Протестите са важни за здравето на демокрацията

Протестите са важни за здравето на демокрацията
Социологът <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">доц. Иван Чалъков</span> в разговор с <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Явор Дачков</span><br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Кой се възползва от протестите в България и какъв смисъл имаха те за модерната история на страната? Протестите на улицата не са май силната страна на българския характер. Във всеки случай, аналогиите с 10 януари се натрапват не само поради студа навън, а и от съвпадението в датите, от кръглата годишнина. Оказва се, че едни и същи проблеми ни затискат, и то битови, с цикличност от няколко години – парно, студено, топло, вода, електроенергия? <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Значи, тъжното е в проблемите, които ни притискат, а цикличността може би това показва, че вървим към едно автентично демократично развитие. Погледнете историята на френските републики през последното столетие – периодични кризи; почти всички развити държави преминават през по-големи или по-кратки цикли на развитие. Така че ние минаме през този цикъл от години – 90-та, 97-ма, сега отново. Но важното е, че всяка криза е различна. При това не е задължителното развитието да бъде възходящо. За протестите искам да започна с една теза, която преди няколко години мой колега философ Димитър Вацов, от младите български философи, защити, казвайки че свободата е актуална сила. Т.е. зад всяко равенство и права стоят всъщност следите на минали битки за тяхното налагане и отстояване. В тоя смисъл равенството и правата не са нещо квази природно, естествено, както се описва. Значи свободата е нещо, което е извоювано, дори когато е забравен конкретният случай, в който е извоювано. И оттук способността на социалните общности да поставят, изразяват, да налагат и отстояват своите интереси е нещо фундаментално. Сега публичните протести обаче са крайна фаза. Но това не означава, че те са нещо лошо и нещо, което трябва да се избягва, напротив, честото припомняне на баланса на тези права е важно за здравето на демокрацията. Но към тази крайна фаза се прибягва, когато другите механизми не работят. Ние преди няколко години Иво Христов правихме едно изследване по поръчка на Министерство на правосъдието. Там попитахме гражданите, представителни за страната, доколко те вярват на съдебната система. Оказа се, че 25% от хората вярват. Гражданите и фирмите, защото изследването беше и сред стопанските субекти, вярват, че могат да защитят своите интереси в съда.<br>Една четвърт от българските граждани и от стопанските субекти, но сред тези, които са били жертва на някакво престъпление и посегателство, включително от страна на административните органи, този дял беше 8 % процента. Ясно е, че легитимните механизми&nbsp; за защита и отстояване на права не работят. До голяма степен не работят и нормалните политически механизми на представителство чрез общински съветници, депутати, чрез политическите клубове и т.н. Очевидно, ако партиите до голяма степен са част от молекулата на конверсия и, в редица случаи,&nbsp;&nbsp; организация на бизнес интереси, другото лице на постигане на икономически интереси, то този механизъм също не работи.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Т.е. те не са политически формации в класически смисъл на думата, а организации по бизнес интереси.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Третия легитимен път, преди протестите, това са медиите. Факт е обаче, че българското обществено мнение и българското гражданство имат проблеми с артикулирането на своите интереси в медиите. Ние споменахме, че има една тенденция да се игнорират аспекти на икономическия и на стопанския живот за сметка на други по-злободневни, може би които и самите слушатели и читатели предпочитат. Защо се е стигнало примерно в Студентския град до това убийство? Аз нямам спомен, четейки пресата и слушайки електронните медии, през последните десет години да има някакви сериозни конфликти там. Очевидно тези конфликти са тлеели. Само за два дена след събитието в Студентски град имаше информация за подобен случай във Варна, но понеже стана модно и трябва да стигнем до една крайна фаза – убийство... Нормалните механизми чрез студентските съвети, чрез общинските съвети да бъдат отстоявани, това явно не работи. <br>Дали трябва да има протести? Те са нещо&nbsp; изключително важно. Втората ми теза е дали няма опасност да бъдат манипулирани. Т.е. ако публичните протести са една автентична сила, която избива и се насочва, възможността тази сила да бъде яхната, това е думата- метафора, когато един кон, който препуска, отгоре един слабичък ездач, който го насочва в една или друга посока, да бъде насочена по желание на други сили е голяма. На аз бих казал, че това е до голяма степен техническ въпрос на тези, които са дръзнали да изразят и&nbsp; защитават интересите. Тяхно е задължението да създадат адекватна организация и да не го допуснат това.