Рождество Христово преди соца

Рождество Христово преди соца
В дните около светлия християнски празник Рождество ви предлагаме размислите на писателите Змей Горянин и Веселин Ханчев за същността и смисъла на празника. Публикувани са във вестник "Литературен глас" съответно през 1933 г. и 1941 г.
<h2><em>&nbsp;&nbsp; </em></h2> <h2>&nbsp;&nbsp; Рождество Христово</h2> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Подпалете, господа български граждани, бъдниците в камините си, за да бъдат салоните ви напълно в български стил. В старовремските кадилници, купени от антикварните магазини, пуснете по две зрънца тамян, за да прогони благовонието му злите духове, които сплитат езиците в интриги и сърцата обковават в броня. (Знаете ли, господа български граждани, че сърцата ни са бронирани като танкове?). Пред иконата, скътана в скъп стилен иконостас, запалете кандило. Божата майка е много стара вече и трябва да светне нещо пред очите ѝ, за да погледне към грешната ни земя.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Направете тия приготовления и седнете край дългите маси, покрити с бели ленени покривки (на квадратчета) и натрупани с лакомства, за да посрещнете Рождението на оня, който ходеше бос и кръщаваше хората с дух божий.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И понеже празникът е голям и причините основателни, поканете своите близки. Ще им сервирате печено прасенце с гарнитури и прибавки, мандарини, ябълки и фурми; може да си попеете, да си пуснете радиото, да танцувате и пофлиртувате&hellip; Можете да правите всичко. Но не говорете, господа български граждани, нищичко не говорете. По-добре е да прекарате тая празнична вечер като на ням филм. Защото думата дума отваря, а по такъв начин може случайно да заприказвате за благотворителност.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31738_4yez57Rljamg2sc9MOkPxq2y6UiiRs.jpg" /></p> <p><em>Змей Горянин (Светозар </em>Димитров) <em>в кабинета си в София, 1933 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И веднага настроението ви ще се развали. Ще си спомните за крайните квартали, където къщите са толкова високи, че може човек да се покачи по покривите им без особени усилия; където амбициите не са по-високи от покривите; където страданието вече е толкова тъпо, че почти не се чувства.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ще си спомните това и ще усетите задушливата миризма на бордеите, в които хиляди деца зъзнат край неразпалени огнища и с уверени, че дядо Коледа няма да пусне нищо в обувките им - защото обувки нямат.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Трябва ли, господа български граждани, да си разваляте нервите с тия деца? Нима не е огорчено благотворителното чувство на всяка какичка и леличка, която е ходила да раздава вехти дрешки на бедните деца? Та те не умеят дори да благодарят! &hellip; Те са толкова невъзпитани!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А ако случайно думата отвори дума за християнско благочестие, няма ли, господа български граждани, да развалите добрия тон на празненството, като се поусмихнете лукаво и поклюкарствате за курортуването в тоя или оня манастир, за одеколона, стилните спални и кабинети и тъмните пътувания с автомобил? &hellip; Сигурно ще развалите празника. И ще ви стане неприятно. Ще ви се поиска, може би, да викнете от цяло гърло: &bdquo;Боже, пази България!&rdquo; - защото малкото кандило пред иконата на Богородицата, може да ви върне в годините на вашето детинство, когато наистина сте вярвали, че небето не е кухо и че някъде - където няма болка и печал - има един поглед, който не дели хората на квартали. Може би малкото кандило ще успее да стопи леда около сърцата&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А това ще бъде лошо&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Затуй, не говорете нищо, господа български граждани. Танцувайте, флиртувайте, яжте, пийте, но не говорете!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А когато мине полунощ и разтрепераните пръсти почнат да пълнят винените чаши по-щедро, пазете се да не разлеете вино по белите квадратчета на ленените покривки.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Защото кървавочервените петна ще ви напомнят софийските тротоари.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Честито Рождество Христово, господа български граждани!</p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Змей Горянин, 1933 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <h2>&nbsp;&nbsp;</h2> <h2>Ако бях дядо Коледа</h2> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31738_z90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4w.jpg" /></p> <p><em>Веселин Ханчев</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това не е пародия на &bdquo;Ако бях цар&rdquo;&hellip; Наистина, ако бях дядо Коледа!... - &bdquo;Какво би направил?