- Автор: Поан
- 10 Sep 2020
- 203
- 17
Предпоставка ли е излизането на Русия на дипломатическо-военната сцена за още по-сериозна криза в Сирия? Не, според френския дипломат Ерик Данон. Той е генерален директор на Висшия съвет за обучение и стратегически изследвания (CSFRS) към френския министър-председател. Всяка година Съветът организира Национална конференция по стратегически изследвания, като шестото й издание ще се проведе на 1 декември 2015 г. във Военното училище, а темата е “Кой е врагът?”.
“Поан” направи интервю с Ерик Данон по модната тема, според която светът е на прага на Трета световна война. Той ни призова да не си играем със страховете си…
- Вие от оракулите, които виждат света на прага на Трета световна война ли сте?
- Първо, да не се доверяваме на големите думи и нека внимаваме с използвания речник. Разбира се, в света не липсват огнища на напрежение и на потенциални сериозни кризи! Но, да бъдем на прага на Трета световна война, би означавало, че значителен брой сили са готови да се сблъскат директно помежду си, с катастрофални последици за тяхното население, имущество и инфраструктура. Днес не забелязваме елементите, които са преобладавали преди всяка от двете световни войни. Да не забравяме също, че и двете са родени в Евопа около териториални спорове. Ние не сме в такава ситуация.
- Но близкоизточната криза не би ли могла да се окаже детонатор?
- Това е историята на искрата, която запалва бурето с барут. От 1888 до 1914 г. политиката на Вилхелм II е белязана от остър милитаризъм и авторитаризъм, които правят взривоопасна ситуацията в Европа. С възхода на Хитлер, който много ясно съобщава за намеренията си в Mein Kampf, също е имало голямо напрежение.
Днес има ли велика сила, която да изразява наистина агресивно намерение спрямо друга? Чули ли сме яростно войнолюбива реч от Барак Обама, от страна от Европейския съюз или от други сили, като Китай или Индия? Що се отнася до Русия, дори по въпроса за Крим и Украйна -, които Москва смята за регионални проблеми… -, многостранните регулаторни механизми, включително санкциите, изиграха своята роля.
Аз очевидно не искам да омаловажавам днешните антагонизми, но наистина ли те са готови да избухнат? Повече, отколкото през 60-те г.? Повече, отколкото през 70-те г.? Обективно погледнато, не… Нека внимаваме с използването на тревожна терминология. За щастие, на този етап, в нашия станал взаимозависим свят, условията за всеобщо пламване не са налице.
Ерик Данон
- Поддръжниците на тази теза посочват едновременното присъствие на руски и американски военни части на една и съща сцена. Какво смятате за това?
- От 1945 г., несъмнено заради ядреното разубеждаване, пряка военна конфронтация между САЩ и Русия, по онова време Съветска Русия, остава невъзможна. По време на Студената война тези две страни се сблъскаха, но далеч от дома си: в Азия, в Латинска Америка, в Африка… Техните местни съюзници страдаха ужасно от този антагонизъм. Виждаме ли същото нещо днес? Не… САЩ и Русия разполагат ли днес с “площадки”, на които да имат военен сблъсък по индиректен начин? Много малко…
Това, което виждаме, е, че Путин претендира за една доста стара концепция за властта, която доминираше по време на Студената война. Малко я бяхме позабравили; той ни кара да се върнем към класическата геополитика, тази на силовите отношения между държавите.
- Влизането на Русия в сирийската криза не е ли фактор на допълнителен риск?
- За първи път Путин изпраща военни части да се бият в Близкия Изток, в случая, за да консолидира властта на Башар ал Асад. САЩ вече са там, както и страните от коалиция, за да победят една недобре определена цялост: “Ислямска държава”. Любопитна ситуация, в която вече всеки се стреми да вземе мярка на силата и слабостта на другия. САЩ и Русия се наблюдават взаимно, но същевременно започват да работят заедно. Бих казал, че те едновременно си сътрудничат и се конкурират.
Залозите са значителни, защото този, който излезе “победител”, в следващите години ще има решаващо влияние върху Близкия и Средния Изток. Несъмнено ще има боксуване, пропуски и груба словесна ескалация, защото те не са съгласни за крайната точка: съдбата на Башар ал Асад и сирийския режим. Може ли това да доведе до пряк военен сблъсък между тях? Със сигурност, не.
- Барак Обама върна Иран в играта, умиротвори отношенията с Куба. Влязоха ли САЩ в добродетелен цикъл, противоположен на “ерата Буш”?
- Все още ни липсва достатъчна дистанция, за да го кажем. Въпреки това наблюдаваме един важен елемент: Обама върна на страната си полета за маневри на конфликтни терени, най-напред с Иран и Куба.
“Ерата Буш” бе затворила САЩ в задънени улици; Обама даде кислород още с речите си в Прага и Кайро, възприети впрочем от мнозина по онова време като признаци на слабост. Ще видим средносрочно дали тези промени във външната политика, спрямо Израел или Саудитска Арабия, са позволили отварянето на нови перспективи или са останали без бъдеще.
Каквото и да се окаже, мнозина желаят САЩ да си върне нарасналите способности за лидерство, които остават необходими, особено там, където има военни действия. Видяхме го ясно, когато бяха използвани сирийски химически оръжия и Обама постави червена линия: той остави Башар ал Асад да я прекоси, без да реагира, давайки на Путин чудесна възможност да се върне в играта!
Превод от френски: Галя Дачкова
