За България кризата е вносна

<span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Явор ДАЧКОВ </span><span style="font-weight: bold;"></span>в разговор с<span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> Георги ГАНЕВ</span><br><br><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">&nbsp; Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. Асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, председател на Българската макроикономическа асоциация. Води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика.</span><br><br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Поводът за нашия разговор е една новина, която се появи в началото на седмицата, за лошите сценарии за развитието на Източна Европа според международни икономически институти. Ще обърнем внимание и на това как се говори за икономическата криза в България.<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Да, може да се каже, че ние, икономистите, в определен смисъл страдаме от някои характерни черти на българските медии, а именно доста непрофесионалното отразяване на икономиката и на икономическите процеси. Разбира се, има и изключения. Както и в случая с този доклад на Института по международни финанси във Вашингтон, намерих го и го прегледах. България се споменава на последната страница долу, и то само като една от държавите в Източна Европа. Или „ново появяваща се” Европа, какъвто термин се използва напоследък – „ново появяващите се” икономики в Европа. Само в този контекст България е спомената.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Но като пряко застрашена държава, както пише навсякъде по агенциите? <br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев: </span>Да, така предават агенциите, а същото е казано и в доклада, че Източна Европа е застрашена. Това не е някакво откритие, вече го знаем много добре. Унгария фалира, Литва и Латвия имат сериозни проблеми, Естония е в дълбока рецесия, в Румъния не е ясно какво ще се случи през тази година. Между другото този доклад е честен, защото не се казва нищо конкретно за България. Подходът е да се поставят държавите в чекмеджета, ние сме в чекмеджето „Източна Европа” и понеже се очакват лоши работи за Източна Европа, България също е вкарана в този кюп, без да се анализира малко по-особената икономическа позиция на страната. В настоящия момент тя е единствената държава с толкова сериозен бюджетен излишък, за разлика от Румъния, която влезе в кризата с изключително голям бюджетен дефицит и това, за съжаление, вече се отразява много зле на нейната позиция.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Излиза, че наличието на голям бюджетен излишък в случая е добре за страната?<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Ние, макроикономистите, бяхме изнервени от този бюджетен излишък преди две-три години, но се оказва, че когато светът навлиза в криза, наличието на голям бюджетен излишък е доста сериозен плюс. В този смисъл министърът на финансите печели една точка пред нас.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Какво ще кажете за различните сценарии, които се обсъждат? Има хора, които говорят за черни сценарии, други твърдят, че ситуацията не предвещава толкова страшни последствия, според трети кризата ще бъде най-осезателна през март - април…<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Българската икономика с настоящата си структура не е преминавала през подобна криза. По този въпрос имам спор с колегата Румен Аврамов, който казва, че днешната ситуация наподобява тази по време на Голямата депресия през 30-те години на ХХ в. Но според мен има качествени разлики в българската икономика сега и тогава. Премиерът Станишев вероятно е прав, че тъй като за пръв път ще преживеем истинска капиталистическа криза от съвременен тип, не знаем как ще реагира икономиката. Единственото, което можем да правим, е да очертаваме някакви консистентни и реалистични сценарии, без обаче да сме сигурни кое точно как ще се случи. Черният сценарий е налице, беше развит прекрасно например от проф. Кръстю Петков преди няколко седмици. Този сценарий е напълно възможен, колко е вероятен обаче, е друг въпрос.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Можете ли да кажете основни точки от него? <br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Основни точки в черния сценарий са разпад на икономиката, големи затруднения поради драстично спадащ износ, особено в износната индустрия, която знаем, че е по-конкурентоспособна в България. Оттам следва освобождаване на работна сила, което причинява два проблема: увеличават се бюджетните разходи, защото има обезщетения за безработни, и се намалява способността на домакинствата да обслужват кредити. Същото важи и за фирми, чиито обороти падат. Така кризата се пренася в банковия сектор, а в най-черния вариант на черния сценарий се получава банкова паника с разпад на финансовата система и навлизане в депресивно състояние, което не се различава особено от положението през зимата на 1996-97 г. Ако