Жан Распай: Мигрантите да се оправят

Това е човек в напреднала възраст, облечен в кавалерийска куртка със зелени еполети, който се извинява предварително за думите, които не намира, и за паметта, която понякога му убягва. Излъчва известна тревожност при идеята да говори за книгата на живота си. Преди да ни настани на масата в салона си, Жан Распай държи да ни покаже библиотеката си, която заема цяла стая в апартамента му в 17-ти район в Париж. Жионо, Модиано, Камю, Волкоф… Жан Распай, който се радва на титлата генерален консул на Патагония, е събрал много книги - стотици, без да се броят онези, които са в зимника - както и миниатюрни корабчета и малки оловни войничета. 

Книгата му “Лагерът на светците” току-що е преведена на немски - след като бе преиздадена във Франция през 2011 г. - и среща, по думите му, “добър прием” отвъд Рейн. Говорейки за прием, с него обсъждаме кризата с мигрантите, страха и надеждата, които те пораждат у някои, зараждането на книгата му, истински “пророчески” труд за част от крайната френска десница…

- На вас дължим книгата “Лагерът на светците”, публикувана през 1972 г., разказ за масовото пристигане на мигранти на бреговете на Средиземно море, която някои в крайната десница смятат все още за ясновидска, още повече днес, с кризата с бежанците… Какво ви внушава това?

- Кризата с мигрантите преди всичко слага край на 30 г. на обиди и клевети срещу мен. Заради този роман, смятан за расистка книга, ме третираха като фашист…

- Расист ли сте?

- Не, съвсем не! Не може да си пътувал през целия си живот, да бъдеш член на Дружеството на френските изследователи, да си срещал не знам колко изчезващи племена, и да бъдеш расист. Това ми се струва трудно. При публикуването й през 1972 г. книгата бе много шокираща, и то основателно. Имаше един период, особено по време на седемгодишния мандат на Валери Жискар д’Естен, в който се упражняваше истински интелектуален тероризъм спрямо писателите с десни убеждения.

- “Интелектуален тероризъм”?

- Да. Обиждаха ме, опръскаха ме с кал, после това постепенно се успокои. Защото лека-полека изпаднахме в ситуацията, която описвам в тази книга. Известен брой интелектуалци, включително от левицата, признаха, че има нещо вярно в това, което известявах. Бертран Поаро-Делпеш, който ме срина в “Монд” при излизането на книгата, заяви в статия, публикувана в същия вестник през 1998 г., че в крайна сметка съм имал право. Сега всичко е свършило. 

- “Лагерът на светците” внушава и отхвърляне, така както и споменаването на името ви…

- Сред непримиримите срещу мен остана само Лоран Жофрен (шефът на “Либерасион” - б.а.). Той няма какво да прави и продължава да ме плюе, това е по-силно от него. Но приятелят ми Дени Тилинак се е заел да му отговори. Аз не съм реваншист. Вече съм на мястото си.

- Ако тази книга не е расистка, как бихте я определили?

- Това е удивителна книга.

- Удивителна?

- Тази книга се роди по странен начин. Преди нея бях писал книги за пътешествия и романи без особен успех. Веднъж, през 1972 г., бях в Южна Франция, при една леля на жена ми, близо до Сен Рафаел, във Валори. Имах кабинет с изглед към морето и си казах: “А ако те дойдат?”. В началото това “те” не бе определено. След това си представих, че Третият свят се втурва към тази благословена страна, каквато е Франция. Това е учудваща книга. Тя бе писана дълго, но дойде сама. Вечер спирах, на следващия ден започвах отново, без да знам накъде отивам. В тази книга има вдъхновение, което е странно за мен самия. Не казвам, че е божествена, а е странна.

- Има нещо, което не сте предвидили, а именно отхвърлянето, което книгата породи при излизането си…

- Когато издателят ми Робер Лафон, един аполитичен човек, прочете ръкописа, много се въодушеви и не откри и една запетая, която да промени. Впрочем аз също нищо не промених.

- Възможна ли е такава книга днес?

- В началото “Лагерът на светците” не вървеше. В продължение на пет или шест години тя бе в застой. Продаваше се много малко. Изведнъж, след три години, числото на продажбите нарасна. Успехът дойде от уста на уста и благодарение на рекламата, която й правеха писатели от десницата. 

