- Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
- 10 Sep 2020
- 320
- 0
Улисани в подготовката за посрещане на Великден, често забравяме за същността на празника, за смирението и благостта. Това, оказва се, не е проблем само на днешното време, но е вълнувал хората и преди десетилетия. В репортаж, публикуван във „Вестник на вестниците“ през 1937 г., Надя Попова разказва за предвеликденската треска, обзела софиянци.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50242_ZGpvLDgCXqX7Uxbh469VZOOeDu5ZX8.jpg" /><em>Женският пазар в София, 20-те години на ХХ век</em></p>
<p> </p>
<p>Страстната седмица е действително страстна: къщата е пречистена от основи, яйцата са боядисани, козунаците – измесени и опечени; обаче домакинята продължава да се ядосва, мъжът се сърди на домашния безпорядък, на непредвидените разноски.</p>
<p>Може ли жената да не върви в такт с времето? Нима само земята ще се подновява. И мъжът също обича хубавото, а децата повече от всички се радват на новото.</p>
<p>И ето, че софиянци като полудели се втурват из улиците, прекосяват ги бърже, нахлуват пъргаво в магазините, за да ядосват или утешават търговците. Всеки се надпреварва да иска, защото <strong>денят е Великден и е символ на Възкресението.</strong></p>
<p>Страстната седмица е накичила с толкова сергии и колички улиците, с толкова големи лакомства внушителните витрини, с толкова неутолим глад малките човешки души! Всичко, що копнее за Великден, е потекло надолу по „Мария-Луиза“, наводнило „Леге“ и „Търговска“. Какви ли не оказиони няма изложени: от дамското бельо, дървените корита и лъжици до мъжките връзки и великденските яйца и козунаци. Цели села излагат на тоя необикновен пазар продуктите на своя труд: кокошки, яйца, малки агънца, масло. Но не всеки може да си позволи лукса да вкуси от съблазнителните козунаци. Какво от това, че е постил цели четиридесет дни.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50242_RPrXPN44ppd0BxDaDOqpA3aisndT3A.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Приготовленията за великия ден са трескави. Шивачи, обущари до късна нощ не вдигат очи от работа. Дюкяните са отворени до полунощ почти.</p>
<p>Викове, шум, суетене. Всеки се чуди как да похвали стоката си; конкуренцията си е конкуренция, а интересът – интерес. Човекът мисли преди всичко за себе си.</p>
<p>И българската прочитна книга е изнесена на сергия, та дано се похарчи – по случай празниците.</p>
<p>До яйцата, козунаците и играчките за деца, скучаят самотни романите на Уелс и „Българи от старо време“ в една и съща количка.</p>
<p>На бул. „Дондуков“, младият книгоиздател Добромир Чилингиров, пак както срещу Коледа, е издигнал павилионче, и в него продава своите угледни детски издания. Идеята е чисто американска – публиката се спира и купува. Бедната родна книга!</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50242_sQ60m6eBk9AcjDy6bgMLDKHocVrFmB.jpg" /><em>Великденският пазар на ул. "Екзарх Йосиф"</em></p>
<p> </p>
<p>Храмовете са пълни с богомолци. Пред празника черковната служба продължава сякаш денонощно, и рано сутрин, и късно през нощта звучат камбани.</p>
<p>Никога вярата в Христа не се е изписвала по-ясно върху човешкото лице, както през тия дни. Дали защото през цялата година ние така често <strong>забравяме Разпнатия на кръста</strong>, и сега когато наближава денят на неговото възкресение, се разкайваме и му се молим да ни прости? А след това, щом минат тържествените литургии – пак го забравяме.</p>
<p>Дали затова в пъстрата улична тълпа не виждам изложено никъде най-човечното от всички желания - желанието да подкрепим, да подпомогнем, да създадем малко радост на ближния си.</p>
<p>В най-оживената част на Женския пазар, дето покупкопродажбата е в своята стихия, се разнася писък на кларне, който излиза от някаква платнена барачка. Пред входа ѝ двама души си дерат гърлата: <em>„Чудото на природата! Обиколка на целия свят! Теле с две глави! Само за два лева!“</em></p>
<p>И тия хора искат да посрещнат Великден като всички.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50242_uUpWReKVjalxaW4N7ICx8dBiv3GJXJ.jpg" /><em>На пазара има всякакви атракциони, включително факири</em></p>
<p> </p>
<p>Най-после идва и Великден. Ден като всички. Уморените от треската и приготовленията си почиват. И най-хубавият ден мъчно може да ги изкуши да излязат.</p>
<p>Спане до късно, визити, гости, по-изискана, празнична трапеза и официалните духовни удоволствия – кино и театър…</p>
<p>Нима това е то, великият смисъл на <strong>Възкресението</strong>?</p>
<p><strong><em>Надя Попова, </em></strong></p>
<p><strong><em>„Вестник на вестниците“, май 1937 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
