Българите в американското кино: истини и фантазии

Българите в американското кино: истини и фантазии
В продължение на няколко броя на сп. Кинозвезда от 1924 г. кореспондентът г-н Стефан Г. Денчев публикува няколко доста обширни и подробни материала от света на Американската филмова индустрия. Сред тях са интервю с Пола Негри, разходка из Лос Анджелис и големите киностудия, фотографии из работни моменти на снимачни площадки и още много други. Дори в каре специално озаглавено „Филмовите тайни открити” от редакцията на списанието категорично заявяват, че г-н Денчев ще отговаря „точно и проверено” на всички запитвания. Но безспорно най-интересни са онези текстове и снимки, които са свързани с българите в американското кино. Впрочем Стефан Денчев същи е един от тях. Може би.

 

България трябва да се радва, че макар и малка, е родила достойни синове, които със своите способности я поставят в рамките на културата и изкуството. С гордост се произнасят в Европа имената на Анна Тодорова, Саша Попов, Панчо Владигеров, Борис Михайлов, Петър Райчев и др. Които доказаха, че България е страна с високо-интелигентен народ, който макар и угнетен от 500 годишното турско робство, с бързи крачки върви напред и взема първенството над балканските народи.

Ние сме горди, че зад океана, в страната на мира и свободата – Америка, имаме българи които доказват на „новия свят“, че България може да даде способни способни хора в полето на най-новото изкуство – кинематографа. Там са: Пери Н. Векров, Благой Стефанов и Стефан Г. Денчев, които са при тихият океан в кинематографичната столица Лос Анжелес, работят необезпокоявани от никого, работят и се радват на труда си, които им донася слава и издига името на отечеството ни.

Кинозвезда, 1924 г. 

 

 

Патетично-артистичният привкус на текста от Кинозвезда е много интересен.  Още по-интересно става, когато се разровим в съвременните бази данни за историята на американското кино за да открием имената на българите във филмовите продукции.   

Безспорно най-успешната и разпознаваема фигура е тази на Пери Н. Векров. Някои изследователи (като Винсънт Барнет и Алексис Уидън) твърдят, че се среща и във вариант на произношение „Веков”. Ясно е, че това не е истинското име на българина, а вероятно адаптирана „американска версия” или направо артистичен псевдоним. 

 

В ляво е Пери Н. Векров, заедно с Франки Ман и Стюарт Холмс  - снимката е от работния процес по Trailed by Three (1920)

 

 

Реклама в Exhibitor's Trade Review от 1923 за филм по сценарий на Векров - от базата с данни на Media History Digital Library

 

Ето какво Кинозвезда ни съобщава за него:  че е роден в Шумен през 1881. Като дете с родителите си заминава за Египет, където е играл във френска театрална група, а сетне е завършил Робърт Колеж в Цариград. От 1901 г. е в Америка, където специализира драма, опера и водевил. В статията са изброени и основните заглавия на българина, продукции за компаниите „Парамаунт” и „Юнайтед студиос”. Актьор, режисьор и драматург.

 

Афиш на кино-сериала Perils of the Yukon от 1922, под режисурата на Векров и Макгоуан, за съжаление също със загубено копие

 

Карето за него завършва със заявлението, че най-вероятно Векров се намира в настоящия момент в Япония и снима „сериални филми”.  Всъщност няма засега открити данни, че е посещавал Страната на изгряващото слънце.

Пери Н. Векров фигурира в базите Автори на американското кино и Британски филмов институт.  Наистина е родом от Шумен. Режисьор е на 15 (другаде пише 19) филма, сценарист на 11 ленти, и в три кинотворби играе малки роли.

В специализираната литература неговото име често се споменава особено във връзка с британската бестселър писателка и режисьорка Елинор Глин, чиито роман Три седмици българинът пръв екранизира. Така се появява дебютният филм на Пери Н. Векров Три седмици,  чиято премиера е на 8 октомври 1914 г. (В последствие през годините романът на Глин ще претърпи още много екранни адаптации. Явно Веков е имал изключителен вкус и нюх за подходящи за екран текстове.)

 

Прочутата Елинор Глин, известна не само като писател, но и една от първите жени-пионери в кинорежисурата

 

За жалост повечето творби, върху които Пери е работил се смятат за загубени. Съществува обаче едно не пълно копие на Играчките на войника (1930), режисирана от Майкъл Къртис и по сценарий на Векров. Музикална комедия, тематично свързана с Първата световна война. Да точно така, режисирана е от същият Майкъл Къртис, който през 1942 ще заснеме Казабланка с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман, и ще получи Оскар… Пери Н. Векров не става свидетел на тази слава - уви твърде рано си отива от този свят, на 57 годишна възраст през 1937 г.

 

  

Откъс от "Играчките на воийника" (1930) на Майкъл Къртис, със сценарит Пери Векров.

 

 

Има и други двама българи – Онжев от гр. Сливен и Г. Гръблев – бивш офицер от българската армия. Те не са имали шанса да вземат добра работа освен като фигуранти и то само два пъти за „Уйлям Факсъ“ (има се предвид Фокс – бел. авт.) Студио. Последният който е младо и интелигентно и симпатично момче обещава да стане добър кино-актьор.  Със значение е да се отбележи че в началото на тая година само за 2-3 месеца в Лос Анжелес бе Тодор Радославов, който пристигна като голям актьор (!) от Берлин и желаеше да вземе позиция не като актьор, но като „звезда“. Обаче самомнението и незнанието на езика го принудиха да се завърне обратно откъдето беше дошъл!...

  Август 1924, Лос Анжелис, Григорий Клюзъ, Кинозвезда

 

 

Тримата господа, споменати в дописката, явно не са оставили следа в аналите на американското кино. Друг актьор, чиято снимка дори можем да открием из страниците на списанието Кинозвезда, май успява да пробие в малките епизодични роли: Благой Стефанов. Много е интересно, че името му изобщо не се среща в базите данни с ранното американско нямо кино. Напълно е възможно да е използвал артистичен псевдоним. Благодарение на родното списание, което патетично, гордо и със замах го представя на нашата аудитория, разбираме, че играе в повече от 20 филмови продукции.

 

Из родното списание Кинозвезда

 

Благой Стефанов е родом от Екши Су/Горно Върбени, Леринско (днес Ксино Неро, Гърция, област Западна Македония). Дълго време е бил учител. Най-вероятно по време на Балканската война имигрира в Америка. През 1914 г. се установява в Денвър и първоначално игра в различни театрални трупи. В Лос Анжелис се премества през 1918.

Сред филмите с негово участие са Да живее царят с Джеки Куган, Испанската танцьорка с Пола Негри, Наказание с Лон Чаней. Списание Кинозвезда дори твърди че партнира и то в главна роля на Етел Клейтън в Ако бях кралица (1922, на Уесли Ръгълс, филмът е загубен). Но българско име не се среща в нито един от описите на тези кинотворби. Дори няма повтарящо се чуждо име, което да засечем в посочените продукции и да ни насочи към евентуален псевдоним. Уви, за момента не можем да идентифицираме и докажем по документите присъствието на Стефанов. Много, много жалко.

 

 

От друга страна се прокрадват и съмненията:

 

Дали пък не са доизмислени и доукрасени тези сведения в списанието?

Или пък да е тотална измама?

Не е ли просто – изданието публикува незнайна снимка на тотално неизвестен човек и с гордост заявява, че това е български актьор.  Кой го знае – Америка е като "Бог високо, Цар - далеко".

А всъщност защо пък редакцията да играе на такава заблуда на публиката? Да речем – за да си повдига пазарната стойност, за да си пълни страниците със сензации, да симулира артистичен патриотизъм…

Друга гледна точка: а би ли се вълнувал този всъщност дребен актьор в далечната американска земя, какво пишат за него в България? Родината е също толкова далеч...

 

Карето за Благой Стефанов завършва със сведение, че артистът има проблем със здравето затова временно прекъсва снимките в киното и си почива на брега на океана. На една от кориците обаче ще публикува негова снимка – единствената, която можем да съзрем.  Доколко е достоверна трудно може да се провери. Все пак – ще ни се Кинозвезда от 1924 да не мами. А и някак ни домъчнява за учителя от македонските земи, който мечтае за блясъка на славата и се препитава от атракцията наречена кино…

 

И стигнахме до Стефан Г. Денчев, който е не само кореспондент за българското кино списание, но и също актьор в Холивуд. Нещо повече – изпечен хитрец, ако се вярва на историите, които витаят за него. И най-големите мистификации са именно около тази личност. Веднага да кажем - неговото българско име като такова също не се открива в архивните бази! Но пък митологията за Денчев е отлично подхранвана от спомените на Васил Гендов.

 

 

 

 

Според пионера на българското кино именно Стефан Денчев е откраднал лентата на първия ни филм Българан е галант, занасяйки я във Виена и представяйки я за своя творба и спекулирайки с физическата си прилика с Гендов. На всичко отгоре успява да я преподаде в Америка. Истина ли е това, опит за по-атрактивна самореклама или просто аберации на паметта?

 

 

Ето пък какво твърди сп. Кинозвезда. Стефан Денчев е родом е от Трявна, а заминава в Щатите през 1921 г. Наистина е професионален актьор. Започва кариера в Народния театър през 1913 г (това е проверена истина - можем да  прочетем името му в Летописите на театъра!). Играе в трупата на Матей Икономов, във варненския „К.Ранков Театър”. Но явно българската сцена му е тясна и мечтае за широкия световен киноекран. Денчев заминава за Париж, където успява да влезе в масовката на продукциите на „Гомон” и „Еклипс”. Връща се в България и започва работа за списание Киносвят. Казват, че е назначен от Александър Стамболийски за представител на печата на легацията на във Вашингтон. (Дали е така всъщност може да се провери в архивите на легацията в ЦДА). Защо обаче напуска този все пак висок пост и отива в Лос Анжелис не е съвсем ясно.

 

 

 

Продължаваме с митологемата, изложена в Кинозвезда: Макс Линдер помага на българския актьор да сключи договор с Феймъс Плейърс Ласки Студио.

 

Под ръковоството на Сесил Де Мил и Глория Суонсън и куп знаменитости изучава тънкостите на филма и играта.

 

Дори го наричат „българският конт”! Брей!

Многократно в публикациите се акцентира върху филма Бръмчащата птичка (Колибри, 1924, на реж. Сидни Олкот – пионер на канадското кино), където Стефан Денчев "зашеметяващо" играе ролята на Зизи – монмартърски чаровен плейбой – бандит…. (Запомнете последната дума, защото ще се върнем на нея.)

 

Панорама от филмите на Олкот

 

 

Но в каталозите срещу ролята на Зизи е записано не името на българина, а на… Жак Доре (Jacques D'Auray).

 

Кадър от снимачния процес на Бръмчащата птичка/Колибри

 

Веднага се питаме – може би е псевдоним на българина от парижкия му период, а? Да, ама оскъдната филмография на мосю Доре е съвсем различна. А за момента и никъде не откриваме снимка на французина за да сверим евентуална прилика или припокриване на идентичноста. Филмът на Олкот (позитиви и негатив) е запазен в библиотеката на Конгреса, така че при една задълбочена изследователска работа, може евентуално да се идентифицира, кой точно се превъплъщава като Зизи: Доре или Денчев?  

 

Из филма на Олкот - в дясно е Глория Суонсън. А дали в ляво не е Доре?

 

...и съответно един от вариантите на плакат

 

Друга фактология, която пък веднага ни кара да се съмняваме в гореизложеното и ражда нова хипотеза. Технически съветник (нещо като помощник режисьор)  на Олкот е бил Жак Доре. Апропо – Стефан Денчев също е работил и на такава позиция…  Тук пък се наслагват едни други, тежки психологически комплекси върху характера на българския актьор: именно, че не може да пробие като професионален артист (а в София е бил в Народния театър все пак), а стига само до нивото на помощен персонал в киното и на Франция, и на Америка. Забележете и текстовете под снимки в Кинозвезда! 

 

 

 

 

Наваксващо се изгражда друг, красив, известен, ВИП-образ в контекста на родната културна и артистична среда. Компенсира дълбокото чувство за неудачност, неоцененост и нищожност. Величието на американската мечта е мимолетен мехур, при това издухан от български евтин провинциален сапун.  Да припомним ли и прозвището "български конт"?!

По повод на бандита, мистериозните кръгове около фигурата на Стефан Г. Денчев продължават да се множат, шеметно въртят и да разпалват въображението досущ като хула-хоп атракция на сцената на евтин водевил в затънтен градец.

Например твърди се, че през 1926 актьорът се връща за малко в България с ултра луксозна американска кола и личен асистент. Но след известно време заминава обратно в Щатите. А пред 1927 продава на американци "Българан е галант". Типично за българският тарикатлък се забърква с мафията на Ал Капоне, някакви двойни счетоводства и много пари се губят,  или Денчев се опитва да избяга с едни куфари пълни със зелени долари, ала бива проследен и… застрелян.. баш до Статуята на Свободата (много метафорично, по една от версиите!).

Дали всичко това е истина, дали наистина Денчев е аркашка-измамник, шмекер-комплексар и нещастен фантазьор-авантюрист, дали всъщност никога не стига до Америка? Доколко Гендов налива масло в огъня, разказвайки историята с открадването на Българан е галант

За всички, които проявяват интерес към ранното българско кино и особено аферите, мненията, фактите и хипотезите около Стефан Денчев - Васил Гендов - Българан е галант препоръчвам великолепната и много подробна нова студия на киноисторика д-р Петър Кърджилов със заглавие Стефан Денчев - "похитителят" на изчезналия "Българан е галант", поместена в брой 3 от 2015 г. (стр.10-15) в академичното списание "Проблеми на изкуството" на Институт за изследване на изкуствата, БАН.

Всъщност… би станал чуден ретро филм за мистификатора Денчев. А и не само за него. Въобще за българските мигранти, които са се опитвали да влязат в света на Великия ням кинематограф. Би бил един тъжен филм, за приемането на желаното за действителност. Като се замислим, тези фигури носят голяма доза трагизъм и печал.

Статията в Кинозвезда за Стефан Денчев завършва така:

България трябва да се гордее с такъв един син който самичък при много труд и силна воля е достигнал завидно положение.

Хубаво звучи….

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • ...................................

    18 Яну 2016 18:26ч.

    Интересно!....Но усещането, че всеки българин посегнал към Холивуд е лузър, като че ли е мотото на статията...........А и какво е Холивуд? Особено днес?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не всеки е лузър...

    18 Яну 2016 18:44ч.

    ....има примери за успешни кариери. В статията ясно личи и такъв пример.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Райка Шуменска

    20 Яну 2016 13:35ч.

    Надявам се, че шуменци ще успеят да открият истинското име и повече информация за Пери Векров/Веков/. Могат да му направят паметник до паметника на Тодор Колев.И да оставят място за паметника, който след време трябва да издигнат на Николай Гундеров.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи