- 10 Sep 2020
- 31
- 0
Президентските избори в България са на път да изиграят крайно лоша шега на вота за местната власт в страната. И фокусирайки основния медиен и обществен интерес върху избора на бъдещ държавен глава, да маскират един нов феномен в политическия живот на големите български общини. Засега отчетливо проявен в Южна България.
<p>Този феномен със сигурност ще развихри колосална корупция в тези общински съвети, в които успее да пробие. И със сигурност ще докара много повече беди с европейски привкус, отколкото фигурата на новия президент. Независимо дали той ще се казва Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин или Меглена Кунева. Бедите ще застигнат страната под формата на спрени европари за регионалното й развитие. Нещо, от което един южен град – Сливен, вече здраво се опари.</p>
<p>Изобщо през последните 12 години местните избори у нас се оказаха неизчерпаем източник на</p>
<p>дърва за огъня, на който</p>
<p>тихо и кротко си къкри българската корупция</p>
<p>Най-скандалната рожба на местния вот досега бяха корпоративните общински групи, които пробиха и дори овладяха някои от морските ни градове. Емблематичен пример е Несебър, в който морският, уж бизнес, модел, а всъщност обикновено рушветчийство, на практика уби партиите на местно ниво. Е, всяко начало обаче има и край. Партиите вече си връщат изгубените позиции по морето, подпомогнати от финансовата криза и управлението на ГЕРБ, които пресушиха чуждите инвестиции и удавиха бурното строителство по брега. А може би, защото и самите партии там започнаха да работят на принципа на т.нар. бизнес формации. Като гербаджиите в Несебър, които си напазаруваха една от тези корпоративни групи в местния общински съвет и я направиха своя официална структура там.</p>
<p>Сега новият феномен на общинските избори е съживяването на стария морски модел, но във вътрешността на страната и по-специално в 3 от големите общини на Южна България.</p>
<p>Съживяват го</p>
<p>алчни групи, дърпащи податливи „политици” и отляво, и отдясно, а и с цвят на свежи гербери <br />Маскирани са като някакви граждански съюзи и коалиции за спасението на съответния град.</p>
<p>Т.е. от вируса на морския модел са поразени и двете най-големи политически партии в момента. Както управляващите от ГЕРБ, така и най-голямата опозиционна формация – БСП, най-вероятно ще пострадат от маргиналните политици, които самите те са издигнали до нивото на местни лидери. В недалечното си минало Столетницата дори е пращала днешните си люспи-конкуренти като народни представители в парламента.</p>
<p>Сега в два съседни областни центъра на Южна България – Сливен и Ямбол, бившите червени депутати Иван Славов и Стоян Проданов играят в кметската надпревара срещу официалните кандидати на БСП генерал Кольо Милев и Мариета Сивкова. Действащите кметове на двата града пък бяха осъдени – за злоупотреби. Нито Иван Славов, нито Стоян Проданов имат голям шанс за кметските кресла в Сливен и Ямбол. Те нямат шанс дори за балотажа. Играта им е друга.</p>
<p>Уж гражданските формации „Съюз за Сливен” и Коалиция „За Ямбол”, използват бившите червени депутати да завлекат колкото е възможно повече гласове от партията майка, за да вкарат максимален брой общински съветници от собствените си листи. И при очертаващото се двуполюсно противопоставяне между ГЕРБ и БСП в повечето български общини да се превърнат в незаобиколим фактор, както обича да казва Ахмед Доган, в своя град. А Съюзът и Коалицията подобно на досегашните корпоративни общински групи по морето да прибират полагащия им се пай при деленето на общинската баница. Независимо коя от двете основни партии в страната управлява в Сливен и Ямбол.</p>
<p>Същата схема, но срещу управляващите от ГЕРБ, се прилага и от „Съюза за Пловдив” на Дани Каназирева. Бившата герберова общинарка също се кандидатира за кмет на града под тепетата без абсолютно никакъв шанс дори за балотаж. Но със сериозни шансове да „изяде” част от гласовете на ГЕРБ и на кандидата й за кмет Иван Тотев. И вероятно с единствената мисъл за броя на бъдещите общинари, който може да бъде реализиран от листата на „Съюза за Пловдив”.</p>
<p>Големият въпрос е защо морският бизнес модел на общинско управление напира да глозга и вътрешността на България? Ами много просто – когато не става дума за пари, а за спасяване на гражданите от традиционните и страшно корумпирани партии, значи, че</p>
<p>всъщност става дума за много пари</p>
<p>в едни позападнали областни центрове. (Въпреки че Пловдив все още се води за втория по големина български град, той позагуби доста от блясъка и от икономическото си значение за страната.) Със, забележете, компактни маси циганско население, които могат да бъдат пазарувани от „спасителните” съюзи и коалиции.</p>
<p>Типичен пример за ролята на големите пари при нахлуването на морския модел в Южна България е „Съюзът за Сливен”. Заедно с бившия червен депутат Иван Славов, вече изключен от партията, другата основна движеща сила на формацията е регионалната бизнес звезда Радостин Русев, по-известен като Радото. И ако Славов идва от единия край на политическия спектър в града, то общинарят Радото е работил с хората от другия край на спектъра. Като пръв ортак и верен политически съратник на кмета от ГЕРБ Йордан Лечков, който днес по собствените думи на Русев е „най-големият опонент” на „Съюза за Сливен”. А разривът между двамата е заради едни пари или по-скоро много европари, от които кметът е резнал бившия си съратник. Той пък после го наклепал пред Европейската комисия и ето как Сливен стана единствената община в България със спрени средства от Европа – цели 65 милиона лева.</p>
<p>Сега Радото търси своя личен реванш срещу Лечков и иска да се превърне в незаобиколим фактор в местния общински съвет. Защото</p>
<p>общинската баница в Сливен хич не е постна</p>
<p>Спрените пари от Европа все ще тръгнат някой ден след изборите. През август пък кабинетът „Борисов” прехвърли серия от апетитни имоти на сливенската община, които дотогава бяха собственост на военните.</p>
<p>Имотите са спортно игрище, летищният комплекс в местността Кютюклюка и четири терена в местностите Бършен, Кютюклюка и Дългия рът със 79 сгради с обща площ 15 620 квадратни метра. Засега официално заявеното намерение на местната власт, т.е. на ГЕРБ и Лечков, е да използва част от имотите за развитие на складовата и експортната дейност в региона, който е утвърден производител на плодове и зеленчуци. Как точно обаче изглежда ще решава новата конфигурация в общинския съвет, в която „Съюзът за Сливен” се гласи да бъде водещ арбитър.</p>
<p>Съседната им „Коалиция за Ямбол” се цели в същата позиция в своя си общински съвет. А там царят, меко казано, смущаващи практики, налагани от играчите с влияние. Защото бизнес група, от която зависят съответните решения, може да докарва много прилични доходи както на редовите участници в нея, така и на тартора си. Ето какво разкрива през юли 2010 пред в. „Сливенски вести” независимият ямболски общинар Николай Ганев за корупцията и системата на подкупи в местния общински съвет: „В началото, когато бяхме новобранци в общинския съвет, мизата беше 3 хиляди, впоследствие взеха да се „обучават" доста нашите колеги и тя стана 5 хиляди лева, но в някои случаи се е стигало и до 8, и до 10 хиляди лева. В друг случай им се помага чрез поръчки, вкарването на фирмите им като подизпълнители на други фирми, даване на разни обекти, оправяне на техни хора на работа, за да могат после да им кажат „ти слушай, защото имаш човек дето да работи, в противен случай хайде чао".” Разбрахте ли сега, каква е битката за „спасявенато” на Ямбол, която се води от едноименната коалиция?</p>
<p>Що се отнася до Пловдив, едва ли е необходимо да се дават конкретни примери защо е добре да си арбитър в местния общински съвет. Като амбицията на „Съюз за Пловдив”, например. Достатъчна е само следната информация от предизборния сайт на Дарик радио: „Цената на едно място в общинския съвет може да достигне половин милион лева...”</p>
<p>Ето защо вирусът на морския модел, който плъзва из Южна България, рискува да се превърне в сериозен проблем за цялата страна. Корупция и рушветчийство от подобен мащаб няма как да останат незабелязани от когото трябва в Европа. Особено в навечерието на новото договаряне на милиарди евро за България до 2020 година.</p>
