Любопитна е съдбата на Васил Карагьозов. Расте под турско робство, съзрява в свободна България, дните на старостта си прекарва в монашеска килия, на Атон. Високо образован, знае седем езика. Талантлив мениджър, дълги години ръководи фабриката на Иван Калпазанов. Политически далновиден, избиран два пъти за народен представител, участва в IV-то Велико Народно събрание.
От робство към свобода - Васил Карагьозов (1856 – 1938)
 
 
 
 
Текста чете:
Явор Дачков
 
 
 

Още от категорията

7 коментар/a

Требор на 08.03.2018 в 11:55
Къде са тези българи сега!
Прави впечатление на 09.03.2018 в 20:57
Че на времето много българи са знаели по много езици, интересно наистина.
Не знам кога ще осъзнаем на какъв славен народ на 03.03.2021 в 10:08
сме наследници, и да започнем да окуражаваме децата си да създават българчета, и да влагат енергията и талантите си в България!
Наблюдател на 05.03.2021 в 13:52
Защо българите много обичат да наричат себе си роби? И защо се говори за "турско робство", след като и турците са се борили и възставали против династията на Осман? По време на Османската Империя българите НЕ СА били роби.
Библо на 17.03.2021 в 13:54
Велики хора са живяли в Габрово, град с много развита промишленост , култура, занаяти. А днес, с изчезващо население, почти никаква промишленост, благодарение на демокрацията.
Стринава на 24.03.2021 в 00:59
За съжаление българското чувство за малоценность винаги удря по образованието , за да извини липситѣ на възпитанието. У насъ се смѣта , че като си училъ , значи си и високонравственъ, което е грѣшка. Истината е , че нравственитѣ ни сили сѫ рехави и съ приказки за знаещи хора, искаме да покажемъ и морална извисеность и желанието за равнопоставеность съ Западна Европа, макаръ и подсъзнателно да знаемъ , че не е така. Липсата на материална култура во времето е единственото доказателство за културно присъствие. Сегашна Западна Европа е продуктъ на културното натрупване отъ последнитѣ 4 вѣка, но вмѣсто да говоримъ за миналото , нѣка погледнемъ кѫдѣ е Западна Европа днесъ – пропаднала въ залеза си, на прага на всѣобхватна ислямизация, късаща се отъ извратена декадентность, напуснала християнството и забравила Бога. И кѫдѣ сѫ западнитѣ народи днесъ – никѫдѣ, мешавина отъ друговѣци и чуждоземци. И каква поука може да си извадимъ????
Върбан Цонев на 01.04.2021 в 18:21
Цветан Стоянов /1930-1971/ за т.нар. "шаечена интелигенция". „Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Виждате ли чистите чаршафи наоколо – на всеки един е легнал човек с потури! О, кой ще отвори прозореца, за да влезе вятърът, великденският вятър, пречистителят, който ще издуха вонята от ъглите и ще спаси измъчените ноздри? Кой ще изгони неканените, които направиха от културата одая? Все по-натъпкана става одаята, а те влизат, нови и нови, сами и на групи, със стотици и с хиляди – неизброимите, неудържимите, шаячените интелигенти! Името им е легион – като скакалци, като термити нахлуват те и заемат всяко кътче! Една тъмна, понесена джунгла, една лавина, за която няма спиране, техният строй се множи от ден на ден. Няма нужда да говорите с тях, за да ги познаете. Тези буцести черепи, тези окосмени челца, тези малки свински очички, тези чепати печенегски туловища – не сте ли ги гледали до насищане и пренасищане! Какви умчета се крият зад тях, тесни като килери на стара къща! … Те са прочели една брошурка за Опарин и знаят тайната на живота; те са зазубрили няколко конспекта и разбират що е единство и борба на противоположностите; те могат да ви докажат, че светът няма начало и няма край; те са научили, че зад всеки възторг стоят икономически отношения.“ И още: „Някой ще възрази сигурно, че думата “простаци” не е точна, че тя трябва да се отнесе към друга категория. Но, извинете, думата е тъкмо на мястото си! Напразно се мъчат да изменят лексиконите и да коват нови смисли на старите, познати прозвища, за да не ударят те там, където трябва… Хората знаят много добре на кое се казва простащина, те не са забравили чак дотолкова българския език. И хиляда социологически есета да се напишат, те няма да обезмирисят шаячения интелигент – защото той и само той е истинският, страшният, устременият, войнстващият простак. Той не притежава дори свежия смях на варварина, той е тъп и сериозен като глинен африкански идол, като чукундурите, които доскоро е вадил от бащините си ниви!“

Напиши коментар