"Наводненията не се причиняват от стихиите, а от разсипничеството в държавата"

<p>&bdquo;Преди няколко дни, след една продължителна и нетърпима горещина, паднаха проливни дъждове почти в цялата страна. Особено в южната част на България дъждовете били доста продължителни и поройни. От бюлетина на метеорологическата станция се вижда, че падналият дъжд на квадратен километър не е тъй голям, тъй необикновен, та да причини толкоз големи пакости на градове и села, да разруши пътища, да отнесе мостове, да залее полета и посеви, и да издави хора и добитък. Вестниците са пълни със сведения за нанесените повреди, но правителството още не е съобщило верните и истински размери на загубите, причинени от наводнението. Какво важат за него погубването на няколко души и разорението на стотина семейства пред толкова важната задача, с която се е нагърбило, пред грижите за циментирането на коалицията, за консолидиране и закрепване не на българската държава, а на народната и прогресивна партии пред царя, който назначава и уволнява министрите? И това наводнение ще потопи в скръб мнозина, ще разори хиляди граждани, ще се приказва за него в дневната преса и ще се забрави, както се забравят всички човешки нещастия. Защо правителството да се грижи за съдбата на пострадалите, когато утре може да паднат нови поройни дъждове и да причинят нови бедствия, може би много по-големи от днешните? И стои то равнодушно и безучастно към страданията на жителите от наводнените места.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_hBEdfF3NgNPIJEYXK4NZRIcz0jXh4n.jpg" /><em>Наводнение в Ески-Джумая (дн. Търговище), 6 юли 1914 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Какви размери има наводнението, какви загуби е причинило, какви жертви е взело, кои са причините за наводняването на някои места при един по-силен и продължителен дъжд, върху това правителството мълчи и нищо не предприема. Една анкета, едно проучване на място на коритата на реките, ще ни покаже, че наводнения в България не могат да стават, ако при всеки пороен дъжд и издигане на водите, се правят проучвания и наблюдения, ако тесните и плитки легла на водите се разширят и очистят, ако ниските страни се подзидат и насипят, и ако леглото на реките се поправи и очисти, както се поддържа един шосеен път. Но кой ще се грижи за това и откъде могат да се вземат средства за такива работи, когато държавният бюджет е претоварен и разходите са нараснали толкова много в последните години.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_5qGuLmwyAEDrbIy4jIcNCzxXVMM6zH.jpg" /><em>Разрушенията, причинени от наводнението в Ески-Джумая, юли 1914 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ако в продължение на векове народът е могъл да се бори и да устои на стихията, поройните дъждове и бури, той ще се бори и устои срещу нея и днес, без да е нужно да му дойде на помощ науката, опитът и знанията, които човечеството е придобило до днес. Днес са потребни суми за други по-важни държавни нужди: министрите имат нужда от автомобили, за да извършват тежката си служебна обязаност, да отидат от къщите си до министерския съвет, и за тяхната покупка и поддръжка могат да се похарчат десетки хиляди лева; министрите имат нужда от послушно болшинство, което знае добре да реве, но не може и не знае да разсъждава. За да го имат, те кръстосват България надлъж и нашир, говорят, обещават, заплашват, и когато се върнат в София, представят дълга сметка за изходени разстояния и изминали дни, като задигат с десетки хиляди лева под формата на командировки. Но само туй ли е? За безполезни, непроучени и непотребни работи се харчат годишно милиони, но никой не смее да хвърли поглед на това зло, да се спрат всички разхищения и стори място не за борба със стихията, а за подчинение на човешките нужди на онази сила и ония блага, които природата ни изпраща.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_RwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeFi.jpg" /><em>След наводнение в Севлиево, юни 1939 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>И кой е крив за всичко това? Всеки може да си даде отговор. Когато един народ няма съзнание и гражданственост, когато той стои неорганизиран и на тълпи отива да подкрепя винаги властта, която систематически го очаква и съсипва, която го държи в мизерия и тъмнина, тогава никой не може да измени нито нашето управление, нито реда на нещата. Семейства ще загиват под яростните вълни на водите, трудът на човека ще се ограбва още много години, докато в тази страна народът не е стопанин, а някакъв наемник, който като че утре ще напусне развалините, създадени от неговите управници и ще се пресели другаде. Ще мине време, но народът най-сетне ще разбере, че наводненията не се причиняват от стихиите и поройните дъждове, а от разсипничеството в държавата, упражнявано и насърчавано от най-високите места.&ldquo;</p> <p><strong><em>В-к &bdquo;Свободно слово&ldquo;, юни 1911 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_ogxneMbaXreGzB2rBDm4JPAxCZlLZQ.jpg" /></em></strong><em>Цар Борис III сред руините от наводнението в Севлиево, юни 1939 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" />Най-тежката гледка - жертвите на стихията, Севлиево, юни 1939 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_BUEYDss8R5lIaV4xkMJrNNYFDoYB6M.jpg" /><em>Най-голямото наводнение в историята на Видин, 4 март 1942 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38323_DRi1mLj86L5yzKYdswzyJCNAhPUXf7.jpg" /><em>Спасителна акция по време на наводнението във Видин, март 1942 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>