За демокрацията като вътрешна свобода

За демокрацията като вътрешна свобода
Блян или осъществена реалност, духовна ценност или куха форма на управление е демокрацията? Въпроси, върху които разсъждава литераторът Петър Зяпков в началото на 30-те години на ХХ век. Как ли би отговорил той днес?...
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49214_i4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d457MQl4eA.jpg" /><em>Делегати на XII редовен конгрес на Демократическата партия от Хасковски окръг, 1932 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Демокрация, т.е. народовластие в организирането, контролирането и разпределението на произведените блага в една страна.</p> <p>Няма по-добра система за управление на човешките общества от тази, която, опряна върху народното доверие, поддържа реда и законите, и така улеснява свободното проявление на творческите енергии на личността и цялото общество. Добри условия за свободен труд и пълен живот за всички чрез свободните усилия на всички &ndash; това е духът на демокрацията.</p> <p>Знамето на демокрацията днес се вее над много държави. То клони да стане вселенско. Един ден то ще стане знаме на всички стопански и държавни форми. И тогава&hellip; саблите и топовете ще бъдат стопени и преправени на плугове. Това не е само красив блян, не е недосегаем идеал. Това е още отдалечена, но жива възможност, която идеалисти и мечтатели с вдъхновена интуиция сочат, а реалистите и волевите натури енергично я въплъщават в обикновеното всекидневие.</p> <p>Пътят към достигането идеала на демокрацията минава през вековни борби за гражданска свобода. Защото само независими материално и духовно граждани могат да създадат управление и управници от народа за народа.</p> <p>Но истинска свобода &ndash; гражданска и човешка &ndash; не така лесно се добива. Та що е свобода? Кой е свободен? &ndash; Който съзнателно и драговолно ограничава рамките на своите лични желания, произволни щения и интереси, щом те почнат да пречат на желанията и интересите на другите, т.е. който драговолно ограничава своята лична свобода, за да осигури свободата на обществото. Да, самоограничение съзнателно и драговолно. Не по закон, не по външна принуда, а доброволно. Това е вътрешна свобода, която е предпоставка за външната. Това е свободата на силните духом личности. Свобода, която по своята същност прави излишни ударите на закона. Такава свобода е духовна ценност, която чрез писаните закони на парламентите не се добива.</p> <p>Но кой може тогава да се радва на тази същинска свобода? Ученият? Простият? Богатият? Бедният? Нито една от тия категории има много общо с истинската свобода.</p> <p>Такава велика свобода е психологическо чудо само на нравственото възпитание, започнато още от детските години на утрешния човек и гражданин.</p> <p>Затова демокрация без правилно насочено нравствено възпитание е неустановена и доста куха форма на управление. В такава форма има много място за лудите коне на демагозите.</p> <p>Нека завършим нашите мисли с един цитат от произнесена преди три години реч на проф. Томаш Масарик, председателя на чехословашката република. Като говори за недостатъците на днешния парламентаризъм, този голям мислител и държавник казва:</p> <p>&bdquo;Не остава нищо друго, освен да се иска пак да изпращат в парламента представители, способни да контролират управлението и да вършат творческа държавническа работа. Въпросът за демократическите партии, за демокрацията въобще, е в значителна степен въпрос на водители. Като е тъй, демокрацията не може без способни и деятелни специалисти, работници и водители. Задачата на модерния парламентаризъм е тъкмо да даде възможност на политическото образование и на специалните познания да се проявят. Ако не се спазва строго културния ценз, не е възможно партиите, демокрацията и парламентът да се запазят от демагогията&ldquo;.</p> <p><strong><em>Петър Зяпков,</em></strong></p> <p><strong><em>в. &bdquo;Пряпорец&ldquo;, юни 1931 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • въпросче

    14 Март 2015 21:58ч.

    Истинска демокрация (народовластие) никога не е имало и НИКЪДЕ НЯМА по света! За сега демокрацията се използва само като фасада за прикриване на различни по степен и свирепост диктатури. Истинската демокрация НЕ Е НЕОСЪЩЕСТВИМА, но едва ли някога ще достигнем до нея, защото дори и да предположим, че в един момент ще имаме възможност да изберем най-кадърните и най-съвестните от нас за управляващи (такава възможност не е имало и няма никъде по света!), те бързо ще се променят, поблазнени от материалните облаги. Истинска демокрация бихме могли да имаме само тогава, когато духовното се извиси над материалното, но за сега подобни случаи са единици (като Св. Иван Рилски, майка Тереза и др.), но дори и към тях понякога се изразяват съмнения. Затова, истинска демокрация бихме могли да постигнем само, ако се отърсим от илюзиите за независимост и чиста съвест, и създадем такива функционални зависимости между елементите на системата, наречена общество, които, от една страна, да гарантират, че всеки елемент ще може да осъществява своите функции, а от друга, да санкционират онези елементи, които не изпълняват предназначението си. В реалността няма и не може да съществува система в която някой от елементите да е абсолютно независим! С други думи, в основите на истинската демокрация лежат не илюзорни независимости, които на практика отварят път към една или друга диктатура, а правилно и ясно формулирани функционални зависимости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи