В седмицата преди евровота надникваме в страниците на вестниците от първата половина на отминалия ХХ век.
<p><strong>Политически портрети</strong></p>
<p><strong><em>Избирател</em></strong></p>
<p>Среден ръст. Засукани мустаци. Примигва с едното око. Нещо като любовница, която се кълне непрекъснато във вярност, но веднага те напуска, ако изгубиш състоянието си. Преди избори е особено кокетлив и желае да го ухажват. След избори винаги се оплаква, че са го изоставили.</p>
<p><strong><em>Кандидат за депутат</em></strong></p>
<p>Има осанка на пътуващ агент. Носи със себе си винаги мостри без стойност, които показва на избирателите. Умее да рекламира добре стоката си и да черни конкурентите си. Мил. Обича народа. Би дал живота си за народното благоденствие. Преди избори е далекоглед: вижда те отдалече, усмихва ти се и ти протяга ръка. След избори загубва зрението си и не може да види по-далече от носа си.</p>
<p><strong><em>Опозиционер</em></strong></p>
<p>Прави винаги на инат на Правителството и постоянно се оплаква като вдовица… Малко изпосталял. Винаги си гледа на карти и кафе какво му носи бъдещето.</p>
<p><strong><em>Правителствен</em></strong></p>
<p>Ръст среден. Дух висок. Морал нисък. Постоянно загрижен за съдбата на държавата. Занимава се, освен с личните си работи, и с ходатайства за свои близки. Едно нещо мрази на тоя свят – опозицията; за едно само съжалява – че още не е станал министър.</p>
<p><strong><em>Министър</em></strong></p>
<p>Началник на държавата. Държи в ръцете си портфейла на едно министерство. Понякога се сбърква и взима не портфейла, а портмонето на министерството. Крайно религиозен е и затова, когато има да одобрява търгове, винаги си шепне молитвата: <em>„Не веди нас во изкушение“.</em></p>
<p><strong><em>Камара</em></strong></p>
<p>На политически език се казва Парламент, а на демагогски – Народно събрание. Народът се събира там, за да гледа от галериите как неговите избраници се учат на пехливанлък и цирково изкуство. Притежава огромна библиотека от стенографирани речи. Тия речи не се дават на ученици и малолетни, защото новият закон за просветата забранява да се поднасят на младежта книги с лошо съдържание.</p>
<p><strong><em>В-к „Щурец“, ноември 1933 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36903_ctgwz8LaYmG4kcI5QmJAiGogO5yfIb.jpg" /><em>В-к "Людокос", ноември 1913 г., автор: Райко Алексиев</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Сравнения</strong></p>
<p>1. Предизборните партийни агитации и сватосването си приличат по това, че и в двата случая хвалбите за непорочност нямат край. Различават се по това, че непорочна кандидатка за женитба все може да се случи, но непорочна партия – в никой случай.</p>
<p>2. Избори и женитба си приличат по това, че в изборите приятелите вземат най-голямо участие в изборния ден, а при женитбата участието на приятелите се предвижда по-късно.</p>
<p>3. Пропаднал в изборите кандидат и отритнат годеник си приличат по това, че и в двата случая много става мъчно на човека. Различават се по това, че отритнатият годеник има възможност веднага да се кандидатира на друго място, а пропадналият кандидат трябва да чака нови избори.</p>
<p><strong><em>В-к „Щурец“, февруари 1934 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36903_r1uFWrIPfQGlbrJJlrdhHhP0t98G8A.jpg" /></em></strong><em>В-к "Хоровод", февруари 1938 г., автор: Б. Коцев</em></p>
<p> </p>
<p><strong><em>Finita la comedia</em></strong></p>
<p>Червени, зелени афиши</p>
<p>залели са малкия град</p>
<p>и с букви големи там пише:</p>
<p>- Избирайте мен депутат!</p>
<p>Един на потоци излива:</p>
<p>- Ще сторя за вас чудеса!</p>
<p>Сал никой от вази не бива</p>
<p>За друг да си пусне гласа!</p>
<p>Друг охка: - За мене гласувай,</p>
<p>страдалний народе, ти мой!</p>
<p>А трети попържа и псува,</p>
<p>и иска избран да е той!</p>
<p>Накрая… дръглив боклукчия</p>
<p>с лопатата щърба иззе</p>
<p>боклук разноцветна хартия</p>
<p>и… куп депутати О. Зе!</p>
<p><strong><em>В-к „Щурец“, февруари 1940 г.</em></strong></p>
<p> </p>