1000-годишнината от смъртта на Св. Методий се отбелязва с тридневни тържества през 1885 г.

1000-годишнината от смъртта на Св. Методий се отбелязва с тридневни тържества през 1885 г.
По-големият от двамата Солунски братя умира на 6 април 885 г. във Велеград, Моравия. Едно хилядолетие по-късно потомците в новоосвободена България отдават почит на светеца равноапостол и славянски просветител. Тогавашната преса отразява подробно честванията.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50068_7mTDNyAS8Fsth0KDUvu67TSxtMHm8D.jpg" /></p> <p>&bdquo;Днес сме в надвечерието на великия всеславянски празник &ndash; хилядогодишнината от смъртта на св. Методия. Още от няколко дни насам се забелязва една трескава деятелност и се съглеждат големи приготовления в столицата на свободното наше отечество. Градът навсякъде се приготвя прилично да посрещне празника, но особено зданията, в които ще става празнуванието, се украсяват с венци и знамена &ndash; емблема на светлата радост, която пълни сърцата на българското население. Всеки час в града пристигат скъпите гости, нарочно избрани и изпратени за празника. Гостите идат не само от Княжеството, но и от полуосвободената Южна България и от новопоробената Добруджа. Само от Македония няма гости и няма да има, защото на македонските българи е запретено да са българи и да считат за център на народния български живот София&hellip;</p> <p>Навсякъде из града се забелязва движение, тичане и бързане, навсякъде вече празнично настроение! Всички с нетърпение очакват да дойде денят, с който ще се изпълнят цели хиляда години, откак ние сме християни, от съществуванието на нашия книжовен язик и нашата азбука. И денят, тоя многознаменатален за нас ден настъпва.</p> <p>Полицията извести още в петък, на 5 април, гражданите да се снабдят с нужните стоки за ядене, защото в следющите дни на празника всички дюкяни, месари и хлебари ще бъдат затворени, както и стана.</p> <p>В петък, след пладне, градът почна да приема празничен вид и се появи необикновена живост и радостно настроение, навсякъде се срещаха вънкашни представители за празника; домовете на главните улици и площади вече се украсиха със знамена, училищните здания и домът на Народното събрание се накичиха в зелено, венци и множество дребни и големи флагове. Цялата столица представлява тържествено зрение, навсякъде развяват се гордо българските знамена. Никога София от Освобождението насам не е представлявала такова тържествено и великолепно зрелище.</p> <p>Черковното бдение на 5 срещу 6 април вечерта стана едно чудно нощно тържество. Народът се стече в съборната черква на това вечерно предпразненство. През утринта в събота на 6 април времето беше доста хубаво, та спомогна за празника. На литургията в църквата и после на молебена в Народното събрание присъства необикновено множество. В църквата държа реч иконом поп Тодор. След това шествието тръгна от там за зданието на Народното събрание. Безброен народ пълнеше буквално всичките улици през дето шествието вървеше, и то с един натиск, какъвто само у нас става. Всеки искаше да влезе в сградата. Цилиндър и калпак, фрак и голтак, старо и младо, всичко беше една маса.</p> <p>В Събранието за значението на празника и за заслугите на Солунските равноапостоли говориха митрополит Климент и Н.В. Княз Александър I. Обряда на водосвета и словата не траяха дълго време и се свършиха с проглушителното &bdquo;Ура!&ldquo; и изгърмяването на известно число топове. Народът през деня ликуваше и празнуваше.</p> <p>Вечерта на 6 април освещението не сполучи, защото времето беше дъждовно. На обяда, даден от града в чест на гостите, бяха поканени около 400 души. Наздравици се пиха от кмета, Н. Височество, д-р Янкулов, руския дипломатически агент, г-н Кояндер, и др. В тези наздравици се поздравиха гостите и Н. Височество, описаха се заслугите на Солунските братя, спомена се Русия, г-н Кояндер пожела развитието и напредъка на българския народ, г-н Петко Каравелов прочете депешата, с която се поздрави руския цар. Н. Височество предложи, и събраните одобриха с ентусиазъм, щото бъдещият български университет да носи името на Св. Кирила и Методия. Г-н Вацов прочете депешите из Самара (Русия) от Киевските и Московските студенти, от които първите жертвуват известна сума за бъдещия университет. Г-н П. Пешев &ndash; представител от Севлиево &ndash; пи за здравето на г-н Славейков, най-старият последовател по учителството на Св. Методия; г-н Лазаров, представител от Търново, пи за здравето на г-н Каравелов, и г-н Т. Китанчев, представител от Анхиало и бивш Солунски учител, се отказа да пие, когато родината на Св. Методий тъжи и страда, когато между представителите той не забелязва пратеник от Македония. В същата вечер се подписаха пожертвования за откриване български университет.