- Автор: Пол Сюжи, “Фигаро”
- 09 Ное 2020
- 3521
- 38
Род Дреер е автор на книгата “Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянския свят” (The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation, 2017) и на Live Not by Lies (2020).
- В момента, в който Съединените щати все още не знаят името на новия си президент, имиджът на американската демокрация пред света се разваля. Какво мислите за тази ситуация?
- 2020 г. беше апокалиптична за моята страна, тъй като националните слабости излязоха наяве. Настоящите президентски избори са само поредният епизод от това явление. Нашата нация се разпада. Забравяме, че независимо какво се случва, ние сме един народ. Това движение се подготвя от години, но днес е толкова явно, че вече не е възможно да се утешаваме с илюзии.
- Дори и окончателните резултати да не са известви, се очерта тенденцията: противно на това, което мнозина обявиха, Доналд Тръмп постигна по-висок резултат от 2016 г. при жените, чернокожите, испаноезичните. Как си го обяснявате?
- Все още трябва да изчакаме пълните данни, за да направим окончателни заключения, но това, което мога да кажа, е, че интелектуалният софтуер на повечето журналисти и елити, които казват какви трябва да са политическите убеждения на цветнокожите, е напълно остарял. Американските елити са затворени в епистемологичен балон. Тези хора едновременно не разбират страната си, страхуват се от нея и я мразят. Интересно е, че на втори поредни избори социологическите проучвания сериозно сгрешиха. Защо? Просто защото американските граждани не смеят да признаят пред анкетиращите, че смятат да гласуват за Тръмп. Страхуват се да дават компрометираща информация на непознати. Те видяха как действа левицата в университета, медиите и бизнеса и знаят, че ако се противопоставят на идеологията на “политиката на идентичността” на левицата, могат да пострадат и дори да загубят работата си. Левицата разпространи атмосфера на сплашване навсякъде в страната, която няма как да не напомни за тоталитаризма - и всичко това в името на чистотата и “социалната справедливост”. Тези опасни Робеспиеровци заслужават шамара, който в много отношения представляват тези избори, които далеч не потвърдиха “синята вълна”, на която се надяваха.
- До каква степен движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение) и последиците от него в американското общество повлияха на изборите?
- Мисля, че това движение имаше голямо значение. Първо, защото в съзнанието на много американци е свързано с грабежите и бунтовете, които опустошиха страната. Хората не смеят да го изрекат на висок глас, за да не бъдат приети за расисти, но това мислят мнозина вътре в себе си и мисля, че те го изразиха в урните. На следващо място, Black Lives Matter предизвика нов идеологически ужас във всички институции, контролирани от левицата и по-конкретно медиите и факултетите. Ако не сте съгласни с техните предложения, дори и най-екстремистките, значи сте расист. Това е нещо като лов на изкупителни жертви и хората не смеят да се изправят публично срещо това движение. Но насаме в тъмната стаичка, те най-накрая могат да се изразят. Ден след изборите видях в Туитър някои от най-отдадените привърженици на Black Lives Matter да осъждат този избор, който според тях е доказателство, че Америка е расистка. Надявам се, че все повече от нас ще се противопоставят на идеологическия ужас, който те разпространяват и който е напът да разкъса страната.
- Публикувахте ново есе, «Live Not by Lies» (Не живей с лъжи). Потвърждават ли тези избори и заплетената интрига с резултатите, оспорвани в някои щати от предизборния екип на Тръмп, навлизането на Америка в ерата на постистината?
- Всичко зависи от това какво наричате “постистина”. Нощта преди изборите синът ми, който учи в университет, ми каза, че трябва да препрочетем Жан Бодрияр, за да разберем епохата, в която живеем. Може би има право. Мисля, че САЩ наистина се потопиха в “постистината” по няколко начина. Първо, защото нашите разделения са не само политически, те вече засягат основополагащите ни митове - “поетичната истина” за нашата национална съдба, колективният смисъл, който придаваме на нашата история. През последните няколко години видяхме появата на мощен алтернативен разказ на левицата, който превръща нашата страна в демонично създание, сбирщина от расисти и злодеи. Именно този разказ вече триумфира на върха на нашите институции и завладя елитите ни. Тези избори показаха отново пропастта, която разделя света, в който живеят медиите и управляващите класи, и този на останалите американци. Когато децата ни учат в училище или от масовата култура, че старите поетични, митологични истини за САЩ всъщност са лъжи и че единствената истина е, че нашата страна е ад, тогава единственото бъдеще, което ни очаква, е една или друга форма на гражданска война. В този смисъл нашата страна живее в ерата на “постистината”: ние вече не споделяме общ разказ за това какво означава Америка.
На следващо място, което е още по-тревожно, както ни предупреждава Хана Аренд в книгата си “Тоталитаризмът”, едно предтоталитарно общество се разпознава по това, че хората вече не вярват в съществуването на обективни истини - общество, в което хората приемат лъжите за истини, стига това да служи на техните цели. Днес със сигурност ние живеем в такова общество. Но дали това важи само за Америка или се отнася за Запада като цяло, потънал в постмодерен упадък?
И накрая, в по-ограничен смисъл, ние сме в ерата на “постистината”, доколкото ставаме неспособни да изречем истината, от страх да не си навлечем гнева и възмездието на господстващата класа. Във Франция например същото е с исляма. Много добре знаете как работи това. В дългосрочен план, обикновените хора са уморени от официалните лъжи и дори и да им липсва смелостта да живеят публично с истината, поне в тъмната стаичка те гласуват по съвест.
Свързани статии: Род Дреер: Тръмп направи пробив за интелектуален консерватизъм
Превод от френски: Галя Дачкова
