“Апокалипсис сега”: новият военен филм

Марлон Брандо в "Апокалипсис сега"

Съединените щати, началото на 70-те години. Група чиракуващи режисьори, еднакво запалени както по американското, така и по европейското и азиатското кино, искат да наложат свои собствени сценаристи, сами да избират своите актьори (често неизвестни), оператори и монтажисти. В края на 60-те години някои филми вече са променили малко ситуацията: "Бони и Клайд", аморален и без хепиенд, или хипи манифестът "Волният ездач", който не струваше нищо и донесе много, предлагайки нова форма на свобода, както като конструкция, така и като нов начин на снимане (психоделични сцени, използване на широкоъгълни обективи, едри планове, филтри и т.н.). Бъдещите господари на това, което ще бъде наречено "новия Холивуд", са по-образовани, безкомпромисни, вдъхновени. Те се казват Мартин Скорсезе, Брайън де Палма, Терънс Малик, Уилям Фридкин, Робърт Олтман, Монти Хелман, Майкъл Чимино или Франсис Форд Копола (списъкът не е пълен). Някои ще познаят бързо славата, комерсиална или сред критиката (Малик с “Опасни земи”, Скорсезе с “Шафьор на такси”, Фридкин с “Екзорсистът”), така както и актьорите им, Ал Пачино, Джийн Хикман, Робърт Де Ниро, Мартин Шийн. Някои бързо ще изчезнат, на други ще им е нужно повече време, за да блеснат (Чимино с “Ловецът на елени”, 1978 г.).

Този, който се налага най-бързо, е Франсис Форд Копола с диптиха “Кръстникът” I и II (1972 и 1974 г.). Той преоткрива гангстерския филм с умопомрачителен актьорски състав: Марлон Брандо (който е на дъното, трябва да се яви на пробни снимки и да се състари с памучни топки в бузите и впечатляващ грим), но също така Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джеймс Каан, Робърт Дювал, Джон Казале и Даян Кийтън. Три Оскара за първата част, шест за втората. Опиянен от успеха, Копола решава да заснеме филм по новелата на Джоузеф Конрад “В сърцето на мрака”. Конго през ХIХ век ще бъде заменен от Виетнам в края на 60-те г. на ХХ век. Копола мислел заглавната роля за Харви Кайтел, любимия актьор на приятеля си за Скорсезе. Накрая обаче избира Мартин Шийн.

“Миризмата на напалм сутрин”

Филмът започва с This Is the End на “Доорс”, докато Шийн (който получава сърдечен арест по време на филма) се напива до смърт. Вентилаторът на тавана преминава в перките на хеликоптера. Шийн (капитан Уилард) е вербуван, за да елиминира бивш първенец на специалните сили, полковник Курц, който явно е полудял в Камбоджа. Уилард тръгва с няколко мъже нагоре по реката, среща един луд (Робърт Дювал, любител на сърфа, който “обича миризмата на напалм сутрин”), после, след дълго и мъчително пътуване, стига до бърлогата му, където отрязаните глави са наредени до гиещи тела. 

Марлон Брандо, чийто череп виждаме само, си говори сам за лудостта на света и хвали смелостта на виетконгците. Шийн е обезумял от началото до края и изпушва 100 пакета цигари. Лудостта на неговата мишена го обзема, той е обсебен от този, когото трябва да убие, и халюцинира, когато пристига там, посрещнат от Денис Хопър под въздействието на ЛСД, който говори за Курц като за гений. Мястото е концентрат на лудостта. Накрая той го убива, докато бившият военен от специалните сили, превърнал се в психопат - или е прав? - шепне “Ужас… Ужас”.

С “Апокалипсис сега”, филм, който трябвало да бъде завършен за пет месеца, но снимките му продължили повече от година, Копола взривява бюджетите, докато “Междузвездни войни”, излязъл две години по-рано и предназначен за деца (да не говорим за “Челюсти”), донесъл десет пъти повече. Той предизвиква революция в класическия военен филм, но периодът на “новия Холивуд” вече е приключил. Особено след като Майкъл Чимино взривява всички броячи (умопомрачителни цени и никаква публика) с “Вратата на рая”.

Франсис Форд Копола ще получи през 1979 г. Златната палма в Кан за този филм, смятан за най-лошата лудост в киното. Орязан при монтажа, двадесет години по-късно той получава правото на двестаминутна версия, наречена Redux (включваща митичния епизод с Орор Клеман, в който присъства репликата, заимствана от филма на Шьондорфер “317-и взвод” за съдбата на яйцето: “Бялото си тръгва, жълтото остава”). Версия, която окончателно ще го утвърди като един от най-великите филми, правени някога. Оттогава Копола никога не е снимал толкова добре. Но дали някой е успявал да се справи толкова добре?

Превод от френски: Галя Дачкова