До деня, в който през 2001 г. един кораб с кюрдски бежанци заседна в Булури, близо до Сен Рафаел, на няколко метра от бюрото, на което бях написал “Лагерът на светците”! Тази история имаше голям отзвук в региона. Изведнъж заговориха за моята книга и тя стигна до по-широка публика. 

Това бе началото на морското пристигане на хора от други места. Малко се срамувам, защото всеки път, когато има голяма мигрантска вълна, я препечатват. Тя е единосъщна с това, което се случва. 

- Това политическа книга ли е?

- Да, може би донякъде. Последната ниша от предани хора и сподвижници е съставена от патриоти, привързани към идентичността и земята. Те се бунтуват срещу всеобщото братство и смесването…

- Защитавате се, че не сте от крайната десница, но книгата ви се приема като пропагандна брошура в някои ксенофобски движения. Съжалявате ли за това? 

- Говорите за крайната крайна десница! Възможно е тази книга да бъде инструментализирана и понякога са възможни крайности в езика. Нищо не мога да направя. Впрочем аз не влизам в интернет, не съм влязъл в ХХI век, така че не знам какво се говори там. Лично аз съм десен и не ми пречи да го кажа. Аз дори съм от “дясното дясно”.

- Тоест?

- Да речем по-десен от Жюпе. Най-напред аз съм свободен човек, който никога не се е подчинявал на партия. Движа се в периферията.

- Гласувате ли?

- Невинаги, аз съм роялист. Гласувам на последния тур на президентските избори. Със сигурност не гласувам вляво.

- Мислили ли сте да напишете продължение на “Лагерът на светците”?

- Със сигурност ще има такова, но не от мен. Дали ще дойде преди голямата бъркотия? Не съм сигурен.

- В книгата си говорите  за “кръвожадния” характер на мигрантите. Впрочем днес виждаме, че онези, които идват от Сирия или от други места, нямат нож между зъбите си…

- Това, което се случва сега, не е важно, то е анекдотично, защото сме едва в началото. В този момент всички се изказват по темата, има хиляди специалисти по въпроса за мигрантите, има хаос от коментари. Никой не се поставя в следващите 35 години. 

Ситуацията, която преживяваме сега, е незначителна в сравнение с онова, което ни очаква през 2050 г. На Земята ще има 9 млрд. жители. За един век Африка е нараснала от 100 милиона на един милиард жители и може би те ще се удвоят през 2050 г. Ще бъде ли жизнеспособен светът? Свръхнаселеността и религиозните войни ще направят положението деликатно. Тогава ще има нашествие, което е неизбежно. Мигрантите ще дойдат в голямата си част от Африка, от Близкия изток и от покрайнините на Азия…

 - Трябва ли да се борим с корените на злото и да бомбардираме стратегическите места на “Ислямска държава”, както току-що направи Франция?

- Това е техен проблем, не наш. Това не ни засяга. Какво общо имаме с тази история? Защо искаме да играем роля? Те да се оправят! Някога ние се изтеглихме от тези райони, защо да се връщаме там?

- И какво правим, когато от Сирия се дават заповеди за атентати срещу Франция?

- Блокираме. Възпрепятстваме влизането на френска територия. Политиците нямат никакво решение на този проблем. Това е като с дълга, предават го на внуците ни. На внуците ни ще се падне да решават проблема с масовата миграция. 

- Католическата църква не е точно на тази вълна. Тя прикани вярващите да проявят щедрост…

- Написах, че християнското милосърдие ще пострада малко заради отговорите, които трябва да дадем на притока на мигранти. Трябва да втвърдим сърцето си и да премахнем в себе си всякакво състрадание. В противен случай нашите страни ще бъдат потопени. 

- Отказвате да бъдат приемани всички, включително и християните от Изток?

- Евентуално, защото те са по-близки до хората на Запад чрез своята религия. Ето защо много французи искат да ги приемем. Франция, тази страна без никаква религиозна вяра, доказва, че основата на западната цивилизация е християнска. Хората, дори и да не ходят на литургия и да не са практикуващи християни, реагират според тази християнска основа.

Превод от френски: Галя Дачкова