Равноправие или не съвсем. Жената - неудобна за държавна служба

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48996_Hlz8MXZYbNd32Quuul6So9ahGHUk4n.jpg" /><em>Курс по машинопис и стенография</em></p> <p><br /> <strong>В края на XIX и началото на</strong> <strong>XX век борбата на жените за равни права с тези на мъжете се разпространява на много места по света. Създават се различни феминистки движения и организации. Постепенно започват да се променят закони, норми, и най-важното &ndash; нагласите в обществото. През 20-те години на ХХ век вече и в България се усещат резултатите от отстояването правата на т.нар. по-слаб пол. Жените навлизат в различни сфери на обществения живот, започват да практикуват професии, доскоро &bdquo;запазени&ldquo; само за мъжете. Разбира се, това не става изведнъж и недоволни не липсват.</strong></p> <p>През май 1924 г. група чиновници и служители от всички министерства по това време, &nbsp;поднасят на министър-председателя &bdquo;Изложение за нахлуването на жените в държавните учреждения&ldquo;. Извадки от него са публикувани във вестник &bdquo;Отечество&ldquo;.</p> <p>&bdquo;Целта на нашето изложение, Господин&nbsp; Министър Председателю, е да изтъкнем създаденото след войните положение с всичките му фатални последици от <em>нахлуване масово на жени в държавните учреждения.</em></p> <p>Ние желаем въпроса за заемане държавните служби от жени да бъде повдигнат, разгледан и разискван от всички меродавни фактори в страната и с разрешението му да се занимае законодателното тяло.</p> <p>До войните участието на жените в държавните служби беше съвършено незначително. През войните обаче, и след тях, жените безпрепятствено и масово нахлуха в държавните учреждения до степен, че те сега съставляват преобладаващ процент и ние виждаме с изненада жени да заемат отговорни служебни места, които само мъже би трябвало да заемат.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48996_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" /><em>Служители в Хюговата апаратна в централната поща в София, 20 март 1924 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Без да влизаме в подробности за индивидуалността на жената: чести периодически боледувания и такива, причинявани от нехигиеничността на модното ѝ облекло, бременността и пр., нашата жена, израстнала с оглед да бъде майка и домакиня, се явява съвсем неподготвена да заеме достойно място на държавна служителка, неудобна е и не може да прояви нужната характерност, работливост и изпълнителност.</p> <p>Тя донесе в държавните учреждения своите органически и индивидуални слабости: разюзданите модни облекла, парфюмите, огледалцето си и пудрата, а което е по-съществено &ndash; своето най-лекомислено и превратно разбиране за служебния дълг и най-несериозно гледане към възложените ѝ служебни работи.</p> <p>Във всички учреждения, дето има жени, е създадена атмосфера на сплетени интриги и често на романи, които понизиха авторитета на държавната власт. Производителността на службата е намаляла до крайност и за да може службата малко от малко да върви, мъжете-чиновници са принудени да извършват и работи, които жените-чиновнички пренебрегват да извършват. От това се пораждат недоволство и апатия, които още повече дезорганизират самите служби.</p> <p>Общо е убеждението, че ако се уволнят жените и вместо тях се назначат половина от числото им мъже, производителността на учрежденията ще се повиши значително.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48996_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpg" /><em>Конгрес на Съюза на банковите чиновници, София, 1926 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Болшинството от жените-чиновнички са станали такива, защото намират скучни домакинските занятия, отиват в канцелариите, за разнообразие и развлечение, и получаваната заплата им служи за подобрение на тоалета, защото прехраната и другите разноски имат в семействата си.</p> <p>Като прибавим и това, че жената-чиновничка е случаен и несигурен гост на учреждението; че тя от службата кариера не прави, всичко гореизложено ни навежда на следните заключения. Жените погрешно намират своето предназначение в канцеларията. Никаква полза не вижда държавата и обществото от изместване на мъжа от жената, напротив &ndash; от това произтичат много злини. На първо място за държавата: дезорганизация на службите, намаление производителността, понижение авторитета на властта и пр. На второ място &ndash; за обществото и семейството: веднъж впуснала се в обществените служби, жената става загубена за дома. Тя изгубва добродетелите, които правят от нея нежна майка и добра домакиня, а как се проявяват в обществото тия заблудени дъщери &ndash; виждаме го всеки ден.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48996_T7rph0tPGkuMsAi29xZtjmNucim6EF.jpg" /><em>Студентки в читалнята на библиотеката на Софийския университет, 30-те години на ХХ век</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Преди да свършим, позволяваме си, Господине Министър Председателю, да донесем до вашето знание и следните искания на столичното чиновничество:</p> <p><strong>1.</strong> Да се вземат ефикасни мерки за съвършено премахване службогонството у жените. Да се нагоди образованието и поощри възпитанието така, че преди всичко да подготвя от жената бъдеща майка и домакиня, освен това, жената да бъде приготвена за подходящите ѝ свободни професии и промишлен труд, като обезпечение при несполука в живота.</p> <p><strong>2.</strong> Предстоящето съкращение на държавните служби да засегне преди всичко женския персонал.</p> <p>&hellip;..</p> <p><strong>4. </strong>Да се въведе задължително скромно формено облекло през работното време на жените-чиновнички.</p> <p><strong>5. </strong>Да се направят нужните изменения в закона за чиновниците с оглед:</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &ndash; да се ограничи до крайност приемът на жени на държавни служби;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &ndash; да не се назначават в никой случай жени на отговорни длъжности;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &ndash; при всяка вакантна длъжност да се предпочитат мъжете кандидати пред жените такива.</p> <p><strong>6. </strong>За ръководство на поменатите по-горе дисциплинарни комисии да се изработи правилник за назначение жени на държавни служби, според който, кандидатките да бъдат задължени да представят освен документите, предвидени за мъже, още и свидетелство за бедност, и махленско свидетелство, заверено от респективната община от което да се вижда, че кандидатката произхожда от добро и почтено семейство; и че се ползва с добро мнение в обществото.&ldquo;</p> <p><strong><em>Със съкращения от в. &bdquo;Отечество&ldquo;, май 1924 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>