доведе системата до фалит или най-малкото ще забави оздравителните процеси.

И днес въпреки очевидния провал има привърженици на идеята, че проблемът с прекомерната държавна намеса може да се реши само чрез още повече държавна намеса. Именно тези гласове призовават за усилване на оборотите на машините за печатане на пари с аргумента, че вкарването им в икономиката ще успокои хората и ще ги накара да потребяват повече. Засега обаче резултатите от този подход са по-скоро отчайващи. САЩ трупат все повече дълг, американците се въздържат от потребление, безработицата остава на твърде високи нива, а допълнителното количество пари в обращение напомпва инфлацията, обезценявайки долара и изяждайки доходите, замразени в началото на кризата.

В Европа липсата на единство прави проблемите още по-тежки. Разпадът на чувството за общност върна всяка държава, членка на ЕС, в националните й граници и решенията на проблемите започнаха да се търсят на национално ниво. Всички опити да се изгради работещ единен план за излизане от кризата и стопяване на безработицата търпят провал. Въпросът е как на общоевропейско ниво да се намери начин за създаване на заетост в Гърция и Испания например, при положение че във Франция проблемът е не по-малък, а хората в Германия, Австрия и Холандия, където няма такъв проблем, все по-настойчиво отказат да плащат за грешките на други. Единен подход би означавал свободната работна ръка от двете най-закъсали държави да се пренасочва според правилата на пазара към онези държави, в които все още има свободен производствен капацитет, устойчиви нива на потребление и необходимост от работна ръка.

Наливане на пари в закъсалите държави не е решение, защото дълговете им и сега са непосилни за връщане. Не може да се създава заетост чрез държавна политика, защото закъсалите държави са затруднени да привличат свежи пари, а и инвеститорите бягат, защото няма кой да им гарантира, че ше си получат парите обратно. Не може да се създава заетост, защото на същите тези държави им се налага да правят драстични съкращения на разходите, за да могат да върнат направените досега дългове.

В рамките на ЕС България се намира в уникална ситуация. Наблюдават се устойчиво високи нива на безработицата. Има напълно неадекватна политика по заетостта. Липсват инвестиции въпреки гръмките опити на правителството да представя страната като данъчен рай. Във валутен борд сме, а това не позволява каквато и да е държавна интервенция в паричната политика, като изключим финансовите хватки и еквилибристики за стъкмяване на подходящи отчети. Кредитният ни рейтинг е достатъчно нисък – дори на фона на Гърция, Италия, Испани и Португалия – за да не можем да си позволим да взимаме евтини кредити от световните кредитни пазари, макар да имаме напълно приемливи нива на бюджетен дефицит и дълг спрямо брутен вътрешен продукт. Енергийната ефективност на производството ни е в отчайващо състояние, а това прави произвежданите в България стоки неконкурентни.

Наблюдава се тенденция на влошаване на образователните услуги, което рефлектира на пазара на труда, защото там се вливат неподготвени кадри. Добре подготвените пък често избират емиграцията като единствен изход за спасение и себереализация.

На този фон управляващите търсят пожарни решения, будещи недоумение. Очевидно е, че те напълно не разбират, че изходът от българската криза се крие в оттеглянето на държавата от голяма част от дейностите и в даването на глътка въздух на бизнеса чрез намаляване на подклаждащите корупция всевъзможни режими и административни спънки за средните и дребните предприемачи. Няма как едновременно да намалиш безработицата и да толерираш и закриляш едрия бизнес и монополите. Докато държавата отсрочва с години задължения на едрия бизнес и си затваря очите за нередности в повечето от големите фирми, тя непрестанно тормози средния и дребния бизнес с крайни срокове и го притиска да прави извънредни разходи. Това оскъпява допълнително произведените от него стоки и услуги, прави ги непродаваеми, води до намаляване на заплатите, съкращаване на персонал, криене на доходи и търсене на всякакви възможност за заобиколяне на системата.

В крайна сметка премиерът Борисов предложи държавата да накара всяка фирма да наеме по един работник, без да е наясно какво предлага и без да проумява, че наемането е пазарен процес и зависи от моментната необходимост на съответната фирма. Подобни идеи за пряка намеса на държавата в един напълно пазарен процес са не само наивни, но и опасни. Те ни връщат към времената на плановата икономика, където държавата определяше нуждите на всички и за всичко.

Какво е решението? Очевидно не е надеждата на правителството, че Европа ще купува нашето производство, нито пък че еврофондовете ще създават заетост. Ако беше така, нито Гърция и Испания щяха да са в това състояние, нито Европа щеше отчаяно да търси начин да стимулира създаването на работни места чрез политически действия и съставяне на екшън планове. Решението не е и в наивните представи на премиера Борисов за функционирането на пазарната икономика и в предложенията му за садене на картофи и саниране на панелки. Решението се крие в отказа на държавата да се меси в икономиката и в увеличаването на контрола й върху спазването на пазарните правила от всички. А не само от някои.

Още от категорията

4 коментар/a

Боко-Пържолката на 09.02.2012 в 18:25
Но за да стигне човек до правилния извод трябва повечко да е чел, а не само да е прелистил "Винету"...
2003 на 09.02.2012 в 20:44
Жоро, абсолютно си прав, но ти искаш Боко тиквата да увеличи контрола върху спазването на пазарните правила, точно от тези, които са платили, за да може той да е в премиерското кресло. Как си го представяш това?! Ти искаш Тотю да прави неща, които не би могъл да проумее, дори и да му се наливат в главата?! Жоро, в България управляват хора, които изобщо не са там, за да мислят кое е добро, кое ще оправи държавата, икономиката, образованието, здравеопазването, сигурността на хората. Те са там, защото са обещали определени неща на някои хора. Те ще са там, докато си изпълняват обещанията - колко, и на кого да бъде дадено от държавните пари. Всичко което правят е само с тази цел. И всичко друго, което им се налага да правят, е досадно задължение, което с мъка правят как да е, само да мине времето. Просто се гледа да минат тези четири години, и колкото се може повече да бъде заделено за \"нашите хора\". А ние слушаме, четем, пишем, за това как те искат да оправят положението, но има криза, и т.н. Та те нямат капацитет дори да разберат това, което би им казал един умен човек. Защо изобщо чакаме от тях да свършат някаква работа?!Защо изобщо си мислим, че те биха могли да направят нещо смислено?! Чакаме от умрял писмо. Пак казвам - абсолютно си прав! Но от тия главочи не бива да го очакваме. Губим си времето.
Някой си на 10.02.2012 в 04:29
Какво означава държавата да се меси? Звучи ми като каквото й хрумва това да прави. Държавата е създадена от обществото да е органа, който със своите управленски структури и инструментите на нейните институции да движат общественото развитие в позитивна насока. Трагичното е, че тези механизми се проектират и изграждат от политиците. Най-трагичното обаче е, че българските политици стоят далеч от обществените интереси. Техни цели са групови и лични интереси, както и това да са проводници на чужди интереси, но също така продиктувано от лични интереси. С внимателното наблюдение и анализ на техните действия може доста точно да се разкрие и определи посоката на техните цели. Само да си припомним предизборните платформи, ако можем да ги наречем такива, защото бяха некомпетентно и некадърно изготвени и сравним това, което бе залегнало в тях и действителността Едва ли има честен човек, който да не ги определи като безочлива демагогия за подвеждане на хората, за да им се доверят. Какво по-голяма доказателство от това, че българина отива на всеки следващ избор със своя наказателен вот, или загубил всякаква надежда за нещо по-добро изобщо не гласува. Кога политиците са се похвалили с участие в изборите на повече от 50%. Затова и относителната тежест на купените гласове е доста голяма.
Aslan dervishoglu на 10.02.2012 в 18:37
Държавата не е органа,който движи обществото напред.Хората сами се движат напред,а държавата само им осигурява възможности да го правят възможно най успешно.Затова държавата трябва да се занимава само с армията,полицията и съда.Останалото да се остави на хората да се организират сами.Да видим тогава какви политици бихме имали и дали те ще са корумпирани и безотговорни.

Напиши коментар