- Автор: Мишел Рьовол, “Поан”
- 10 Sep 2020
- 1447
- 5
“Това е дар от Бог за нашия народ!”, възкликва Ясер Арафат през 1999 г.,
когато е открито находището на природен газ “Ноа”, край брега на Газа. Газовата манна може да помогне на палестинския народ. Оттогава бяха открити много други находища в източната част на Средиземно море, край бреговете на Израел, Гърция, Кипър, Египет и Либия. Повечето от тях бяха кръстени с имена от гръцката митология и Библията: “Левиатан” (над 600 млрд. куб. метра газ), “Калипсо”, “Афродита” или пък “Тамар”. Земните недра са толкова богати, че
наблюдателите наричат тази зона “новата Норвегия”,
скандинавската страна, изградила богатството си от газа в Северно море. Цитиран от “Фигаро” консултант от компанията “Ууд Макензи” (Wodd Mackenzie) смята, че средиземноморското Елдорадо съдържа 1900 млрд. куб. метра газ, еквивалентни на 45-годишното потребление на тази енергия във Франция. Дори и повечето от тези находища все още да не са в производство (“Левиатан” току-що даде първите кубически метра газ, десет години след откриването си), обещанието за откриването на още находища разпалва силните желания на страните в региона, на първо място Турция.
18 военни кораба пазят един изследователски кораб
Миналата седмица Анкара изпрати сеизмичния изследователски кораб “Оруч Рейс” в район, който е част от изключителната икономическа зона на Гърция; придружаваше го ескорт от няколко военни кораба. Още в края на юли 18 военни кораба охраняваха турски газов изследователски кораб във водите край гръцките брегове, предизвиквайки тревога сред гръцкия флот. В неделя последва нова провокация: турският флот съобщи, че сондажният кораб “Йавуз” ще разшири своите изследвания във водите на Кипър. ЕС се разтревожи, Франция показа мускули, припомняйки присъствието на кораби в района, но нищо не помогна: Турция възнамерява да сложи ръка на част от газовите ресурси. И то напук на международното право:
Анкара не признава Конвенцията от Монтего бей от 1992 г.,
която ограничава една изключителна икономическа зона на 200 морски мили, в които пограничната страна има право да проучва подземните ресурси. Анкара не се притеснява от тези съображения. Газовото богатство е от съществено значение за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Първо, Турция внася 90 на сто от консумирания газ, предимно от Русия. Следователно тя се стреми да разглаби тази енергийна зависимост, слагайки ръка на находища, разположени, за нейно съжаление, далеч от териториалните ѝ води. В частност, Анкара се стреми към находища, разположени край бреговете на турската част на Кипър.
Друг интерес: природният газ има светло бъдеще.
Неговите световни запаси са в изобилие и се очаква потреблението му да расте през следващите години: газовите електроцентрали са полезни за допълване на енергийната система, основана на възобновяеми енергии, както в Германия, защото лесно могат да компенсират липсата на вятър или слънце и произвеждат около два пъти по-малко CO2 от въглищата. В неотдавнашен доклад Международната агенция по енергетика увери, че природният газ има своето място за постигане на целите на Парижкото споразумение от 2015 г. с очаквано увеличение от 10 на сто до 2030 година.
Ветото на Ердоган на газопровода EastMed
Експлоатацията на газовите богатства на Източното Средиземноморие не е обаче безпроблемно. Находищата са много дълбоки, което изисква значителни инвестиции. Развитието на находището “Левиатан” погълна например 3,6 млрд. долара, според консорциума, създаден от американската компания Noble и местната компания Ratio. Въпросът е също така в пренасянето на извлечения газ към Европейския съюз, основният излаз за тази енергия. За тази цел Израел, Кипър и Гърция лансираха проект за подводен газопровод. Наречена EastMed (Източносредиземноморски тръбопровод), тази гигантска тръба, със сигурност много скъпа (6 млрд. долара), ще пренася газ до Италия. Но Ердоган застана на пътя на EastMed. И дума да не става да му се изплъзне късмета, още повече, че Турция вече има важно място в преноса на газ, благодарение на многобройните газопроводите от Близкия изток, които преминават през страната.
Турският лидер предупреди: проектът няма да успее без неговото съгласие.
И сякаш заплахите не бяха достатъчни, Ердоган си подсигури тила. В края на миналата година той подписа споразумение за подялба на морско пространство с Либия. Този текст дава на Турция достъп до райони, към които се стремят Гърция и Кипър, и позволява също да се забави проекта за Източносредиземноморски тръбопровод, защото водите на двете страни ще бъдат враждебни за него. Европейският съюз се развълнува, припомняйки, че това споразумение нарушава морското право (няма никаква морска непрекъснатост между Турция и Либия), но турският лидер не обърна внимание на забележките. И толкова по-зле, за пореден път, за международното право.
Превод от френски: Галя Дачкова