&rdquo;, - ще ме попитат някои. Най-напред бих накарал и големите поне за миг да повярват в мен. Мисля, че приказката, легендата за дядо Коледа е създадена повече за тях, отколкото за децата. Бих искал поне една вечер всички политици, учени, писатели и артисти да поставят пред вратите на стаите си не обувките, а душите си. Не мислите ли, че те имат нужда да бъдат напълнени с нещо?... Скоро четох във вестниците разказ, в който се говореше за един петдесетгодишен мъж, който все още вярвал в дядо Коледа. Вярвал човекът в бъдещето, в човешкото щастие, в обичта! Изведнъж цялото му семейно щастие рухва - жена му научила, че той наистина вярва&hellip; Не мислете, че ви говоря тук за оня белобрад старец с червена качулка и голяма торба, в шейна, теглена от цяло стадо елени. Тоя старец наистина е само в детските сънища, по илюстрованите картички и в трикфилмите. Не, не той ме интересува! Не допускам, че оня петдесетгодишен мъж е вярвал именно в него. Да го оставим на децата!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И така, ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Най-напред бих дошъл пред твоята врата, Европа! Мъчно бих намерил пътя си към нея. Сега той е препречен от телени мрежи, окопи и минни баражи. Биха ме спирали на всяка крачка дулата на пушките и топовете, биха ме сметнали за шпионин или за член на някоя &bdquo;пета колона&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако те потърся на картата, не бих намерил точния ти адрес. Напоследък ти толкова често го сменяш!... И ако се страхувах да дойда сам при тебе, и ти пратех визитната си картичка, сигурно биха ми я върнали с надпис: &bdquo;Лицето непознато&rdquo;. Наистина, ти си се изменила, Европа! Но все пак, ако бях дядо Коледа, бих намерил блиндираната ти от омраза врата, бих видял пред нея оставената ти наранена и забравена душа, която мирише на барут и на кръв. Какво бих оставил като подарък на тая огромна, изпразнена душа?</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато започнах да пиша за теб, все мислех, че ще мога да ти пожелая нещо. А сега виждам, че то е мъчно, много мъчно, почти невъзможно!<br /> &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Хората от неутралните и от воюващите страни знаят много добре какво искат. Те дълго чакат, чакат не само на Коледа ръката, която ще спусне в душите им мирът и спокойствието, малкото щастие, радостта от живота!... Ако бях дядо Коледа, бих ви ги дал с пълни шепи. Но даже и аз бих бил безсилен за това&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ще дойда при вас, политици на Европа и на целия свят, държавни мъже от всички континенти и от всички лагери! Ще ме чуете ли, когато почукам на вратата ви? Може би сте забравили, че сега са коледните празници, защото сте много заети от разни конференции, срещи и планове. Може би пред вратите на работните ви кабинети няма да намеря нищо, освен папки, в които е затворена съдбата на целия свят. Без никой да ме види, ще поставя в тях, наред с огромните числа на оръжия, параходи и самолети, и ония забравени списъци, пред които се спират само изтръпналите жени и деца, ония списъци, които вие и комюникетата ви наричате студено &bdquo;военни загуби&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; На вас, които държите в ръцете си съдбата на Европа и на света, на вас бих пожелал само: &bdquo;Стига!&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако бях дядо Коледа, бих се спрял най-много пред вашата врата писатели, поети, критици, хора на изкуствата! Какво да правя, даже и като дядо Коледа, бих си останал пак привързан към вас - един литературен дядо Коледа, нали?</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви подарявам книги - първо, защото вие ги пишете, второ - защото не четете!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Пък и играчките биха се свършили, толкова сте много!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви дам и пари, защото всеки един от вас би основал литературен вестник или списание!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви каня на баница срещу сто лева, в която наместо късмети има&hellip; сирени.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Късметите бих ви раздал лично; душите ви наистина имат нужда от нещо, което са нямали досега!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И така, ако бях дядо Коледа, бих ви пожелал чистосърдечно:</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече обич, и по-малко злоба към ближния!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече работа и по-малко демагогия!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече дарба и по-малко кариеризъм!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; С една дума - повече от това, което сте нямали и по-малко от това, което имате!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ах, ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Веселин Ханчев, 1941 г.</em></p>

Коментари

  • Davian

    05 Яну 2014 15:44ч.

    Thee\&#039;rs nothing like the relief of finding what you\&#039;re looking for.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Salah

    08 Яну 2014 2:29ч.

    A little rationality lifts the quality of the debate here. Thanks for conbgitutinr!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Espn

    01 Март 2014 19:19ч.

    In The Event your driving license or that of a protected homeowner is call off. A continuous view is kept by the insurance QuotesChimp around the driving records of its own insureds. Your company might follow match by means of your insurance plan, in The Event That you or a protected person in your family has their permit suspended or terminated.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи