Алексис Вастин, живот на боец

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49173_5J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xl.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Един от най-красивите френски боксьори не успя да избяга от трагичната си съдба. Два пъти бе ощетен на Олимпийските игри. В Пекин през 2008 г. заслужаваше златния медал, но трябваше да се задоволи с бронзов. На полуфинала водеше срещу доминиканеца Диас, но 19 секунди преди края съдията го санкционира, обвинявайки го, че се е забавил. Докато Вастин беше царят на ловкото движение: той изучаваше своя противник и нанасяше сигурен удар. В Лондон, през 2012 г., отново стана жертва на несправедливо решение. Два пъти отхвърлено възражение. В света на бокса тежестта на някои федерации е огромна, а срещу тях тази на Франция олеква. Сълзите на ярост на Алексис трогнаха дори англичаните, които обожават &ldquo;възвишените победени&rdquo;, особено когато са французи. Те го аплодираха сякаш е победител и освиркаха противника му, който също бе учуден от решението&hellip; <em>&ldquo;Аз съм отвратен, пребит, смазан. Два пъти подред, по толкова явен начин: не можех да си го представя&rdquo;</em>. А още по-малко да го понесе.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Алексис имаше всичко, за да успее.</strong>&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Превъзходен атлет, висок 1,78 м и тегло 64 кг, той се роди на ринга, тъй като баща му става треньор, след като е бил вицешампион на Франция при аматьорите. Само по себе си семейство Вастин е един отбор. Алексис се качва за първи път на ринга, когато е на шест години, много малък, разбира се, но показва разрешителното на по-големия си брат. Цялото семейство - две момчета и две момичета - живее за бокса, включително Сели, шампионка на Франция при девойките през 2009 година. Толкова надарена, че вече не намира противник на своята възраст, че баща й, който е неин треньор трябва да я &ldquo;състари&rdquo; с една година.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49173_IrIgJlimemRAajoEUXDnAHUn2zwbHd.jpg" /></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Сели бе убита при пътен инцидент на 3 януари т.г. близо до Довил. Проклятието нанесе поредния си удар. В момента, в който Алексис си върна равновесието и енергията след трудни моменти, когато го виждаха по-често в нощните клубове с чаша в ръка, отколкото в спортната зала. Красив хлапак, много красив, което често дразнеше неговите противници. Алексис бе забелязан от Бруно Путцулу, който искаше да го прави актьор, но ДНК-то си каза своето. Той преодоля изпитанията, за които само Брахим Аслум (олимпийски шампион в Сидни) може да говори като познавач: &ldquo;<em>След като премина през тежка депресия, Алексис претърпя няколко травми, но даде тласък на кариерата си в друга категория: 69 кг. С перспективата на Олимпийските игри в Рио през 2016 г.&rdquo;.</em></span></p> <p><span style="font-size:14px">След драмата в Лондон Алексис наистина колекционираше злополуки: дискова херния, фрактура на малкия пръст, тендинит на врата, разкъсвания на междуребрените мускули, скъсване на сухожилие на рамото. Толкова инвалидизираща серия, че кариерата му изглеждаше провалена. Но той победи в тази нова битка, която никой съдия не можеше да му отнеме. На последното световно първенство по бокс през 2014 г. (Алмати, Казахстан) той спечели четвъртия си златен медал след предишните през 2008, 2010 и 2011 година. <em>&ldquo;Не мислех, че ще бъда в най-добрата си форма, но така се получи, в едно състезание от много високо ниво. Отсега нататък ще гледам на нещата като относителни. Най-важното - и аз изстрадах, за да го разбера - е да изпитвам удоволствие: вече не съм озлобен</em>&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Катастрофата на двата хеликоптера в Аржентина приключва списъка с награди, орязан от несправедливостта, който можеше да бъде един от най-хубавите във френския бокс. Смъртта му напомня на всичките му почитатели за Марсел Сердан, чийто самолет се разби на връх Вара, на Азорския архипелаг, в нощта срещу 28 октомври 1949 година. Сердан бе тръгнал за Ню Йорк, за да си върне титлата на световен шампион в средна категория. Докато Алексис започваше своето завръщане. В Пон Одемар кланът Вастин, по-сплотен от всякога, отново е в траур. Родителите загубиха две деца.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <div><span style="font-size:14px"><em>Свързани статии: &nbsp;</em><a href="http://glasove.com/svetski/49056-tri-frenski-zvezdi-zaginaha-pri-snimkite-na-realiti-shou" style="line-height: 1.6em;">http://glasove.com/svetski/49056-tri-frenski-zvezdi-zaginaha-pri-snimkite-na-realiti-shou</a></span></div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>