Жерал Броне: Имаме рефлекс да преувеличаваме страховете си

Жерал Броне: Имаме рефлекс да преувеличаваме страховете си
"По принцип трябва да се пазим да подхождаме към въпроса за смъртността само с аритметична логика. Ако изберем като критерий само броя на мъртвите, никога не бихме говорили за жертвите на тероризма, които обаче имат огромен символичен заряд. От друга страна хиперконкурентният пазар на информация е жаден за страх. Непрекъснатите информационни канали живеят от нашето внимание и страхът е като захар за умовете ни. Представянето на риска в медиите често е непропорционално. Някои психологически рефлекси, като надценяването на рисковете, са дълбоко вградени в нашия мозък и датират от период, в който оцеляването е включвало недоверие. Нека не забравяме, че в еволюцията са оцелели най-страхливите и ние сме наследници на тези страхливци! Този страх може да бъде добър съветник, но може и да ни затрудни в случай на криза." Професорът по социология в Университета “Париж-Дидро” Жерал Броне анализира психологията на хората, изправени пред Ковид-19, в интервю за "Фигаро".

 

 

- Правителствата реагират с максимална предпазливост в кризата с коронавируса. От рационална гледна точка, това ли е правилната опция?

 

- Стратегиите не са едни и същи в отделните държави: Китай, Италия и Франция не реагират по един и същи начин и нямат едни и същи здравни системи. Най-добрият знак за рационалност на една ответна реакция е нейната адаптивност спрямо развитието на епидемията. Струва ми се, че в това отношение отговорът на френската държава е рационален. Целта сега е по-скоро да се забави, отколкото да се ограничи епидемията, за да не се претоварват отделенията по реанимация и болниците. Трябва да се изгладят статистически най-тежките случаи. Това е като борсова криза: банковата система може да е стабилна, но ако всички се втурнат едновременно да теглят спестяванията си, тя може да се срине.  

 

Това, от което можем да се опасяваме, са ирационални движения на общественото мнение, които да окажат натиск върху правителството и да го накарат да наруши рационалността. Трябва да вземем предвид и невидимата цена на предпазливостта. Естествено, тя има икономически последици, но също така и съпътстващи щети за общественото здраве: в Китай починаха пациенти, поради липсата на грижи, защото цялото внимание беше насочено единствено към коронавируса. Вирусът редактира нашите здравни решения за сметка на други грижи. 

 

- Как приемаме вируса?

 

- На първо място, умът ни е склонен да се съсредоточи върху непосредствените последици за сметка на дългосрочните, които понякога могат да бъдат неочаквани. След атентатите от 11 септември имаше увеличение на смъртността по пътищата, защото хората се страхуваха да летят и предпочитаха автомобила, което механично увеличи броя на катастрофите. Тези вторични последици са много трудни за предвиждане. На следващо място, непознатият характер на вируса внася надценяване на малките вероятности. Както показа изследователят Джоселин Рауд в едно психосоциално проучване за векторните заболявания, когато попитат хората за болест, която вече познават, те имат рационална представа за рисковете, но когато никога не са я срещали, те са склонни да надценяват шансовете да я хванат. Нашият мозък е бейсиански (по метода на теоремата на Бейс, изчисляване на вероятностите на различни хипотетични факти, изхождайки от наблюдението на познати събития - б. а.) и непрекъснато се приспособява към вероятностите от опита. 

 

- Не сме ли свидетели на завръщане на отблъснатата архаичност в нашите модерни общества?

 

- От историческа гледна точка, епидемиите винаги са пораждали слухове, кланета. Но е сигурно, както показах в книгата си “Демокрация на лековерните” (Démocratie des crédules), че дерегулацията на пазара на информация върна на сцената праисторическия човек. Някои психологически рефлекси, като надценяването на рисковете, са дълбоко вградени в нашия мозък и датират от период, в който оцеляването е включвало недоверие. Нека не забравяме, че в еволюцията са оцелели най-страхливите и ние сме наследници на тези страхливци! Този страх може да бъде добър съветник, но може и да ни затрудни в случай на криза. Ето защо трябва да помислим за регулация, особено медийна. 

 

- Как оценявате отразяването в медиите на коронавируса? Изпълняват ли ролята си или поддържат страха? 

 

- Хиперконкурентният пазар на информация е жаден за страх. Непрекъснатите информационни канали живеят от нашето внимание и страхът е като захар за умовете ни. Представянето на риска в медиите често е непропорционално: така в САЩ сърдечно-съдовите заболявания са първата причина за смъртността, но непрекъснато се говори много повече за самоубийствата: те представляват 12 процента от търсенето в Google срещу 1,8 на сто самоубийства в страната. Ето защо регулацията е наложителна, за да се контролират външните ефекти на когнитивния пазар и особено склонността към сензационност. 

 

- Не трябва ли да се поставят на везните данните за грипа и тези за коронавируса, за да се прецени значението на епидемията?

 

- Коронавирусът е по-заразен и по-смъртоносен от грипа и има много асимптоматични случаи. Освен това, по принцип трябва да се пазим да подхождаме към въпроса за смъртността само с аритметична логика. Ако изберем като критерий само броя на мъртвите, никога не бихме говорили за жертвите на тероризма, които обаче имат огромен символичен заряд.

 

- Трябва ли да се опасяваме от панически движения?

 

- Тази епидемия ни кара да преживеем криза на очакването. Нашето общество е основано на взаимните очаквания: ние очакваме определено поведение от страна на актьорите. Именно това прави обществото изключително здраво, но също така и много крехко, тъй като социалният ред може да се разпадне като нишките на пуловер, ако очакванията се сринат или увлекат. Страхът впрочем ни кара да предвиждаме рисковете експоненциално. Ето защо ние се втурваме към супермаркетите, очаквайки, че всички ще направят същото нещо. Или че борсите ще се сринат; финансовата област е в най-висока степен област на взаимните очаквания.

 

- Не изпитва ли нашето общество отвращение към риска? Не показва ли кризата с коронавируса, че хората поставят сигурността преди свободата?

 

- Действително свободата временно става второстепенна, дори в демократичните общества: видяхме го много ясно, когато трябваше да се въведе извънредно положение заради терористичните атентати. Хората има способност за подчинение в случай на криза и приемане на известен брой принудителни мерки. Аз вярвам обаче в добродетелите на нашите демократични системи. Авторитарните системи като Китай са способни да въведат драстични мерки, но преминават през една първоначална фаза на отрицание на истината, която, както видяхме, може да има ужасни последици.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Лазар Кузев

    12 Март 2020 10:21ч.

    Французин, но не е магматично - многословен. Ясен и точен. Позддравления за "Гласове".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи