Улисани в подготовката за посрещане на Великден, често забравяме за същността на празника, за смирението и благостта. Това, оказва се, не е проблем само на днешното време, но е вълнувал хората и преди десетилетия. В репортаж, публикуван във „Вестник на вестниците“ през 1937 г., Надя Попова разказва за предвеликденската треска, обзела софиянци.
Суета и страсти в Страстната седмица

""Женският пазар в София, 20-те години на ХХ век

 

Страстната седмица е действително страстна: къщата е пречистена от основи, яйцата са боядисани, козунаците – измесени и опечени; обаче домакинята продължава да се ядосва, мъжът се сърди на домашния безпорядък, на непредвидените разноски.

Може ли жената да не върви в такт с времето? Нима само земята ще се подновява. И мъжът също обича хубавото, а децата повече от всички се радват на новото.

И ето, че софиянци като полудели се втурват из улиците, прекосяват ги бърже, нахлуват пъргаво в магазините, за да ядосват или утешават търговците. Всеки се надпреварва да иска, защото денят е Великден и е символ на Възкресението.

Страстната седмица е накичила с толкова сергии и колички улиците, с толкова големи лакомства внушителните витрини, с толкова неутолим глад малките човешки души! Всичко, що копнее за Великден, е потекло надолу по „Мария-Луиза“, наводнило „Леге“ и „Търговска“. Какви ли не оказиони няма изложени: от дамското бельо, дървените корита и лъжици до мъжките връзки и великденските яйца и козунаци. Цели села излагат на тоя необикновен пазар продуктите на своя труд: кокошки, яйца, малки агънца, масло. Но не всеки може да си позволи лукса да вкуси от съблазнителните козунаци. Какво от това, че е постил цели четиридесет дни.

""

 

Приготовленията за великия ден са трескави. Шивачи, обущари до късна нощ не вдигат очи от работа. Дюкяните са отворени до полунощ почти.

Викове, шум, суетене. Всеки се чуди как да похвали стоката си; конкуренцията си е конкуренция, а интересът – интерес. Човекът мисли преди всичко за себе си.

И българската прочитна книга е изнесена на сергия, та дано се похарчи – по случай празниците.

До яйцата, козунаците и играчките за деца, скучаят самотни романите на Уелс и „Българи от старо време“ в една и съща количка.

На бул. „Дондуков“, младият книгоиздател Добромир Чилингиров, пак както срещу Коледа, е издигнал павилионче, и в него продава своите угледни детски издания. Идеята е чисто американска – публиката се спира и купува. Бедната родна книга!

 

""Великденският пазар на ул. "Екзарх Йосиф"

 

Храмовете са пълни с богомолци. Пред празника черковната служба продължава сякаш денонощно, и рано сутрин, и късно през нощта звучат камбани.

Никога вярата в Христа не се е изписвала по-ясно върху човешкото лице, както през тия дни. Дали защото през цялата година ние така често забравяме Разпнатия на кръста, и сега когато наближава денят на неговото възкресение, се разкайваме и му се молим да ни прости? А след това, щом минат тържествените литургии – пак го забравяме.

Дали затова в пъстрата улична тълпа не виждам изложено никъде най-човечното от всички желания - желанието да подкрепим, да подпомогнем, да създадем малко радост на ближния си.

В най-оживената част на Женския пазар, дето покупкопродажбата е в своята стихия, се разнася писък на кларне, който излиза от някаква платнена барачка. Пред входа ѝ двама души си дерат гърлата: „Чудото на природата! Обиколка на целия свят! Теле с две глави! Само за два лева!“

И тия хора искат да посрещнат Великден като всички.

 

""На пазара има всякакви атракциони, включително факири

 

Най-после идва и Великден. Ден като всички. Уморените от треската и приготовленията си почиват. И най-хубавият ден мъчно може да ги изкуши да излязат.

Спане до късно, визити, гости, по-изискана, празнична трапеза и официалните духовни удоволствия – кино и театър…

Нима това е то, великият смисъл на Възкресението?

Надя Попова,

„Вестник на вестниците“, май 1937 г.

 

 

Още от категорията

Напиши коментар