<br>Нашият опит, за съжаление, не е чак толкова успешен от тая гледна точка, защото ако не толкова през първите протести 90-91 г., когато действително се създаде правителство на демократичните сили, което имаше един кратък живот, то във вторите протести зад вълната на демократичните 96-97 г., по-внимателното изследване показа, че в съюза не бяха само демократичната опозиция, но и тази част от политическата номенклатура от червената олигархия, която се беше опитала да овладее икономиката към средата на 90-те години и която други кръгове в БСП, около Жан Виденов, спряха. Не допуснаха елита на прехода да стане пълновластен господар и това, което имаше в правителството на Виденов, е една, все пак идея за това, че политиката не е икономика и че тия две неща не трябва да се смесват. В тоя смисъл , кръгът около Мултигруп и тези посредници, тези малки олигарси, за които говорихме, те бяха част от протестите. Аз си спомням, тогава бях поразен, по време на обсадата на Парламента, когато тълпата вече беше разкъсала кордона и беше откаран до самите прозорци и врати, един от протестиращите много умело с лакът, с научени каратистки действия разбиваше прозореца. Което показва, че това са били отряди, които са съзнателно вкарани вътре сред протестиращите. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Аз бях сред протестиращите, но не видях такива хора и тогава бях с пълното съзнание, че ние гражданите наистина правим нещо.<br><span style="font-weight: bold;"><br>Иван Чалъков:</span> Значи, аз също, не в началото, защото фактът е ,че в един момент симпатизирах на Виденов, защото той въведе валутния борд...<br><span style="font-weight: bold;"><br>Явор Дачков:</span> Виденов не е въвел валутния борд<br><span style="font-weight: bold;"><br>Иван Чалъков:</span> Разбира се, че подписа споразумение с Международния фонд.<br>Но искам да кажа, че независимо дали е манипулиран или не, опитът за протест е позитивно събитие. В този&nbsp; смисъл протестите от 1996 г. изиграха своята роля. Никой не може да отрече.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, точно така, но после се оказа,че са се възползвали както Мултигруп от тези протести, така и групировките като СИК или ВИС. <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Да, но аз бих казал, че една битка от зимата на 96-97-ма не решава пътя оттук нататък. Значи, вие си спомнете – в рамките на управлението на правителството на Иван Костов имаше няколко битки, макар и не на улицата, вътре в рамките на управляващата партия, един прочут конгрес, мисля, че беше, когато...<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, конференцията 2000 г.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> когато депутатите бяха призовани да гласуват, те гласуваха по друг начин и т.н., и всъщност симпатизантите не бяха на улицата и всъщност натискът беше твърде слаб. Т.е. някак си демократичната опозиция и стотиците хиляди симпатизанти позволиха това, което не искам да наричам синя номенклатура, но има сходни тенденции. Апаратът на синята партия да подеме една икономическа линия на икономическо облагодетелстване, която е твърде сходна с това, което беше в началото на 90-те години, което наблюдаваме и след това. Т.е. една битка, тя не решава, всъщност постоянно... <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков</span>: ... трябва да си в битка<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков: </span>Този опит на нас ни липсва. Значи, след тези 50 години социализъм, когато с огромно насилие в по-ранния период, защото в по-късния период нямаше чак такова насилие на повърхността, бяха по някакъв начин изградени и бяха усилени едни автоматизми на несъпротива, на скрити, на мимикриращи форми. Тези опити, включвам и подготвената&nbsp;&nbsp; стачка, смятам за изключително позитивни. Аз си спомням подобни писания по време на учителската стачка –&nbsp; кой ще я използва, как, и за мене равносметката на тези месеци на съпротива я направи една учителка в медиите: “Аз излязох с вдигната глава, моето достойнство на учител, което беше мачкано в продължение на 15 години, отново се възстанови”. <br>Учителите излязоха силни като група и като съзнание, че те могат да постигнат нещо при всичките условности. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Това е&nbsp; много&nbsp; важна тема, за която вие цитирахте вашия приятел философ, то е на философски език актуална свобода, т.е. актуална сила, която винаги се упражнява, това даже ми напомня разреза на човека като маса от Ортега и Гасет, който точно това казва, че съвременният човек обитава цивилизацията все едно, че му е даденост, и не си дава сметка колко векове борба и усилия изисква този живот и комфорт, на който той се наслаждава. Той това говори – за човекът маса, една от основните му характеристики е, че обитава този свят все едно, че винаги е бил негов.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков: </span>Ние говорим за протестите като за автентична изява на интереси и на напрежение в гражданското общество. Само че да си припомним какво означава гражданин в класическия смисъл, в полиса. Значи гражданите в полиса, те не са родени граждани, а те минават една дълга подготовка, изпитания в три сфери. В гимнастика, в музика и в математика. И това са трите пътя в полиса по Платон и по Аристотел, които гражданите, момчетата, свободните на полиса трябва да минат. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> И музиката, която е била абсолютно свързана с математиката... <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> и с гимнастиката.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Страшното е, ето сега ще ви го прочета, учениците от поне 378 училища в страната имат проблем с овладяването на учебния материал и ще учат допълнително предимно математика, музиката се изхвърля от гимназията в 8 клас, т.е. България е твърде далеч от класическото образование. <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Ние сега сме в късната модерност, казах математика, музика и гимнастика като метафора, става дума за труд, за да бъдеш един гражданин, за да претендираш права, означава да си поел отговорности. Това означава ниво на образование, ниво на информираност, ниво на способност на организиране, за поведение, за почтено морално поведение. Значи, имаме огромни дефекти тъкмо в това да бъдем граждани. И тук сработват едни неща на тази еснафска, ограничена, тясно егоистична общност, и всъщност нито медиите помагат за това нещо, нито възпитанието в училището помага. Целият този процес на комерсиализиране, който започна. Всъщност, църквата не си играе своята роля. Кой говори за тези неща. Да си държиш на думата, да си порядъчен, да си гражданин е тежко изпитание. И то<br>означава след това да бъдеш свободен и да отстояваш тази свобода. Свободата всъщност е едно градене, което изисква години, дълги години усилия. И в тоя смисъл свободата, която идва просто като природно, като едва ли не племенно, такова, качество, тя много лесно може да бъде именно яхната, защото тя е сляпа.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Всъщност, ние винаги сме за освобождение, а самата дума и контекстът, в който ние сме я учили в училище, предполага ние да стоим извън нея. Винаги без някакво усилие, руснаците са ни освободили, след това не знам кой ни е освободил, и това може би...<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Не точно, значи, в българската историография и в литературата има дебат в тая насока, защото да си спомним, даже Иван Хаджийски за Априлското въстание, неговата великолепна студия за психологията&nbsp; на&nbsp; Априлското въстание. Априлското въстание, както много други, е направено от една шепа хора. Преходът е направен пак от една шепа хора. Значи свободата може да възникне отвътре. Проблемът е, че тези, които направиха прехода в началото&nbsp; пре 1989 г., бяха икономически много слабо подготвени. Те извоюваха политическа свобода, но се оказаха неподготвени, бих казал, и за правната. А мисля, че и самите западни експерти, неолибералните, те също десет години по-късно казаха: правната система е не по-малко важна, трябваше да акцентуваме не само на приватизацията, либерализацията, а и на правния ред и т.н. <br>Това е пътят, по който ние вървим. Това го осъзнах, когато се зачетох за масовата приватизация. Това са феномени, в които в световен мащаб няма опит. Няма опит за прехода към демократичен режим на едно тоталитарно общество 50 или 70 години – в Русия – по-късно. В Германия фашизмът е бил само около 12, 13 години. Т.е. няма такъв опит, дори авторитарните режими в Южна Корея, Тайван не са това, което бяхме ние. Ние действително в някакъв смисъл проправяме един собствен път, който ние трябва да си&nbsp; го извървим. Никой не може да ни научи на него. И в тоя случай аз съм абсолютно оптимист за бъдещето, за това което студентите би трябвало да покажат. Слушах едни дебати вчера, че той не е ясен, че той не е центриран. Значи, това което е ясно, е абсолютната морална деградация. Това е публична тайна, в Пловдив се знаят тези неща. Същото се знае в София, за тези, които бяха обвинени по ОЛАФ, приятелите на президента и т.н. Има дълбока морална деградация, ерозия посредством управляващия елит. Така че най-малкото това да бъде ясно заявено, че стига така.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Вие самия казахте, че трябва да ги изградят самите протестиращи – защита против това някой да ги яхне. <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков</span>: Бих казал организация. Организация на всички нива. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков: </span>Но, тука кризата е и друга, че няма политическо представителство, което може да претендира за моралната...<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Чалъков:</span> Вие ме върнахте&nbsp; към това, което исках да кажа. За разлика от 90-91 г. и 96-97-ма, и този път страната, срещу която е насочен протестът, е ясна. Ясно е срещу кого е насочен протестът, но тези които протестират, позицията им, там нещата са малко по-размити. И мисля, че необходимостта от нови лица, от автентично представителство е просто по-остра от всякога. Аз лично, вече две години ме управлява новият кмет, с нищо не съм усетил да е по-добро управлението от Софиянски, като гражданин на София по нищо не съм усетил, аз мисля това е чувство на голяма част от хората, с които аз общувам поне, и в тоя смисъл заявката която се случи в СДС, дай Боже да има и други подобни признаци, е автентична, но тя не може да бъде със старите лидери. Остава необходимостта&nbsp; от автентично лидерство, която дай Боже да се появи в дясно.<br><br>

Коментари

Напиши коментар

Откажи