Цепелин над София прекъсва заседание на Министерския съвет

Първият цепелин, наречен така по името на създателя си, немския авиоконструктор граф Фердинанд фон Цепелин, лети за първи път през юли 1900 г. край Фридрисхафен в Германия. Последвало конструирането и на други дирижабли. Те се отличавали с огромни размери и приличали на пура. Имали метален скелет, който бил обвит с плат. Във или под скелета имало гондола, в която се намирал екипажът. Пътниците пътували или в гондолата, или във вътрешността на дирижабъла. Издигането ставало с помощта на водород. Движещата сила идвала от моторите, закрепени към корпуса. По време на Първата световна война немските въоръжени сили използвали цепелините, за да шпионират вражеската територия и дори, за да пускат бомби. Но се използвали и за превоз на пътници. Пътуването с цепелин било много по-комфортно, отколкото със самолет - пасажерите разполагали с кабини с легла, можели да се разхождат свободно във фоайето и дори да отварят прозорците на гондолата.

Такива летящи гиганти преминават над България два пъти, и все през месец октомври. Първият полет е през 1915 г., когато цепелинът дори каца край Захарната фабрика в София, а от втория тези дни се навършиха 85 години – осъществен е през 1929 г. И за двете случки родната преса разказва подробно и свидетелства за възторга на хората на земята.

Първият

В броя си от 28 октомври 1915 г. вестник "Нов век" пише:

„Вчера, около 10 ч. преди пладне, софийските граждани се любуваха на чудната гледка, която представляваше пристигането на първия германски цепелин. Приятният есенен ден даде възможност на въздушното чудовище да се извие няколко пъти над града. Столичани, излезли по улиците, наблюдаваха грамадната елипсовидна маса във въздуха, от предната лодка-вагон на която се развяваше българското знаме. Множество граждани го поздравляваха с махане на шапки и громко викане „Ура!“. Цепелинът, дълъг 174 м, летеше на една височина от около 150 метра. Към 12 ч. той трябваше да слезе на полето при Захарната фабрика.

Там още от 10 ч. се намираше Н.В. Царят, министрите, германският пълномощен министър Михаелес, подпредседателят на Камарата д-р Момчилов, началникът на тайния царски кабинет Добрович, хофмаршалът на двореца генерал Савов и много граждани. А около поставения войнишки кордон хилядно множество бе надошло да види чудната творба на германския гений.

Цепелинът взема направление към Люлин, намали хода си и след като се спусна ниско над земята, зави към приготвеното му за слизане място. Н.В. Царят, министрите и официалните лица се отправиха към слизащия цепелин, в който се намираше Мекленбургският херцог Йохан Албрехт. Цепелинът спусна въжетата, които бяха заловени от нашите войници, изви се и слезе на земята.

Цар Фердинанд разговаря с германските авиатори

Царят и министър-председателят д-р Васил Радославов се качиха на цепелина. След като разгледаха вътрешността му, Негово Величество Царят, придружен от височайшия гост, слязоха от него и се оттеглиха в един царски автомобил, където продължително разговаряха.

След едно престояване от около два часа, цепелинът отново се дигна и замина за Темишвар (дн. град Тимишоара в Румъния), откъдето е и тръгнал. Войската и гражданите го съпроводиха с „Ура!“ и махане на шапки."

(В-к „Нов век“, 28 октомври 1915 г.)

Илюстрованото списание "Аз знам всичко" дава описание и на самата летателна машина:

На 26 октомври пристигна в София първият цепелин. В 2 ч. 30 минути през нощта, цепелинът, с един екипаж от 15 души, Мекленбургския херцог и двама негови адютанти, потеглил от Темешвар (дн. град Тимишоара в Румъния). В 8 ч. 30 минути цепелинът е бил над Зайчар, а в 10 ч. 30 минути летеше вече над българската столица. Въпреки неблагоприятния насрещен вятър, цепелинът е изминал разстоянието от Темешвар до София за осем часа.

Дължината на въздушния гигант е 173 метра. Движи се посредством четири мотора, всеки един от 250 конски сили, с една бързина от 80 до 100 километра в час. Под корпуса на цепелина са разположени две алуминиеви лодки-каюти – едната отпред, другата отзад. В тях са машините и моторите. В предната лодка има един доста удобен апартамент с легло, в който е пътувал Мекленбургският херцог. Двете лодки са свързани помежду си с телефон. Във всяка една от тях има по една картечница.

