- Автор: Арно дьо ла Гранж, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 290
- 4
Сегашната дипломатическа безизходица е колкото сблъсък между култури, толкова и между геополитически амбициии.
Изправени срещу Путин, европейците са объркани.
Вярно е, че връзката между тях е асиметрична. Руският президент държи в ръцете си всичко - политическата власт и военната сила. Той решава сам, което му дава гъвкавост… Европейските му партньори не разполагат с толкова хлабави юзди. И както често се случва, се движат в разпръснат ред. Пред килимите от бомби в Алепо французите и англичаните проповядват твърдост. Германците са по-предпазливи. Но най-вече между тях няма съгласие за линията, която трябва да поддържат.
Според германския външен министър днешните времена са по-опасни от времената на Студената война. По онова време според него Вашингтон и Москва поне са знаели кои са червените линии… Несъмнено това е прекалена драматизация. Защото Путин, дори и да изпраща надалеч своите войници и изтребители “Сухой”, проявява
безспорна стратегическа ловкост.
Знаейки засега докъде може да стигне, без да отива твърде далеч. Без да прекратява отношенията, използвайки различията между отделните столици. Всявайки раздор в предизборните дебати вътре в самите държави.
Европейците изчакват. Повече санкции? По-малко санкции? Нескончаем дебат.
А на френския външен министър не му остава друго, освен да призове за “политическа и морална сила” своите колеги. Тя изобщо не впечатлява Путин, който смята, че Европа е болна именно в това отношение… Според него, за да говорят ефикасно, европейците трябва да постигнат две неща. Стратегическа визия и вяра в ценностите си.
Превод от френски: Галя Дачкова
