Филмите, които предизвикаха революция в седмото изкуство: голямата класика на Копола от 1979 г. "Апокалипсис сега".
“Апокалипсис сега”: новият военен филм

Марлон Брандо в "Апокалипсис сега"

 

Съединените щати, началото на 70-те години. Група чиракуващи режисьори, еднакво запалени както по американското, така и по европейското и азиатското кино, искат да наложат свои собствени сценаристи, сами да избират своите актьори (често неизвестни), оператори и монтажисти. В края на 60-те години някои филми вече са променили малко ситуацията: "Бони и Клайд", аморален и без хепиенд, или хипи манифестът "Волният ездач", който не струваше нищо и донесе много, предлагайки нова форма на свобода, както като конструкция, така и като нов начин на снимане (психоделични сцени, използване на широкоъгълни обективи, едри планове, филтри и т.н.). Бъдещите господари на това, което ще бъде наречено "новия Холивуд", са по-образовани, безкомпромисни, вдъхновени. Те се казват Мартин Скорсезе, Брайън де Палма, Терънс Малик, Уилям Фридкин, Робърт Олтман, Монти Хелман, Майкъл Чимино или Франсис Форд Копола (списъкът не е пълен). Някои ще познаят бързо славата, комерсиална или сред критиката (Малик с “Опасни земи”, Скорсезе с “Шафьор на такси”, Фридкин с “Екзорсистът”), така както и актьорите им, Ал Пачино, Джийн Хикман, Робърт Де Ниро, Мартин Шийн. Някои бързо ще изчезнат, на други ще им е нужно повече време, за да блеснат (Чимино с “Ловецът на елени”, 1978 г.).

 

Този, който се налага най-бързо, е Франсис Форд Копола с диптиха “Кръстникът” I и II (1972 и 1974 г.). Той преоткрива гангстерския филм с умопомрачителен актьорски състав: Марлон Брандо (който е на дъното, трябва да се яви на пробни снимки и да се състари с памучни топки в бузите и впечатляващ грим), но също така Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джеймс Каан, Робърт Дювал, Джон Казале и Даян Кийтън. Три Оскара за първата част, шест за втората. Опиянен от успеха, Копола решава да заснеме филм по новелата на Джоузеф Конрад “В сърцето на мрака”. Конго през ХIХ век ще бъде заменен от Виетнам в края на 60-те г. на ХХ век. Копола мислел заглавната роля за Харви Кайтел, любимия актьор на приятеля си за Скорсезе. Накрая обаче избира Мартин Шийн.

 

“Миризмата на напалм сутрин”

 

Филмът започва с This Is the End на “Доорс”, докато Шийн (който получава сърдечен арест по време на филма) се напива до смърт. Вентилаторът на тавана преминава в перките на хеликоптера. Шийн (капитан Уилард) е вербуван, за да елиминира бивш първенец на специалните сили, полковник Курц, който явно е полудял в Камбоджа. Уилард тръгва с няколко мъже нагоре по реката, среща един луд (Робърт Дювал, любител на сърфа, който “обича миризмата на напалм сутрин”), после, след дълго и мъчително пътуване, стига до бърлогата му, където отрязаните глави са наредени до гиещи тела. 

 

Марлон Брандо, чийто череп виждаме само, си говори сам за лудостта на света и хвали смелостта на виетконгците. Шийн е обезумял от началото до края и изпушва 100 пакета цигари. Лудостта на неговата мишена го обзема, той е обсебен от този, когото трябва да убие, и халюцинира, когато пристига там, посрещнат от Денис Хопър под въздействието на ЛСД, който говори за Курц като за гений. Мястото е концентрат на лудостта. Накрая той го убива, докато бившият военен от специалните сили, превърнал се в психопат - или е прав? - шепне “Ужас… Ужас”.

 

С “Апокалипсис сега”, филм, който трябвало да бъде завършен за пет месеца, но снимките му продължили повече от година, Копола взривява бюджетите, докато “Междузвездни войни”, излязъл две години по-рано и предназначен за деца (да не говорим за “Челюсти”), донесъл десет пъти повече. Той предизвиква революция в класическия военен филм, но периодът на “новия Холивуд” вече е приключил. Особено след като Майкъл Чимино взривява всички броячи (умопомрачителни цени и никаква публика) с “Вратата на рая”.