От предната лодка през корпуса на цепелина води една стълба от алуминий, която съединява лодката с една платформа, разположена над цепелина, на която са настанени три картечници, за да може оттам да се обстрелват неприятелски аероплани, които биха летели над цепелина. Корпусът на цепелина е изпълнен с водород. Цялата негова вместимост е 32 000 кубически метра водород.

Летението на цепелина е по-бавно отколкото онова на аеропланите. Въздушният гигант не може да съперничи с тях по бързина. В замяна на това цепелинът има друго удобство – той може да носи много по-голямо количество експлозивни материали; бомбите, които той хвърля, достигат една тежест от около 400 килограма и тяхната разрушителна сила е несравнимо по-голяма отколкото оная на бомбите, които хвърлят аеропланите."

(Сп. „Аз знам всичко“, ноември 1915 г.)

Вторият

14 години по-късно, в началото на октомври 1929 г., вестник "Македония" осведомява читателите си за предстоящ полет над Балканите на огромния въздушен кораб "Граф Цепелин", построен предишната година и завършил наскоро първата си околосветска обиколка. Този път обаче кацане няма да има и машината ще премине над България само ако времето позволява. Дни преди полета, когато вече е сигурно, че цепелинът ще лети над София, Главна дирекция на пощите разпространява следното интересно съобщение:

"Главна Дирекция на пощите има сведения, че дирижабълът „Граф Цепелин“ при неговото пътуване за Румъния ще лети над София и ще пусне с парашут поща. Умолява се гражданството и административните власти, ако евентуално намерят чувала с пощата, да го приберат и го предадат веднага на Софийската централна пощенска станция или да уведомят последната по телефона где е оставен чувалът, за да прати да го приберат."

Второто прелитане на гиганта над българската столица е описано така:

"„Граф Цепелин" над София

Отлитането

Фридрихсхафен, 15 октомври – „Граф Цепелин“ отлетя за Балканите в 20 ч. 26 м.

Над Виена

Виена, 16 октомври – „Граф Цепелин“ летя над Виена в 2 ч. 10 м. сутринта.

Над София

Събитието на деня днес е летенето на „Граф Цепелин“ над София.

Сутрешните вестници съобщиха, че цепелинът ще лети над София около 9 часа сутринта.

Гражданите с нетърпение бяха излезли по улиците да бъдат свидетели на това събитие.

Цепелинът е летял над България в 8 ч. 30 м.

В 11 ч. и 5 м. е минал границата ни при Драгоман.

Над Софийското поле „Граф Цепелин“ се появи в 11 ч. 20 м. Три български аероплана го посрещнаха и го ескортираха при полета му над София.

В София цепелинът бе посрещнат с биене на камбаните на храма „Св. Александър Невски“.

Гигантският дирижабъл "Граф Цепелин" над София, месец октомври 1929 г.

В 11 ч. 30 м. „Граф Цепелин“ летя над Двореца. Той направи два кръга над центъра на града. Улиците бяха напълнени с граждани, които се любуваха на плавния полет и се възхищаваха от величественото творение на човешкия гений.

В този момент Министерският съвет имаше заседание. То бе прекъснато и всички министри наблюдаваха полета на „Граф Цепелин“ от балконите на Министерския съвет.

Летенето над София трая около 20 минути. Цепелинът бе доста ниско и ясно можеха да се видят надписите DLZ 127 и „Graf Zepelin“.

Дирижабълът преминава над Военното училище

През време на летенето на цепелина изпратени бяха приветствени радиотелеграми от Правителството, от германския пълномощен министър, от Дружеството на столичните журналисти, от Българския аероклуб и от германското училище в София.

Към 12 ч. по обяд „Граф Цепелин“ изпратен от български аероплани, взе североизточна посока и полетя към Букурещ."

(В-к „Македония“, 16 октомври 1929 г.)

През 30-те години на ХХ век настъпва златна ера за цепелините. Машините с обозначения LZ 127 "Граф Цепелин" и LZ 129 "Хинденбург" извършват редовни презокеански полети. През 1937г. обаче става нещастие с "Хинденбург", който се запалва при кацането си в Ню Джърси. Загиват 35 от пътниците и един човек от наземния екип.  Тази катастрофа, съчетана и с други фактори, дава старт на залеза на тази индустрия.