</p> <p>На 7 април, вследствие на дъждовното време, парадът се отложи за сутринта. В 2 часа през деня се извърши насаждане на дванадесет фиданки в Класическата гимназия. Присъстваха множество граждани, ученици и ученички играха хоро, веселиха се, тържествуваха чак до вечерта. Към 6 часа вечерта всичките ученици с песни ходиха да поздравят Негово Височество, стария учител дядо Славейков, г-н Цанков и г-н Каравелов. Последния те дигнаха на ръце, след като той им препоръча за идеал свободата на целокупна България. На 7-и вечерта имаше концерт.</p> <p>В понеделник, &nbsp;8 април, времето беше много хубаво, извън София стана преглед на войските, мало и голямо беше се стекло да гледа. През деня, след като представителите се фотографираха в една група с Н. Височество, от страна на правителството се даде обяд на представителите. Пиха се пак много наздравици. След обяда се изигра българско хоро, в което взеха участие Князът и г-н Петко Каравелов. От Народното събрание, начело с музиката, представителите поздравиха Н. Височество в двореца, гдето играха с него хоро. От двореца представителите пак с музиката ходиха да поздравят господата Каравелов и Славейков. Пред домовете на двамата пак се игра хоро, вдигаха ги на ръце.</p> <p>Празниците се завършиха с литературна вечеринка дадена от Книжовното Дружество в Народното събрание; говориха господата В. Д. Стоянов, М. Балабанов и д-р Моллов. Певческий хор от Юнкерското училище и от гимназията заслужиха ръкоплесканията на присъствующите.</p> <p>Така се заключи тридневният празник и славянски Великден.&ldquo;</p> <p><strong><em>В. &bdquo;Търновска конституция&ldquo; и &bdquo;Отечество&ldquo;, април 1885 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Св. Методий е роден през 815 г. в Солун, в семейството на византийския друнгарий (морски офицер), подстратег и управител на Солунска област Леон (роден в Солун и вероятно от гръцки произход), известен в българската историография като Лъв и жена му Мария (вероятно славянка). За детството на Методий се знае малко. Той получава добро домашно образование. Постъпва на военна служба, след това е управител на една византийска област, населена със славяни и гърци. Не намира удовлетворение в това поприще, напуска службата и през 851 г. се подстригва за монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия. Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършва в 855 г. В края на 860 г. братята са изпратени от византийския император с църковна и дипломатическа мисия при хазарите.</strong> <strong>През 863 заминават за Велика Моравия, където водят борба с немското църковно и духовно проникване. На път за Рим минават през Панония, където обучават ученици на славянско богослужение. На духовен събор във Венеция защитават правото на всеки народ на писменост и богослужение на своя език. В края на 867 пристигат в Рим, където папата признава официално славянските богослужебни книги и славянската литургия. Там през февруари 869 г. Константин Философ умира и Методий се връща в Моравия. Ръкоположен е за архиепископ на Панония. Под натиска на немското духовенство е осъден и затворен (2 1/2 г.) в баварски манастир. През 873 папа Йоан VIII го назначава архиепископ на моравци и панонци. Води активна просветна, църковна и книжовна дейност. Между 882 и 885 г. Методий превежда от гръцки на старобългарски език с помощта на свои ученици пълния текст на Библията, съчинения на Константин-Кирил, Номоканона и Патерика.</strong> <strong>Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.</strong></p> <p><strong>През 885 г., на 6 април, след една неспокойна, трудна, пълна с лишения и борба проповедническа дейност, Свети Методий Славянобългарски умира във Велеград, където е и погребан &ndash; според житието му &ndash; &bdquo;лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица&rdquo;.</strong></p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Жалко

    06 Апр 2015 22:05ч.

    Жалко, много жалко! Само по нашите земи ли отбелязваме годишнини от смърта с тържества!? В \\\&quot;белите\\\&quot; държави се правят възпоминания и(или)панахиди. У нас тържества!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тържества!

    06 Апр 2015 23:35ч.

    До предходния коментираш. Хубаво е, когато коментирате нещо, да сте запознат с материята, която е обект на коментар. Св. Методий Славянобългарски е канонизиран за светец на Църквата и то преди разделението през 1054г. на католици и православни. Съгласно канонът денят преди канонизация, се прави панихида, която е последната отслужвана за дадения човек, тъй като той е присъединен към сомна на светиите; от следващия ден светецът се чества с тържества,пее се тропар, величание, съставят се служби и акатисти за съответния светец. А защо се чества смъртта ли? Защото се раждаме без това да зависи от нашана воля, но именно от тази наша воля зависи, дали ще умрем като праведници ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?

    07 Апр 2015 15:13ч.

    Тържества!, малко по-конкретно - кога и къде е канонизиран за светец Св. Методий Славянобългарски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи