- Автор: Поан
- 10 Sep 2020
- 364
- 24
- Защо е тази офанзива срещу левицата и защо днес?
- Тази книга е моят отговор на доминиращите в университета мисловни течения от 70-те г. - новата левица. Изходната ми точка е следната: как да си обясним, че университетските власти са от левицата, а мислителите от десницата или либералите, които са много по-близо до истината, отколкото марксистите, са недостатъчно представени? През 80-те г. в Бъркбек Колидж аз, като консерватор, ясно бях част от едно малцинство. Никой не симпатизираше на моята мисъл. Тогава се запитах на какво могат да ме научат интелектуалците от левицата.
- И какво е то?
- Не открих кой знае какво. Тези марксисти живеят върху облак, облак, създаден от тях самите от изкривяванията на езика и почти автоматичните мисловни навици.
- Какво е общото между тези мислители от левицата?
- Тяхната пресечна точка е негативното. Всички тези интелектуалци не харесват обществото, в което живеят, защото виждат несправедливостите в него, класовите различия, различията в собствеността. Смятайки, че са по-висши от обикновените хора, те считат за несправедливо, че трябва да си изкарват прехраната като другите, защото мислят, че имат правото да бъдат водачи на събитията. И са разочаровани, когато виждат, че събитията са ръководени от политиците и бизнесмените буржоа. Така че първото им желание е да изравнят или разрушат. Исторически погледато, това е изходната точка на лявата поза. От мига, в който осъзнае, че е външен спрямо буржоазната нормалност, левият интелектуалец възприема с враждебност традициите и обичаите, които поддържат обществото. Той иска да ги разтърси, за да вземе властта.
- Повече от половината от авторите, за които се говори в книгата, са французи. Как ще го обясните?
- Френската образователна система цени независимия интелектуалец, а не университетския преподавател - човек от висшите кръгове на обществото, който дължи влиянието си на своя стил и присъствие. Във Франция е възможна кариера на интелектуалец, много повече отколкото във Великобритания, където трябва да си скучен университетски преподавател. След войната левият интелектуалец спечели във Франция. Друга причина е, че французите са познали тази невероятна криза, Окупацията. Интелектуалците копнееха да пречистят и да преработят френската култура, за да избягат от мрачното минало. Тогава те насочиха своята враждебност към буржоазията и Католическата църква. През 60-те г., на фона на социалните искания, тяхната реторика се пренесе и в други страни, сред които Англия.
- Нищо ли не може да се спаси в това бедствие?
- Признавам, че винаги съм се възхищавал на Сартр. Защото той умееше да пише.
- Виждате ли приемственост или разрив между Сартр и Фуко, Дельоз и Бадиу?
- Има приемственост между Сартр и Фуко в този смисъл, че за тях ролята на литературния човек е да разбере и осъди буржоазията.
- Тази “антибуржоазна поза” не се ли открива при всички мислители, които критикувате?
- Да, но останалите са по-скоро продукт на френската Комунистическа партия, като Алтюсер. Алтюсер се характеризира с форма на интелектуален сталинизъм; той създаде система, затворена в самата себе си, без никаква връзка със света. Той показа също как човек може да бъде марксист-ленинист и сектант, бивайки едновременно моден интелектуалец. Бадиу, освен влиянието от Алтюсер, е бил повлиян от Лакан, който въведе в новата левица психоанализата и навика “да се говорят безсмислици”. Не става дума само да се говорят, но и да се изтъкват като решение. Това е псевдомисъл, която действа обаче като ритуална молитва. Бадиу превръща математиката в метафори!
- Винаги се намират интелектуалци, които вярват в марксистките теории. Как е възможно това?
- Единственото обяснение според мен е, че става дума за религиозен феномен. Религията обещава вечен живот и всичко, което е обещано от религията, е невидимо. Тези философии винаги обещават нещо за бъдещето, така че това, което се случва в действителност, не може никога да ги опровергае, тъй като бъдещето все още не е настъпило. В този смисъл модерният ляв интелектуалец е потомък на свещеника. Това откриваме при Хобсбаум и всички историци от английската левица. Те не спират да сравняват несъвършенството на настоящето със съвършенството на бъдещето. Нечестно е впрочем да се претендира, че всичко е несъвършено, защото нещата винаги могат да се подобрят - това означава да бъдеш консерватор и това е нещо, което тази левица отказва да приеме.
В действителност има две големи концепции за политиката. Според тази, която аз защитавам, политиката не е целият живот, а само малка част от него. Тя е съвкупност от практики, чрез които хората постигат съгласие въпреки различието на своите интереси. Това е система на компромис. Другата концепция за политиката, концепцията, наследена от Ленин, който се е вдъхновил от Маркс, но също така от Френската революция, и тази на нацизма, е, че политиката е цялостен възглед, който организира живота на всички и в която всеки участва. Този възглед предлага абсолютно и окончателно решение на проблемите на общността. Всеки път резултатът е един и същ: хоас и милиони мъртви.
- Днес някои идеи на новата левица - “социалната справедливост” например - се споменават безрезервно от френската или британската десница. Това победа на левицата ли е, или доказателство за нейното изчезване?
- Това е победа, защото най-важното усилие на левицата бе да овладее езика. От тази гледна точка въвеждането на израза “социална справедливост”, който не означава нищо - Хайек много добре го показа - е триумф. Правата на човека, социалната справедливост, всичко това са секуларизирани версии на религиозните идеи. Поради тази причина те са изключително устойчиви и въздействащи.
- Виждате ли Джеръми Корбин, лидера на лейбъристите, като олицетворение на тези теории?
- Интересното е, че левицата оцелява при всяко бедствие. Защото тя се основава на две причини, които са силно вкоренени в човешкото същество: желание за тотално решение и злопаметност. Корбин много добре го показа в една реч неотдавна: “Аз представлявам нов възглед, този на добротата”, заяви той. Казвайки това, вие скрито обвинявате опонентите си в лошота и безчовечност. В действителност това е върховен акт на агресия. Така се изразява лявата злопаметност: понеже вие ме потискате, аз съм упълномощен да ви ограбя и да ви хвърля в затвора - и това е от доброта.
- Това е много морализаторски възглед за политиката…
- Парадоксално той е също така неморален, защото е свързан с прехвърляне на морал от индивида към обществото. Самият морален живот е задължението да бъдем отговорни спрямо онези, които зависят от нас. Ако аз прехвърля този дълг към общността, той се превръща в задължение на държавата, а не мое. Така че мога да живея по неморален начин, доколкото държавата действа от мое име, именно чрез преразпределение на богатствата. Това не е нищо друго освен прехвърляне на морален дълг и следователно начин да се избяга от него. В случая на социалната държава това е прехвърляне на дълга за милосърдие.
- Това, което пишете днес, не можехте да го напишете през 80-те г. Това прави ли ви оптимист?
- Повече или по-малко. Може би е така, защото днес пет пари не дават за идеите! През 80-те г. беше абсолютно необходимо да имаш правилни идеи. Сега е необходимо да нямаш идеи.
*Философ, естет, писател, понякога и композитор, Роджър Скрутън е роден в Линкълншър, Англия, през 1944 г. Написал е над тридесет книги, между които два романа и няколко учебника; композирал е две опери.
Получава основното си образование в Кралското граматическо училище в Хай Уикъмб (1954–1961), откъдето е награден със стипендия за Кеймбридж. Завършва етика като бакалавър (1965) и магистър (1967). Защитава докторската си теза в областта на естетиката. Завършва право в Лондон, но отказва да се яви на изпита за правоспособност. Преподава философия в университети във Франция, Англия и Америка. Един от основателите и главен редактор на британското консервативно списание „Солсбъри Ревю" в продължение на 18 години. Става член на борда на Консервативното философско общество, имащо за задача да удържа консервативната партия в Англия в правилната посока. Скрутън изиграва значима роля в образованието на чешките дисиденти от времето на Студената война. Контрабандно им доставя учебници и книги, дори изнася нелегално лекции в Прага и Бърно. Успява да помогне на някои от тях да запишат задочно обучение по теология в Кеймбридж.
Понастоящем живее в провинциално градче в графство Уилтшър заедно с жена си и двете си деца.
Заглавието е на "Гласове"
Превод от френски: Галя Дачкова
