Мариус Куркински: Заставам зад "Засукан свят" като човек, режисьор и актьор

Мариус Куркински: Заставам зад "Засукан свят" като човек, режисьор и актьор
"Киното запечатва време, както казва режисьорът Андрей Тарковски. Заставам зад филма "Засукан свят" като човек, режисьор и актьор. Държах посланието, което съм вложил в него, да бъде пренесено през годините и да бъде така, както е замислено. Както съм разсъждавал тогава, какъвто съм бил тогава, когато съм посегнал към разказа", разказа в предаването "Тази сутрин" по бТВ Мариус Куркински.  След две години отлагане заради пандемията, филмът му "Засукан свят" по разказ Николай Хайтов тръгва по кината от 14 май. Сценарият е написан през 2015 г., а продукцията е завършена окончателно през 2019 г. Пандемията обаче попречи на първоначално планираното разпространение на филма.

Снимка: Instagram

 

Според него трагикомичният разказ на големия български писател ни учи, че животът е прекалено заплетен, за да разбереш кое е за добро и кое за лошо. Това, което той добавя от себе си във филма, е, че все пак "би било добре с развитието на живота да се научим да правим разлика." 

Според Куркински отдалечаването от доброто се получава заради липсата на вяра и живот в православната църква.

"Не се превъзнасям, аз съм грешен човек, но полагам усилия за подобряване. Голямото зло, което ние сега усещаме, са годините на безверие. Сега ние берем техните плодове", каза той.

Въпреки че е отдаден на театъра, за него той не може да бъде храм: "Храмът е само на Господ!"

Героят във филма "Засукан свят" минава през различни изпитания, които в началото мисли за лоши, но се оказват за негово добро. Но изпитания според Мариус Куркински има във всички времена. 

"Най-важните заповеди са да възлюбиш Господа и ближния си така, както себе си. По-големи от тези заповеди в Евангелието няма", смята Куркински.

"Не съм сигурен, че сме се заобичали повече. Аз не съм постигнал кой знае какъв напредък. Големи са амплитудите от по-нормално човешко състояние до изпадане в греховни състояния. В България има много добри, съхранени хора, които извършват действия на любов, помагат на хора, не се показват, не се изявяват. Аз съм го виждал - и приятели такива имам, и в църквата, където ходя, сред братята. Изумителна е тази България", каза още Мариус Куркински.

По време на снимките на филма актьорът остава изумен от добрината и смиреността на хората от Ивайловград.

"Приказна природа, но хората живеят бедно. Директно казват - живеем трудно, но сме щастливи. От тях го чух. Добрите българи са много!", допълва той.

Своето щастие актьорът пък открива в родната си Варна, където прекарва един месец заедно с баща си. 

"Да посрещна с него Възкресението ми се случи за пръв път. Той е на 82, аз на 51 и за мен това са изключителни събития. Варна е градът, в който съм започнал с театъра. От мястото, където живея, асфалта, плочките, автобуса, входа на театъра, сцената - това беше истинската природа за мен, друга нямаше. Усетих света много по-късно. Театърът е моята голяма любов", споделя режисьорът.

На 13 май в зала 1 на НДК ще се състои и сборният моноспектакъл "Мариус 50".

 

 

Коментари

  • Перничанка

    07 Май 2021 18:25ч.

    Филмът е мъчително досаден и пълен с клишета, едвам издържах до края

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • D-r D

    07 Май 2021 22:10ч.

    Не е за гледане. По-добре си прочетете Хайтов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Амене Менема

    08 Май 2021 10:41ч.

    Недоразумението „Мариус Куркински“ (на когото и името е фалшиво) е направило калпав, претенциозен, досаден, лъжлив, противен филм. За разлика от великолепната проза на Хайтов, която се чете леко и сладко, защото езикът ѝ е майсторски, жив и истински, кинематографските напъни на този господин са отблъскващи със своята посредственост, непохватност и фалш. Докато Хайтов докосва мислите и чувствата ни по естествен и непринуден начин, разказвайки ни привидно прости, но вълнуващи и запомнящи се истории, Мариус реди дразнещо изкуствени сцени и похвати и насилва зрителя да поглъща надутите му, но кухи откъм естетика и достоверност внушения. Хайтов се чете на един дъх и всеки разказ оставя в ума ти късче мъдрост, а в душата ти топлина, а от прехваления неизвестно защо Мариус очаквайте само отегчение, досада и помпозна никаквост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи