Томас Липман: Няма американско оттегляне от Близкия изток!

- “Ислямска държава” днес удря Саудитска Арабия. Може ли да я разклати?

- Не мисля така. През 2003 г. “Ал Кайда” вече вдигна въстание на Арабския полуостров и се провали заради ефикасността на саудитските сили за сигурност, но също така защото населението не я подкрепи. Същото нещо важи днес за “Ислямска държава”. Ако мнозинството саудитци са чувствителни към салафитската идеология (на суровия ислям - б.а.), това съвсем не означава, че те са склонни към насилие. Впрочем “Ислямска държава” представлява само разрушение и потисничество.

- Как ще обясните, че Саудитска Арабия привилегирова по-скоро борбата срещу Иран, отколкото срещу “Ислямска държава”?

- За Саудитска Арабия основната заплаха не е “Ал Кайда” или “Ислямска държава”, а Иран и неговите доверени приятели. Саудитците наистина са обсебени от Ислямската република, което ги кара да вземат лоши решения, особено с намесата си в Йемен. Но тази параноя спрямо Иран се споделя масово от саудитското общество, защото иранците са шиити и населението се е научило да ги мрази в училище, от най-ранна възраст. Не забравяйте, че улемите смятат шиите за еретици и вероотстъпници.

- Защо се ожесточи през последните години тази хилядолетна война между сунити и шиити?

- Свидетели сме на война между Саудитска Арабия и Иран чрез пълномощници. От саудитска гледна точка, Иран е навсякъде около кралството. В Ливан чрез “Хизбула”, в Ирак чрез иранското влияние върху шиитското правителство в Багдад, в Бахрейн чрез шиитското население, което се бунтува срещу сунитския монарх, в Йемен чрез бунтовниците хути зайдити (разклонение на шиизма - б.а.), в Сирия чрез иранската подкрепа за Башар ал Асад. Саудитците смятат, че иранците заплашват интересите им. Но не, иранците няма да нахлуят с войска в Саудитска Арабия. За Риад на първо място става дума за влияние в региона. Тази война е политическа, а не верска.

- Саудитските опасения не са ли свързани с американското оттегляне от региона?

- Няма американско оттегляне от Близкия изток! Все още има хиляди американски военни, разположени около Персийския залив. Вашингтон тъкмо увеличи бюджета си, за да разшири Пети флот в Бахрейн. Американците все още са ангажирани в Ирак, бомбардират “Ислямска държава” в Сирия и оказват на саудитците въздушна и разузнавателна подкрепа в Йемен.

- Но не предаде ли Барак Обама своя саудитски съюзник с подписването на ядреното споразумение с Иран?

- Може би саудитците не оценяват идеята за разбирателство между Вашингтон и Техеран, но истината е, че едно споразумение за иранската ядрена програма е много по-добро за сигурността на Саудитска Арабия, отколкото обратното, т.е. иранската бомба. Впрочем двамата принцове наследници, Мохамед бин Найеф и Мохамед бин Салман, публично подкрепиха споразумението през май 2015 г. в Кемп Дейвид. И знаете ли какво разбраха саудитците на тази среща на върха? Че Барак Обама е решен да подпише това споразумение. И те нямат никакъв лост за натиск върху американците.

- Саудитска Арабия подкрепя ли джихадистки движения срещу Иран и неговите съюзници?

- Трябва да знаете, че САЩ подкрепиха Саудитска Арабия за влизането й в Групата “Егмонт”, неформална междуправителствена мрежа за борба срещу прането на пари и тероризма. Наистина ли мислите, че Вашингтон би приел Риад в тази група, ако той продължаваше да финансира тероризма? Истината е, че правителството на Саудитска Арабия не финансира и не въоръжава “Ислямска държава” или друга джихадистка организация от този тип. Но това не означава, че отделни саудитски лица не го правят.

- Затваря ли си очите саудитското правителство за това финансиране?

- Така мислеше Хилари Клинтън по времето, когато беше държавен секретар на САЩ. Но аз мисля, че това вече е в миналото. В крайна сметка саудитците разбраха посланието. Днес дори и да са взели мерки, за да блокират банковите трансфери, е много трудно да се сложи край на целия трафик. Още повече, че той не се извършва в Саудитска Арабия, а в Цюрих, Сингапур или Каймановите острови и парите не пътуват в самолет кеш в куфари.

- Не допринесоха ли саудитците за радикализирането на мюсюлманския свят, изнасяйки салафизма, ултрасуровата версия на исляма?

- Тяхната религия се конкурира от 1979 г. от иранската шиитска революция, но най-вече по време на вземането на заложници в Мека от джихадисти, които оспориха социалната отвореност на кралството. Изплашени от този епизод и желайеки да покажат на целия свят, че те са авангардът на истинския ислям, саудитците заложиха на ригоризма и започнаха да използват парите си, за да разпространят своята визия за религията в чужбина. Така че Саудитска Арабия носи голяма отговорност, изпращайки по света имами, които разпространиха един ксенофобски възглед за исляма. Идеология, която се преподава на децата в училище. Така че много саудитци са благосклонни към идеята, че саудитската държава трябва да се ръководи според салафитските идеали.

- Но салафизмът не е ли различен от джихадизма?

- Става дума за едно и също послание, но без насилието. За мен джихадистът е салафист с оръжие. 

- Защо Риад реши да предизвика падане на цените на петрола?

- В продължение на години Саудитска Арабия оставяше пазара да диктува цените на барела. Резултатът е, че дойдоха американски, канадски и бразилски петрол и започнаха да конкурират саудитското черно злато. Разбира се, поддържайки високо ниво на производство, Риад предизвика падане на цената на барела, но до края на 2016 г. много петрол, дошъл от САЩ, Бразилия и Канада би трябвало да напусне пазара заради нерентабилността на барел от 40 долара.

- Падането на цената на петрола заплашва ли бъдещето на кралството?

- Този спад оказа влияние на саудитския бюджетен баланс през 2015 г. и вероятно така ще бъде и през тази година. Въпреки това икономическата ситуация в Саудитска Арабия не е катастрофална, защото страната няма външен дълг. Като че ли сега резкият спад на цените на петрола даде повод на втория принц наследник, Мохамед бин Салман, да започне реформи, които са необходими от години, но никой не ги правеше: съкращаване на публичните разходи, намаляване на субсидиите за електричество, петрол, селско стопанство, както и приватизиране на няколко големи държавни компаии, за да се съберат средства. 

На 1 януари правителството удвои цената на бензина и населението го прие. Моделът, следван от Саудитска Арабия от 60 г. насам, вече не е състоятелен. Появата на нови източници на петрол в света, съчетана със споразумението за климата от Париж, ясно показа на саудитците, че трябва да ускорят пътя на диверсификация, защото не могат да продължават да живеят с икономика, основана на петролната рента.

- Намаляването на безработицата, която е ендемична сред младите (30 на сто) е една от основните мисии на принц Мохамед бин Салман. Как си обяснявате тази цифра?

- Има няколко причини за това. Саудитското населене не е образовано така, че да бъде полезно на пазара на труда. Има прекалено много студенти, които посещават курсове по история на исляма в университета и недостатъчно студенти, които учат химия или инженерство. Освен това саудитската култура презира ръчния труд, затова трява да се създадат повече работни места в офиси и по-малко в строителството. Друг проблем е конкуренцията на чуждестранните работници. Ако сте начело на саудитска компания, защо да наемате саудитец срещу 8000 риала (1960 евро) месечно, когато можете да използвате услугите на жител на Бангладеш срещу 2000 риала (490 евро)? Така че е необходимо да са намали броя на разрешителните за работа, които се издават на чужденци.

- Как си обяснявате слабото присъствие на жените на пазара на труда?

- Саудитците не успяват да привлекат достатъчно жени на пазара на труда, въпреки че те учат много. Мохамед бин Салман припомни, че пазарът на труда е бил много по-отворен преди, но саудитките са отгледани в култура, която не ги е окуражавала да излязат от дома. Така че проблемът е от социален, религиозен и традиционен порядък. Саудитките трябва да се научат да работят.

- Какво беше участието на жените в местните избори през декември?

- Става дума за много козметична мярка, защото тези общински съвети имат твърде ограничена власт. Но никой не оспори резултатите на изборите и няколко жени бяха избрани. Това е напредък, дори и нивото на участие да бе много слабо. 

- Как си обяснявате факта, че Саудитска Арабия е последната страна в света, в която жените нямат право да шофират?

- Забраната жените да шофират не е проблем нито за саудитците, нито за саудитките. Шофирането е симптом, а не болестта. Икономически, а не социални съображения уреждат този въпрос. Когато значителен брой жени влязат на пазара на труда, работодателите и семействата няма да могат да финансират частен шофьор и икономическият натиск ще накара правителството да им разреши да шофират. Рано или късно това ще стане.

- А каква е болестта?

- Истинската болест е законовата система на контрол над жените от мъжете. Система, която изисква те да им искат разрешение за най-малкото нещо, като пътуване, да отидат в университет или да създадат фирма. Преди всичко това е по-скоро културен и социален, а не толкова законов проблем. Но те не се насочват чисто и просто към премахване на тази система, защото това би могло да ядоса религиозния истаблишмънт и най-консервативните граждани, които представляват значителна част от саудитското население.

- Каква е точно ролята на религиозните дейци в Саудитска Арабия?

- Тя датира от споразумението, сключено между династията на Саудите и духовенството през ХVIII в. (политиката за Саудите, обществото за улемите - б.а.). Целта на саудитската държава е да прилага законите на исляма и волята на Аллах. Така че всички решения, свързани с обществото, семейството, индивида и детето винаги се вземат от гледна точка на религията. Улемите искат да структурират ислямската общност по същите принципи, които са съществували и по времето на халифите. Те са убедени, че религията е най-важният елемент в живота и че цялото общество трябва да бъде организирано според предписанията на шариата и ислямската традиция. Дори и кралят да има последната дума, той трябва да говори с улемите. А да тръгне против тях е много рисковано политически.

- Защо Саудитска Арабия излезе невредима от Арабската пролет?

- Защото саудитският народ смята правителството за легитимно. Проблемът е, че не съществува алтернатива, освен в Сирия, Ирак или Либия, и населението не иска такава. В Саудитска Арабия всички си дават сметка, че страната съществува единствено защото Саудите са я създали, а алтернативата е хаос. Сред саудитците няма бунтовническо движение, а репресията в кралството не им позволява да се противопоставят.

- Какво ще кажете за събитията, които разтърсиха източната част на страната през 2011 г.?

- Те засегнаха само шиитите и не поставиха под въпрос характера на държавата. Ако прекарате известно време в шиитския район в кралството, ще откриете, че жителите му не искат да се отцепват, че се противопоставят на насилието и не са агенти на Иран. Те просто искат да бъдат третирани като нормални саудитски граждани, с равни права като другите. Впрочем те системно се сблъскват с дискриминация, било то в образованието, заетостта или религията.

- Няма ли други стремежи саудитската младеж освен онези, изразени от управляващата геронтокрация?

- Саудитска Арабия е страна, в която много младежи се стремят към по-либерален социален живот и биха искали по-голямо участие при вземането на политическите решения, повече прозрачност на управлението. Съществува цяло поколение саудитци, които вече не се чувстват в синхрон със социалните порядки  в кралството. Млади хора, които пътешестват с кола, флиртуват по мобилните си телефони, присъстват силно в Туитър. Но това съвсем не е симптом на политически бунт. И не забравяйте, че саудитците се учат в училища. В традициите на Корана е записано, че един добър мюсюлманин трябва да бъде верен на лидера. 

Превод от френски: Галя Дачкова