 

Франсис Форд Копола ще получи през 1979 г. Златната палма в Кан за този филм, смятан за най-лошата лудост в киното. Орязан при монтажа, двадесет години по-късно той получава правото на двестаминутна версия, наречена Redux (включваща митичния епизод с Орор Клеман, в който присъства репликата, заимствана от филма на Шьондорфер “317-и взвод” за съдбата на яйцето: “Бялото си тръгва, жълтото остава”). Версия, която окончателно ще го утвърди като един от най-великите филми, правени някога. Оттогава Копола никога не е снимал толкова добре. Но дали някой е успявал да се справи толкова добре?

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Светът отбелязва на 14 юли 102 години от рождението на един от най-вел...

7 коментар/a

Тарильома на 05.09.2020 в 23:06
Песента на Доорс е The end, чийто текст започва с This Is the End и следва "my only friend, the end ...". А версията във филма е различна от оригиналната песен от 1967г. като за целта е записан нов микс. Филмът е впечтляващ с представянето на безмислената и безцелна жестокост на войната. Безцелна от гледна точка на човечността. Нещо, което днес е не само забравено, но и дори отречено с прославата като някакво геройство на неограничените от всякакви скрупули и морал действия на "тюлени", морски пехотинци, авиация и изобщо всички родове войски.
Б@Й ХОЙ на 06.09.2020 в 08:46
Когато носят демокрация с напалм и ейдж ориндж е хуманно ! Щастието и добруването раздадено в Сонг Ми! А после Хитлер, Сталин, Садам, Кадафи били лоши!
observer на 06.09.2020 в 09:34
В англоезичните класации Апокалипсис сега обикновено е изпреварван от Индиана Джоунс, Изкуплението Шоушенк, Криминале, Челюсти, Завръщане в бъдещето, Форест Гъмп и Междузвездни войни. На първо място обикновено е политически безпроблемният Кръстникът, първа част, с който Копола се прочу. В американските класации по правило отсъстват филми от останалия свят, с много малки изключения. Апокалипсис сега получава Оскар през 1980 за звук и операторско майсторство, когато за най-добър филм е обявен Крамер срещу Крамер. Не получава признание като военните филми на Спилбърг - Списъкът на Шиндлер и Спасяването на редник Райън. Копола получава отказ за съдействие от Пентагона за снимките и разчита на помощта на армията на Филипините, има сериозни проблеми с финансирането и се налага да разчита основно на собствени средства. Истинско признание филмът получава в Европа.
Щастието и добруването раздадено в Сонг Ми! на 06.09.2020 в 11:55
"Клането в Ми Лай е военно престъпление, извършено на 16 март 1968 г. от части на американската армия по време на Виетнамската война. Тогава американски войници избиват между 347 и 504 цивилни жители от селцата Ми Лай и Ми Кхе, община Сонг Ми, провинция Куанг Нгай, Южен Виетнам.[1][2] Повечето от жертвите са жени и деца, като преди да бъдат убити, някои от тях са били изнасилени, малтретирани, бити, измъчвани и осакатени. Гаври са извършени и с мъртвите тела, някои от които са били осакатявани."
Щастието и добруването... на 07.09.2020 в 07:44
Явно не си разбрал, че в статията се говори за изкуство, та си лепнал този изкопиран от Гугъл текст. Един съвет, не се бутай, където не ти е мястото.
ЗИП на 07.09.2020 в 08:32
Филма е силен. Щом има парче на "Тhe Doors" би било просто абсурдно да не се получи нещо много добро. Епизода с хеликопетрите и музиката на Вагнер също е запомняща се. Но моя любим филм на Копола е "Разговорът" (1974). Гениален психотрилър мистерия с Джийн Хекман в главната роля... Виетнамската война е последната война на Щатите, която има някакви морални мотиви. Уж се борят да спасят Южен Виетнам и въобше Индокитай от настъпващия комунизъм. Любими филми по темата - великият "Ловецът на елени" на Чимино и не по-малко великия "Пълно бойно снаряжение" ( 1987) на гениалния Стенли Кубрик с монументалното парче на Ролинг Стоунс. https://www.youtube.com/watch?v=SWL6k1pyb9k
Сърдечен арест ?????? на 11.09.2020 в 15:38
"Сърдечен арест" на български се превежда като "сърдечен ПРИСТЪП".

Напиши коментар