пък и политиците се намесят и тръгнат да премахват борда, този черен сценарий може да добие още по-мрачни краски. Като теоретична възможност черният сценарий съществува, колко е вероятно да се случи, е съвсем отделен въпрос, не може обаче да бъде изключен. И също и бял сценарий, при който кризата повърхностно засяга определени износни сектори в индустрията, но не толкова секторите на услугите. Дори строителството не е толкова засегнато като реално производство, сега цените на новото строителство падат, но това е в резултат от падащите цени на строителните материали по света и на горивата например. При този сценарий растежът продължава почти непроменен в някои сектори на услугите - финансови, телекомуникации и др., и безработицата се увеличава не особено забележимо. Накратко, почти не усещаме кризата. Съществува и среден сценарий - нулев растеж, стагнация, но не рецесивна икономика, проблеми с безработицата и с доходите на хората, едни сектори вървят надолу, други обаче се развиват… Кой от трите сценария ще се случи обаче наистина е Божия работа.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Божия работа наистина, въпреки че икономиката се смята за изключително рационален терен, за прагматичен терен. А в какъв времеви отрязък очаквате да разберем, че кризата е отминала?<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев: </span>За България кризата е вносна, изцяло вносна. Затова зависи от света кога ще преодолее кризата. Ако например през 2009 г. светът удари дъното и се види проясняване, тогава според мен в рамките на годината ще приключи кризата. Очаквам България да е една от страните, които по-бързо ще се оттласнат, защото има необходимите предпоставки за това. Ако обаче светът влезе в допълнителни спирали надолу, което не може да се изключи като възможност, тогава и при нас ще продължат лошите новини още поне година. А оздравителният процес може да започне едва когато всеки разбере точно колко е загубил и си го признае пред себе си, когато хората психически приемат загубите, изчислят ги, преброят „труповете”, грубо казано. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Знаете ли, къде е истината за икономическото състояние на България? Експерти - хора като вас, говорят разумно, балансирано, за съжаление това не важи за политиците. Управляващите прекалено се хвалят, опозицията чертае мрачни прогнози. Има политици, които в началото на всяка есен през последните две-три години предвещават финансова и икономическа криза. Тя така и не се случва. Къде е истината?<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Лошото при икономистите, които вечно предвиждат криза, е, че те изглеждат страшно умни веднъж на десет години, защото кризата в даден момент наистина настъпва – има цикличност. Но те са познали не защото много разбират, а просто защото като го повтарят 12 години, все в един момент ще уцелят истината. Разбира се, има и хора, които много по-разумно критикуват нашата икономическа система. Проблемът на политиците пък е, че, образно казано, не брутният вътрешен продукт преизбира правителствата. Независимо колко добре се е развивал той по време на даден мандат, независимо дали говорим за управлението на ОДС, НДСВ и ДПС или днешната тройна коалиция… От друга страна, опозиционните сили по време на споменатите три правителства, откакто имаме някакво нормално пазарно развитие на икономиката, влизат в един и същ капан, описвайки една черна и ужасяваща картина. Така създават очакване, че когато те дойдат на власт, всичко ще се избели. А това не става. Такъв беше капанът с 800-те дни на царя – и какво? Започна едно броене на дните, спореше се дали от 6 април да започне броенето, или от момента, в който Сакскобургготски стана премиер… и толкова. Това е учебникарски пример – какво не трябва да се казва преди избори, за да не влезеш в капан, от който няма излизане. Защото очакванията на хората за по-добър живот винаги са повече от това, което управляващите реално могат да им предоставят.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Смятате ли, че в България намаляват хората, които се влияят от това, което ще им кажат политиците? <br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Не, хората се влияят, стига да чуят кохерентно послание, което ги засяга индивидуално. Според мен една не малка част от апатията на българите към политическия процес се дължи на това, че политиците ни продължават да се занимават с групи, които всъщност вече не са толкова огромни и определящи. Имам предвид безработните, пенсионерите, изобщо хората, които зависят от държавния бюджет. А останалите граждани – онези, които не зависят от държавния бюджет, никой досега не се е опитал да ги мобилизира. Това е огромна избирателна ниша, в която обаче се изискват друга форма на политическо водачество и други послания. Да речем, че е налице в България един политически предприемач, който мобилизира националистическия вот. Следователно може да се твърди, че този вот е представен в страната. Но хората, които са икономически рационални, стопански самостоятелни, достатъчно инициативни и с достатъчно добра квалификация, че да не искат елементарни неща като стоки, услуги и пари от държавата, хората, които искат от нея само справедливост и условия за равен старт с всички останали – към тях все още никой не се обърнал директно с подходящи послания. И те могат да бъдат спечелени, стига да се появи правилният политически предприемач. Според мен има почва за такъв опит. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да се върнем към кризата. След като има три сценария, но не е ясно, кой от тях ще се случи, може ли да бъде упреквано правителството, че не е взело някакви конкретни мерки? Какво може да се направи, при положение че бъдещето е неясно?<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Икономическата литература впрочем много усилено се занимава през последните години точно с това какво се прави в условия на неяснота, в условията на т.нар. неизвестност в икономиката, как се взимат решения в такива случаи. Това е много сложна материя, още не е добре разработена и позната, така че всички правителства в момента са затруднени. Включително и българското правителство. Това, което то направи случайно или нарочно, беше да харчи 70 хиляди лева на секунда, както ги изчисли г-н Димитров през декември. Някакъв голям ефект не се забеляза, особено след като ни удари и газовата криза. Но въпросът е, че бе изразходвана голяма част от фискалния ни резерв без видим резултат. Така един важен буфер беше значително намален, а той можеше да крепи не толкова самата икономика, колкото очакванията на българите, че държавата, ако стане много лошо, ще бъде в състояние да реагира.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, това беше важно от психологическа гледна точка…<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Именно, психологическото предимство от наличието на този голям бюджетен излишък, т.е. на натрупания фискален резерв, се позагуби. Не знам доколко това беше разумно, може някои разходи да си били и резонни. Възможно е обаче и съвсем първосигнално да са направени. Българското правителство обаче на първо място има проблем с комуникацията. Проблем, който то само си създаде, защото нивото на доверие в него е ниско и никой не му е виновен за това положение на нещата. В началото правителството според мен основателно казваше, че кризата все още не засяга България. Хората обаче смятаха, че ги лъжат. От друга страна, в България има и проблем с медиите. В момента, в който се признае и най-малкото проблемче, то се раздухва неимоверно от журналистите. И никой не реагира рационално. Така се удвоява комуникационният проблем между управляващи, общество и медии. За разлика от България, в други страни може да се изправи например един Гордън Браун и да каже: „Ние ще направим това, но няма да направим еди-какво си, ще стане лошо в този сектор, но не и в еди-кой си сектор”. И хората да му повярват, да си кажат: „ОК, значи ще има проблем тук и тук, няма да има проблеми другаде, защото министър-председателят така казва”. Докато в България, щом управляващите признаят за проблем на едно място, веднага се резюмира, че навсякъде другаде всичко е вече в предсмъртна агония…<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, има всеобща убеденост, че управляващите лъжат.<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> И не се възприемат никакви нюанси. Как да кажеш, че България е изправена пред сериозен проблем, без това да бъде раздухано като катастрофа. Защото именно раздухването само по себе си вече задълбочава проблема. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Накрая, съвсем накратко можете ли да обясните какво става в Русия с икономическата криза и какви последствия може да донесе тя в политически план, които, предполагам, ще се отразят непременно и на България? Всъщност говори ли се за това в България?<br><br><span style="font-weight: bold;">Георги Ганев:</span> Тази тема почти не се засяга у нас. Дори получих такова запитване да коментирам положението в Русия и трябваше да отговоря, че не съм достатъчно запознат. Най-общо от това, което чувам, мога да кажа, че в Русия има много сериозен дефицит и много сериозен спад на външните им резерви, които се оказаха леко илюзорни - тези легендарни неколкостотин милиарда долара. Във външнополитически план на Русия ще й се наложи да се оттегли от някои места по света, може би включително и от България за пореден път. Това ще доведе до намаляване на влиянието й и до нейната зависимост от решенията на други сили. Но фундаменталният проблем на руската икономика в момента е всъщност неспособността на ГАЗПРОМ и на петролните компании да доставят газ и петрол, защото не са инвестирали вече толкова години. Изключително трагично е състоянието на капитала, на физическия капитал, на оборудването за вадене и помпане на газ и петрол, затова Русия е принудена да изкупува от цяла Централна Азия, защото нямат газ, която да доставят. Това е големият проблем, който за съжаление засяга сериозно и Европа.<br><br>